Решение № 142 от 15.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Враца, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Т. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500189 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Димитър Йорданов Николов – прокурор при РП-Враца, ТО Козлодуй, против Решение № 53/21.02.2022 г. по гр.д.№ 689/2021 г. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е уважен предявеният от С. Б. Т. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва и направените разноски.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано, както и че присъденото обезщетение е прекомерно и е в нарушение разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Навеждат се доводи, че районният съд, макар и да е отразил, не е отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение, а именно – че обвинението не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК; че обвиняемият е присъствал лично в едно съдебно заседание и е призоваван веднъж по досъдебното производство; че повдигнатото обвинение е за едно престъпление; че производството е протекло по реда на глава 28 НПК; че е оправдан още на първа инстанция; че не е установено спрямо него да са извършвани много на брой и интензивни процесуалноследствени действия; че общият период на производството не е нарушил разумния срок по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК; че му е била взета най-леката 1 мярка на неотклонение "подписка"; че не е установено наказателното производство да се отразило негативно на работата и на семейството му; че не е бил застрашен от налагане на дисциплинарно наказание и загубване на работата си.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Н. Д., вследствие на което е направил и неправилен извод относно психическото състояние и негативните последици за ищеца. Сочи, че от тези показания се разкрива, че след повдигане на обвинението ищецът се е срещал с приятелите си поне веднъж седмично и макар да е станал по-необщителен, не е променил установения си начин на живот, а е продължил да осъществява социални контакти. Изтъква, че този свидетел е от близкия кръг на ищеца и е заинтересован, поради което не е съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК при осъждането и преценката на показанията му.

В жалбата се навеждат доводи, че от приложената справка за медийна публикация е видно, че не са цитирани имената на ищеца, а в един от коментарите са посочени две имена и месторабота, но тази информация не е била предоставена от прокуратурата и не е достатъчна, за да бъде идентифициран ищеца.

Въззивникът счита, че присъденото обезщетение е прекомерно, поради което моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде намален размера на присъденото обезщетение, като бъде определен нов такъв при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. Б.

Т., чрез пълномощника му адв.М.С., който оспорва основателността на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Навежда доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано по безспорен начин наличието на неимуществени вреди, които са в непосредствена връзка с незаконното обвинение. Оспорва оплакванията в жалбата, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите относно психическото състояние и претърпените негативни последици.

Счита, че повдигнатото обвинение е довело до значителни вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име в обществото, промяна в отношението на близки и приятели към него и промяна в психиката му.

В отговора се твърди, че не е нарушен принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Развиват се съображения, че по делото са събрани множество доказателства, установяващи пряка връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите негативни последици. Посочва се, че от показанията на свидетеля Д. е установено, че ищецът е приел изключително тежко воденото срещу него наказателно производство, че информацията за повдигнатото обвинение е станала обществено достояние чрез публикация в местен вестник и на сайта на местна информационна агенция, че в резултата на обвинението ищецът е загубил част от приятелите си, че това обществено отношение е 2 довело до затварянето му в себе си и до настъпване на отчуждение в семейството. Посочва се, че в последното съдебно заседание по второто дело пред КРС е била разпитана и съпругата на ищеца. Изтъква се, че ищецът е семеен човек, ползва се с добро име в обществото, не е осъждат и работи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като едно евентуално осъждане би повлияло негативно на работата му и да доведе до уволнението му, което също е оказало негативно отражение върху него.

Въззиваемият не споделя изложените в жалбата доводи, че наказателното производство е протекло в разумни срокове, като сочи, че от повдигане на обвинението до окончателното приключване на делото са изминали 1 година и 7 месеца, които са се сторили цяла вечност за него и семейството му. През този период са проведени няколко съдебни заседания пред РС-Козлодуй и ОС-Враца, пред които делото се е гледало по два пъти, като въпреки признаването на ищеца за невинен от различни съдебни състави, представителят на държавното обвинение е подавал протест и по този начин се е увеличавал психическия тормоз над обвиняемия, който в продължение на години не е знаел какво ще е решението и как ще се отрази на живота му в бъдеще.

Прави се искане решението на КРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени на въззиваемия направените по делото разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***, с която против Прокуратурата на РБ е предявен иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие повдигнато незаконно обвинение, както и иск за сумата 1 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2015 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2019г. ищецът С. Б. Т. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.159, ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Въз основа на така повдигнатото обвинение е било внесено предложение за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК и е образувано АНД № 234/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, приключило с оправдателна присъда от 13.12.2019 г. Този акт е бил протестиран и Окръжен съд - Враца е постановил решение от 15.07.2020г. по ВНАД № 190/2020г., с което оправдателното решение е било отменено и делото е било върнато за ново 3 разглеждане. След връщане на делото в РС-Козлодуй е било образувано АНД № 179/2020 г., по което обвиняемият С.Т. отново е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с решение от 23.11.2020г. Този съдебен акт е бил потвърден с решение от 15.02.2021г. по ВНАД № 512/2020г. по описа на Окръжен съд – Враца, което е окончателно и е влязло в законна сила на 15.02.2021г.

Ищецът счита, че с тези факти е осъществен фактическия състав на чл.2 ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове като орган, осъществяващ ръководство и надзор за законност върху действията на органите на досъдебното производство, и като орган, който е повдигнал и поддържал незаконно обвинение. Посочва, че без основателна причина многократно е привикван за разпит и обяснения от органите на досъдебното производство, че не се е признал за виновен, но въпреки това РП-Козлодуй е внесла предложението си в съда, въз основа на което са водени общо 4 дела, по които са проведени множество съдебни заседания, което го е натоварило не само психически, но и във финансов аспект. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати. Посочва, че е бил в постоянно притеснение за работата си, както и че за срока от образуването на досъдебното производство до окончателното приключване на делото е преминал през три ежегодни проверки, при които всеки път се е налагало да обяснява на работодателя си в какво е обвинен и кога ще приключи производството. Изтъква, че тези обстоятелства са се отразили крайно негативно на психиката му, тъй като до този момент е имал изградено име на отличен работник и се е ползвал с уважение и доверие сред колегите и ръководителите си.

В исковата молба се твърди, че повдигането на обвинение е било широко отразено от местните медии – вестник "Козлодуй днес" и в сайта Kozloduy bg.info, които са писали, че се касае до "разпространител на детско порно", като по този начин информацията е станала достояние на неограничен брой хора, а отделно от това в резултат на коментарите под статията в сайта ищецът е бил идентифициран с трите си имена и месторабота и е бил наричан "боклук", "изверг" и т.н. Статията е била качена и на фейсбук страницата на посочения сайт, където коментарите са били повече от цинични, обидни и дори заплашителни и в тях са качени препратки към неговия профил като са споменати точните му имена, месторабота, членове на семейството и адрес.

Според ищеца, разгласяването на информацията и обстоятелството, че живее в малък град, в който повечето хора се познават, е довело до това, че познатите му са започнали да го избягват и да странят от него. Посочва, че до този момент е имал репутацията на отговорен, честен, скромен и добър човек, но обвинението и последвалата публичност са го принудили да се изолира от околните и не е допускал до себе си дори своите най-близки хора.

В исковата молба се посочва, че на ищеца е била извършена 4 полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, включваща фотографиране и дактилоскопиране, която все още е активна.

Навеждат се доводи, че при определяне на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че цялото наказателно преследване е продължило почти три години, през които ищецът е трябвало да се явява периодично в различни институции. Мнението на ищеца е, че този срок е изключително продължителен и не може да бъде определен като разумен, като за продължителността му е допринесло поведението на РП-Козлодуй, която е подала два протеста срещу решенията на РС-Козлодуй.

Посочва се, че воденото наказателно производство е оказало негативно влияние и върху семейството на ищеца и най-вече върху съпругата му, която е била разпитвана като свидетел и в досъдебното производство и в съдебното следствие. Този факт се е отразил изключително негативно на психиката й и по нейни думи е изпитала най-голямото унижение в живота си, което се е отразило крайно неприятно и върху отношенията й с ищеца. Твърди се, че обвинението е станало достояние и на дъщерята на ищеца, която по това време е била студент в гр.София, но след като е разбрала е променила отношението към баща си.

Ищецът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение възлиза на 10 000 лв.

В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер от 1 900 лв., равняващи се на сбора от заплатените адвокатски възнаграждения по всяко съдебно дело пред различните инстанции.