Решение № 4676 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4676 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20251100505634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2, т.6 от ГПК, вр. с Чл. 436 от ГПК.

Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба на длъжника Р. Ж. С., чрез адв. Я. С., срещу постановление на ЧСИ С.П. за отказ да прекрати ИД № 20169210400644.

Жалбоподателя излага бланкетно твърдение за неправилност на отказа.

Сочи, че издаденото постановление е немотивирано. Липсвало обсъждане на исканите изпълнителни действия от взискателя и датите на поискването им, за да се прецени дали е изтекъл двегодишния срок за перемпция. Поради това счита, че изпълнителното дело не е разгледано изобщо, а формално ЧСИ се е произнесъл и е постановил отказ. Моли отказът да бъде отменен.

Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375, взискател по изпълнителното дело, твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи, че не са налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия. Излага, че процесуалната активност на кредитора - взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД и поддържането на висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на 1 нови изпълнителни способи не е довело до перемпция. Моли жалбата да се отхвърли.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата, като оспорва да е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК Съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано на 09.08.2016г., като в молбата за образуване ЕОС МАТРИКС ЕООД са поискали извършването на съответните справки и налагане на обезпечителни мерки.

На 07.10.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД.

На 09.07.2018 г. с нарочна молба взискателят е поискал извършване на справка и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 31.08.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в БАНКА ДСК АД.

На 23.01.2020 г. с нарочна молба взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника.

На 21.01.2022 г. с нарочна молба взискателят е поискал извършване на справка и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 27.10.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в КРЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.

На 19.01.2024 г. е нарочна молба взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 28.10.2024 г. с нарочна молба взискателят е поискал извършване на справка и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 02.12.2024г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в БАНКА ДСК АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не 2 поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно т. 10 на ТР от 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В съответствие с приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 449 от 29.06.2020 г. по т. д. № 2500/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията.

Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.).

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.

При отчитане на постановките т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по ТД. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор и съответно прекъсва перемпционния срок, следва да се приеме, въз основа на установените действия предприети от взискателя, че е налице процесуална активност на кредитора за поддържането на висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, осъществявани преди изтичане на 2 г. срок. Следователно изпълнителното дело не е прекратено поради перемпция, сочещо на неоснователност на жалбата.

Воден от гореизложеното СГС

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Р. Ж. С., чрез адв. Я. С., срещу постановление ОТ 02.04.2025 г. на на ЧСИ С.П. за отказ да прекрати ИД № 20169210400644

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4