Решение № 204 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №122215/07.11.2024 “И., В. и ко“ ООД, ЕИК 121111535 срещу решение №1351/09.10.2024 година, постановено по т.д. №806 по описа за 2024 година на Софийски градски съд,ТО, VI-8 състав.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно. Твърди се, че вписаните по партидата на дружеството седалище и адрес на управление не отговарят на посоченото нормативно дефинирано значение на понятията „седалище“ и „адрес на управление“. Управлението на дружеството не се помещава и никога не се е помещавало на посочения по партидата на дружеството адрес. За опровергаването на тези фактически твърдения дружеството не е ангажирало каквито и да е доказателства в първоинстанционното производство. Вписаните седалище и адрес на управление противоречат на принципите на истинност и доверие. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

1

Въззиваемата страна “Фине кане“ ЕООД не е депозирала писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ.

В исковата си молба ищецът „И., В. и ко“ ООД излага, че е собственик на имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.“Хр.Ботев“, 28, ет.4 и видно от НА 93/2007 година дружеството е закупило апартаменти 5 и 6, които заемат целия четвърти етаж на процесния адрес. В търговския регистър по партидата на ответника „Фине кане“ ЕООД е вписан като адрес на управление този адрес, като това вписано обстоятелство нарушава правото на собственост, тъй като това е адресът, на който се изпраща кореспонденция за това дружество и трети лица не приемат за достоверно обяснението, че този адрес не е адреса на дружеството. С уважаването на иска би се достигнало до възможност ищеца безпрепятствано да упражнява правото си на собственост. Между двете дружества не е налице никаква връзка. Предвид това, вписаното обстоятелство е в нарушение на принципите на достоверност и доверие в ТРРЮЛНЦ. Пасивно легитимиран ответник е дружеството, по чиято партида се иска заличаването. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявения иск и присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Фине кане“ ЕООД не е представил отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършена проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на ответното търговското дружество се установява, че съгласно учредителния му акт от 2012г. седалището на дружеството е в гр.София, а адресът му на управление е бул.Христо Ботев, №28, ет.4. На 19.09.2012г. ответното дружество е вписано в търговския регистър с процесните седалище и адрес на управление, като вписването е осъществено въз основа на Заявление А4 №20120913180532, подадено от адвокат с изрично пълномощно Д. Г. К..

От представения по делото НА 93/2007 година, в който е обективиран договор за покупко-продажба е видно, че ищцовото дружество е придобило 2 собствеността върху апартамент 5 и 6, находящи се на четвърти етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр.София, Столична община – Район Триадица, бул.Христо Ботев №28. Вписаните седалище и адрес на управление на ищцовото дружество в търговския регистър, считано от 08.01.2009г. съвпадат с този адрес.

От предоставена информация от САК е видно, че адв.Д. Г. К. със заявление от 05.08.2020г. е заявила пред САК като адрес на кантората й: гр.София, бул.Христо Ботев №28,ет.4, като този адрес не е променян до момента.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ-за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство.

В ТРОСГК № 1/2002 г. са посочени две хипотези на несъществуване на вписаното обстоятелство, а именно, вписване в търговския регистър на липсващо (невзето) решение на орган на дружеството и вписване на обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие по исков ред е установена нищожността на решението на орган на дружеството (общо събрание, надзорен или управителен съвет), от което то произтича, с последица заличаване на вписаното обстоятелство ex nunc.

Правната възможност да бъде поискано установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на търговско дружество е предоставена на всяко заинтересовано лице, стига то да е изложило в молбата фактически твърдения за вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно и то към момента на заявяването му за вписване. В конкретния случай е оспорено обстоятелство, подлежащо на вписване, съгласно чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 119, ал.2, вр. с ал.1 и чл. 115, т. 1 от ТЗ, а именно седалището и адресът на търговеца. Съгласно разпоредбата на чл.115, т.1 ТЗ седалището и адресът на управление на търговеца са част от задължителното съдържание на дружествения договор и като такива съгласно в чл. 119, ал. 2 ТЗ се вписват в търговския регистър, представляват населеното място и конкретния адрес в това населено място, където се намира управлението на търговеца, като видно от приложените към заявлението за вписване учредяването на дружеството за това обстоятелство е налице волеизявление 3 на органа на дружеството, поради което не е налице липсващо /невзето/ решение.

Адресът, посочен в учредителният акт съвпада с адреса, заявен пред САК като адрес на адвоката, който е заявил регистрацията на новоучреденото дружество, т.е. несъответствие между вписаното обстоятелство и действително съществуващото в обективната действителност е настъпило след оспореното вписване.

Принципно положение е, че последващи изменения на подлежащи на вписване обстоятелства не могат да бъдат основание за обявяване на вписаното обстоятелство за несъществуващо, а за заявяване за вписване на ново обстоятелство (промененото). Нормативно то е закрепено в предписанието на чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, според което всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства трябва да го извърши в седмодневен срок от настъпването на обстоятелството. Неизпълнението на това задължение е предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на задълженото лице, което не е заявило за вписване промененото обстоятелство (адреса на управление). В качеството си на лице, което е засегнато от бездействието на ответника, (което съставлява нарушение на предписанието в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ), ищецът може да сезира органа по чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ с искане за установяване на нарушението и налагане на санкцията по чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Поради изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1351/09.10.2024 година, постановено по т.д. №806 по описа за 2024 година на Софийски градски съд,ТО, VI-8 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Христо Лазаров

Не споделям правните доводи на мнозинството от въззивния съдебен състав, че в обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Считам същото за незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск уважен.

Съображенията ми за това, са следните:

1. Задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, не намира приложение в процесната хипотеза. Фактите и основанието на иска предмет на правния спор по делото, не са били предмет на горепосоченото ТР. Преценката за съществуването на едно вписано обстоятелство в ТР следва да се извършва към момента на приключване на устните състезания. Това обстоятелство може да не е съществувало първоначално, но може да е съществувало към момента на вписване и вследствие на нови факти вече да не съществува.

Нагледен пример за такава хипотеза - напуснал съдружник в ООД е предявил иск за установяване несъществуване на това вписано обстоятелство.

2. Незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че щом за това обстоятелство било взето надлежно решение от органите на ответното търговско дружество и е вписано, това означавало, че е и съществуващо. Този извод противоречи на смисъла и целта на законодателя, залегнали в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, пр. последно ЗТРРЮЛНЦ, която урежда всички хипотези на установяване на несъществуване на вписано обстоятелство.

Не може съществуването на процесното обстоятелство да зависи от начина и реда на вземане на решение от едно търговското дружество и включването му като част от задължителното съдържание на учредителния й акт, които са послужили като основание за вписване в ТР. Именно с отрицателния установителен иск всяко трето лице ще упражни правото си на защита срещу дружество, което е вписало адрес на управление в неговия имот, но го е напуснал и вече не се помещава на този адрес. Не може да съществува нарушено право без право на защита. Не може съществуването на процесното обстоятелство да се установява само от приемане на решение от едно търговско дружество за адрес на управление и неговото вписване в ТР.

Релевантно за това производство е фактът, че дружеството е напуснало вписания адрес на управление и вече не се намира на него. Това по несъмнен начин доказва факта на вписване на несъществуващо обстоятелство, съгласно чл. 29, ал. 1, пр. последно ЗТРРЮЛНЦ.

5

Ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на имота, който е вписан в ТР като седалище и адрес на управление на ответното търговско дружество.

Допустими са всички доказателствени средства. В доказателствена тежест на ответника е да установи, съществуването на това вписано обстоятелство - факта, че дружеството се помещава на адреса на управление към датата на приключване на устните състезания.

Ответното търговско дружество не е подало отговор на исковата молба и не е упражнило правото си на защита по предявения иск на ищеца, поради което следва да понесе тежестта от недоказването на правно релевантния факт. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи само на това основание.

Служебно известно ми е съществуването на противоречива практика по този въпрос, по който има влезли в сила съдебни решения:

1. Решение от 10.11.2020г. по в.т.д. № 2195/2020г., по описа на САС, по което съм съдия – докладчик.

2. Решение № 431 от 16.07.2025 г. по в. т. д. № 931/2024 г. по описа на САС.

6