Определение № 410 от 26.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Плевен, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600467 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249,ал.3 във вр.с чл.341-345 от НПК.

С Определение № 909/28.04.25 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 677/25 г. по описа на РС- Плевен, съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техния защитник.

Съдът посочил, че са наЛ. предпоставките на чл.249, ал.2, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото в Районна прокуратура гр.Плевен за отстраняване на нарушенията.

Недоволен от постановеното определение е останал прокурорът, който е депозирал частен протест срещу определението, като навежда доводи, че съдебния акт е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд, ведно със законните последици.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество е основателен.

Безспорно, както правната теория, така и константната съдебна практика безусловно приемат, че обвинителния акт трябва да формулира точно обвинението от фактическа и правна страна. В множество свои решения ВКС еднопосочно приема, че без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението правото на защита на подсъдимия не е гарантирано в съответствие с изискванията на Конституцията на РБ, международноправните актове, по които РБ е страна и вътрешното право на държавата. Това е и 1 причината разпоредбата на чл.246 от НПК, нарочно озаглавена „Обвинителен акт“ да въведе критерии за съдържанието му. Азбучно известно в правната доктрина и съдебна практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на деянието в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация.

След извършена проверка досежно спазване на заложените изисквания към обвинителния акт, настоящия съдебен състав счита, че в действителност н е са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на досъдебната фаза на производството, довели до ограничаване правата на подсъдимите.

В конкретния случай съдът е приел, че обвинителният акт страда от дефекти, които му пречат да изпълни функциите си. Посочено е, че действия, които са извършвани от двамата подсъдими, от двамата пострадали и от други лица, в продължение на часове, са описани като фактическа обстановка с две изречения по отношение на съприкосновението между подсъдимите и двамата пострадали. По същия начин е подходил прокурорът и при правния анализ на тази фактическа обстановка.

Според въззивната инстанция това не е така. Обвинителният акт ясно, макар и лаконично, е очертал изпълнителното деяние, което съответства и на обвинението, посочено в заключителната част на ОА. Прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемите, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалите лица. Посочено е достатъчно ясно кой от двамата обвиняеми/подсъдими какви точно действия е извършил и срещу кой от пострадалите.

Друго , посочено от съда процесуално нарушение е, че „има данни за извършени действия и от трети лица, които са пристигнали в последствие. За тях няма абсолютно никакво описание и анализ от страна на прокурора. В случая не става ясно прокурора дали приема, че са наЛ. предпоставките за приложение на института на чл.12а от НК, тъй като за част от действията на подсъдимите явно приема, че те не са наЛ., тъй като е повдигнато обвинение за причинена средна телесна повреда, но няма нито излагане на фактическа обстановка, нито правен анализ дали са наЛ. извършени престъпления по чл.142а и чл.143, евентуално чл.144 от НК, за което се съдържат данни в ДП.

Странно и изключително непрофесионално е използването на следното описание от страна на прокурора: „приключване на този своеобразен граждански арест“. Такъв термин и такава правна фигура до настоящия момент няма в действащото наказателна уредба в България, а това всъщност е и предмета на делото“

Следва да се отбележи,че чл.248 ал.4 от НПК изрично предвижда, че в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.

Досъдебното производство има подготвителен характер, съдебното производство заема централна роля и именно в него съдът ще провери, събере 2 и изследва доказателствата и ще извърши правен анализ.

Законодателят не е заложил такива изисквания към обвинителния акт. В него следва да е очертана само правната рамка и в случая това е сторено.

Следващите, посочени от съда пороци, също не могат да имат като последица връщане на обвинителния акт. Абсолютно несъществени и неотносими към основния предмет на обвинението е дали обвиняемите са констатирали откраднати рибарски мрежи от язовира и риба от рибарника, чии са били рибарските мрежи - на арендаторите, на бракониери, или на трети лица, дали и „ как е установил прокурора, че липсва риба от рибарника “.

Неправилно съдът си е позволил да посочи, че „ Никакви доказателства няма в подкрепа на такова твърдение в обстоятелствената част на обвинителния акт.“, тъй като това представлява обсъждане, проверка и оценка на доказателства, каквото право, както вече беше посочено, в това заседание, законът не му позволява- чл.248 ал.4 от НПК.

Друго констатирано нарушение е, че в обвинителния акт прокурорът е посочил, че действието се развива през зимата на 2017г. , а астрономическата зимата на 2017г. започвала от 21.12.2017г. и завършвала през 2018г. март месец.

Това, според въззивната инстанция, няма никакво правно значение и не нарушава правата на обвиняемите/подсъдими да научат в какво са обвинени.

Ясно е посочено, че дата за извършване на деянието е 13.12.2017г.

В случая ОА е изпълнил предназначението си да очертае предмета на доказване по делото. НаЛ. е пълно и ясно фактическо формулиране на обвинението, гарантиращо правото на обвиняемия/подсъдимия, да го разбере.

Така внесеният обвинителния акт, съответства на изискванията на чл. 246, ал.

2 и ал. 3 от НПК.

Съществени процесуални нарушения, както правилно е посочил в атакуваното си определение първоинстанционният съд, не са били открити и в предходното разглеждане на делото, не защото не са забелязани от двете предходни съдебни инстанции, а защото такива нарушения не са допуснати от прокурора при изготвянето на обвинителния акт. Това е констатирано в атакуваното определение като „изключително странно обстоятелство“, но не това обстоятелство е странното, а използваните квалификации за работата на прокурора като „изключително непрофесионална“.

Ето защо Окръжният съд счита, че часният протест е основателен, а постановеният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на РС гр.Плевен, за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 и 2 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение

№909/28.04.2025 година, постановено по НОХД 677/2025г. година по описа на Районен съд Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл.249 ал.2, вр.чл.

248, ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на Районна прокуратра.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4