Определение № 1123 от 23.09.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 439/2025
- Вид
- Определение № 1123
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1123 гр. Благоевград, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500439 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат З. Ц., срещу Разпореждане № 883/07.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 58/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу длъжника Л. Г. В., ЕГН **********, за сумата в размер на 229.66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 190601271 от 16.05.2010г., изм. с Допълнително споразумение № 063783361 от 28.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, както и сторените от дружеството-заявител съдебно-деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради противоречието му с материалния закон и поради необоснованост.
Сочи се в жалбата, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 28.01.2024 г.) са уредени от страните в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № 063783361 от 28.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за 1 абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните), и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Изтъква се, че в съответствие с така уговореното между страните, неустойката за номер *** е в размер на 229,66лв. и представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 49,99 лв. всяка), а именно 149,97лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 79,69лв.
Сочи се, че първият компонент, от който се формира процесната неустойка - фиксиран брой стандартни месечни абонаментни такси - е ограничен по размер, като „не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС“, поради което се оспорва като неоснователен крайния извод на заповедния съд за накърняване на добрите нрави и излизане извън трите присъщи функции на неустойката.
Вторият компонент на неустойката е част от стойността на отстъпките за предоставено на потребителя устройство, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че устройството е било предоставено на лизинг. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 21 от Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни/фиксирани услуги, „Йеттел България“ ЕАД има право да определя отстъпки на база технология, кредитната оценка на потребителя, обем на ползване на услугата, съвместно доброволно ползване на две или повече избрани от потребителя допълващи се услуги, очакван трафик, както и на други основания, определени в индивидуалния договор с потребителя.
Застъпва се становище, че така договореният от страните начин на формиране и размер на неустойката не противоречи на добрите нрави и е изцяло съвместим с общоприетите житейски норми за добросъвестност. Процесната клауза за неустойка е в пълно съответствие с принципа за справедливост, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Така предвидената клауза за неустойка преследва и има за цел както удовлетворяването на значим и допустим от закона интерес, обосноваващ размяната на престации, така и да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите, които кредиторът може да претендира при неизпълнението му, без да доказва.
Поддържа се, че изведеното от заповедния съд твърдение за неравноправност е необосновано и неправилно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че посочената неустоечна клауза не може да бъде окачествена като неравноправна.
2
След прекратяването на договора заявителят няма да получи облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не е бил развален.
Оспорва се изложеното от заповедния съд в обжалваното разпореждане, че липсва уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор. Застъпва се становище, че при неизпълнение на паричната престация от абоната, вредите, които настъпват за дружеството могат да се типизират, предвид което е формулирана изрична клауза – в Общите условия на оператора са уредени задълженията на дружеството, представляващи характерната престация по сключените договори. Сочи се, че не е възможно предварително да се обобщи какви вреди биха настъпили за абоната при евентуално неизпълнение на някое от тези задължения на мобилния оператор и следователно не може предварителното да се формулира типова неустоечна клауза, аналогична на процесната. В случай на неизпълнение, довело до вреди, абонатът има възможност да претендира тяхното обезщетяване по общия гражданско-правен ред.
Оспорват се с частната жалба и изводите на заповедния съд за неравноправност на процесиите клаузи за неустойки на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Сочи се, че съгласно посочената разпоредба неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя.
В действащото законодателство не се съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратена поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.
88, ал.1 от ЗЗД).
Изтъква се, че целта на така договорените клаузи за неустойки е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договорите.
Процесиите клаузи за неустойки имат за основа стандартната месечна абонаментна такса, която би се дължала за периода до първоначално предвидения краен срок на съответния договор, като така определената неустойка по договора не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Твърди се, че размерът на претендираната неустойка не е по-голям от размера на вредите, които обезпечава (пропуснатите ползи от сигурното заплащане на стойността на уговорената месечна абонаментна такса за целия период на действие на съответния договор). Така уговорените неустойки имат компенсаторен характер, не излизат извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същите не са прекомерни с оглед защитимия интерес на кредитора- очакваната към момента на сключване на договорите печалба.
3
Изтъква се, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите, която съблюдава за спазване на правата им, посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Йеттел България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. № 16476/2014г. на СГС.
С оглед гореизложеното, иска се от състава на въззивния съд да отмени Разпореждане № 833 от 07.03.2025г. по ч.гр.д. № 581/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлено подаденото от „Йеттел България“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК в частта, в която се отказва издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Л. Г. В., ЕГН **********, за сумата в размер на 229,66 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 190601271 от 16.05.2010 г., изм. с Допълнително споразумение № 063783361 от 28.01.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, както и сторените от дружеството-заявител съдебно-деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.
Иска се от въззивния съд да присъди в полза на „Йеттел България“ ЕАД сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е редовна- изхожда от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима- подадена е от страна с правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.
Първостепенният съд, видно от мотивите към обжалваното разпореждане е приел, че длъжникът Л. Г. В. в договорните правоотношения със заявителя има качеството потребител.
Съобразил е разпоредбите на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, предвиждащи задължение за заповедния съд да откаже да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Заповедният съд се е съобразил и това, че поради качеството потребител на длъжника Л. Г.
В., приложение намират приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Заповедния съд е приел, че е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се задължава 4 потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице предвидена неустойка извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и съответно има неравноправен характер.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена, респ. отстъпка от месечен абонаментен план, заповедният съд е съобразил, че такава неустойка противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.