Решение № 92 от 18.05.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Радомир, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100984 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, с насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Предявени са искове от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.. ап..., против ответниците "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.” . (сграда А), ет. 4, Б.ц. "Б.", представлявано от С. Р. Я. и против: "А. Т." ЕООД, ЕИК:., гр. С., гр. С., бул. "В. . (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш., с които моли съда да постанови решение, с което да признае, че:

- Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност; че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

- Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

1

В исковата молба се твърди, че между ищцата и втория ответник „И. А. М.“ АД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 06.012022 г. Същият е сключен въз основа на чл.4 от договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен между ищцата и първия ответник "К." ЕАД.

Твърди се, че договорите са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и принципа на съразмерността и на посочените законови разпоредби.

В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът"А.Т." ЕООД е подал отговор.

По отношение на допустимостта е предоставил на съда.

Твърди, че искът е неоснователен, като в този смисъл е оспорено твърдението на ищцовата страна, че договорът за потребителски кредит е основание за заплащане на суми на „А.т.т“ ЕООД.

В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът "К." ЕАД е подал отговор.

По същество са оспорени твърденията за нарушени законови разпоредби.

Предявен е насрещен иск от "К." ЕАД с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, срещу Д. Б.

Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. К., обл. П., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди същата да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.а“, бул. „В.“ № . (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, сумата от 1880,86 лева главница, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ./ 06.01.2022година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца срещу „К.“ ЕАД бъде уважен, моли да бъде осъдена Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул.

„В.“ № .(сграда .), ет. ., Бизнес център „Б.“, сумата от 1880,86 лева, представляваща част от чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните, че ищцата е сключила следните договори:

- Договор за потребителски кредит № . / 06.01.2022 г., сключен първия ответник „К.“ ЕАД и

- Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с втория ответник „А. т.“ ЕООД.

2

Съгласно представения Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен между ищцата и първия ответник "К." ЕАД, ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 3200 лева, която ищцата следвало да върне на 24 месечни вноски в размер на 4 678.56х лева, при договорен лихвен процент от 39,50 % и ГПР в размер на 47.50 %. В чл.4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2022 г. с втория ответник "А.Т." ЕООД, по силата на който ответника се задължил да отговаря пред другия ответник "К." солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищцата следвало да заплати на ответника "А.Т." ЕООД възнаграждение в размер на 3 341.04 лв. за срока на договора за потребителски кредит.

Същите догодови са представени по делото, като не са оспорени от страните.

Претенцията на ищцата е да бъде постановено решение, с което Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, да бъде признат за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност; че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № . / 06.01.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с „А. т.“ ЕООД да бъде признат за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

От правна страна.

Относно договора за потребителски кредит.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника "К." ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни 3 съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "К." ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл.4, ал.2 от Договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл, ако се включат и разходите за поръчителя "А. Т." ЕООД, ГПР би нараснал допълнително.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника "К." ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид изхода от основния иск съдът не следва да се произнася по евентуалния иск относно клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., за която се иска прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от 06.01.2022 г., сключен между 4 ищцата и втория ответник. Същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквИ.лентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № . от 27.04.2022 г. по т. д. № ./2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.

Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8922459b-df2c-4708-9fc4-9125f24ec496