Решение № 187 от 23.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Русе, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Александър Иванов

Росица Радославова при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600401 по описа за 2026 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от въззивна жалба от М. П. С. срещу присъда № 24/06.03.2026г., постановена по НОХД № 714/25г. по описа на Районен съд – Русе, с която С. е призната за:

ВИНОВНА в това, че на 27.03.2024 г., в с. Борисово, обл. Русе, отправила закана за убийство спрямо Ю.З.З. с думите „Ще те убия и ще те заровя в двора!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, с приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в пробационни мерки - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност ТРИ ПЪТИ седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРОГРАМИ ЗА

ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ВИНОВНА в това, че на ВИНОВНА в това, че на 27.03.2024 г., в с.

1

Борисово, обл. Русе, отправила закана за убийство спрямо М. Г. Д. с думите „Ще те убия и ще те закопая в двора!“и хвърлила камък в посока към главата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, с приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ състоящо се от пробационни мерки - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност ТРИ ПЪТИ седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРОГРАМИ ЗА

ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.23 от НК било наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно - ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност ТРИ ПЪТИ седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ,

ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Било постановено С. да заплати направени разноски в съответен размер за всяка фаза от производството, както и веществено доказателство/флаш памет/ да остане по делото.

С въззивната жалба и допълнения към нея, се твърди неправилност на присъдата – поради постановяването й при съмненост на обвиненията и въз основа на предположения касателно предмета на доказване, съобразно установеното по фактите въз основа на доказателствената сувкупност, в нарушение на изискването по чл.303, ал.2 от НПК. На следващо място се развиват доводи и за несъставомерност и в двата основни аспекта, като се акцентира за липсата на необходимото с оглед с всяко от въведените с обвинението деяния, съставомерно психологическо отношение на С., съответно и от обективна страна – относно признака, свързан с възможната оценка, че реализираната закана срещу всяко от двете съответни лица е с характера да възбуди у последните основателен страх за осъществяването й. Допълва се и недоказаност на реална възможност за изпълнение на процесните закани /спрямо всяко от лицата, така както са 2 въведени с обвинението/. На следващо място се развиват съображения и за необоснованост на атакуваната присъда, поради неализиране по необходимия начин на съвкупността и следващото от съдържанието й (в този смисъл липса на мотиви за въпросите по чл.102, т.1 от НПК). Отделно се претендира за оценка на извършеното с приложение института на чл.9, ал.2 от НК.

Съответно се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава от въззивната инстанция и алтернативно – връщане делото за ново разглеждане от първата инстанция (поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила).

Доводите и исканията се поддържат с идентично съдържание в заседанието на въззивната инстанция от жалбоподателя и защитника (адв.С.

Л.). Последния акцентира на психологичното отношение на С. към извършеното и развива мнение за несъзнаване на запретеността на извършеното (предвидената наказуемост).

Прокурорът заявява неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че жалбата се явява неоснователна и съответно следващите от доводите й искания не следва да бъдат уважавани от въззивната инстанция. Наред с това, окръжният съд констатира основание за изменение на присъдата в санкционната част, в насока смекчаване на наложените отделни, съответно и общо наказания, по съображения и начин, изложени по-долу.

Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически изводи, споделят се изцяло като даденост от въззивната инстанция, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук, и правни изводи, че на 27.03.2024г. при горепосочените място и начин, с действията си подсъдимата осъществила както от обективна, така и от субективна страна – двукратно – по отношение на две лица, състава на престъпленията, предмет на делото, така както са въведени и квалифицирано с обвинението.

Противно на наведеното в жалбата, мотивировъчната дейност на първата инстанция обхванала и съобразила по необходимия съгласно чл.305, ал.3 от НПК начин, съдържанието на гласните и други доказателствени източници, в следствие на което достигнатото решение по предмета на делото 3 относно авторството и виновността, се явява достатъчно обосновано. В частност, не се констатира основание за некредитиране показанията на З. и Д. в аспекта на предложеното по жалбата това априори да се приема поради определени предходни по време междуличностни отношения, предполагащи необективно излагане на обстоятелствата по случилото се, в това число психичните им преживявания и личната оценка на насочената срещу тях вербална и невербална агресия (по отношение на Д. и двете форми ), като всъщност доверието с което следва да се подходи към следващата от тях информация се извежда индиректно от гласния доказателствен материал, възпроизвеждащ по идентичен начин заявеното за случилото се, непосредствено след настъпването на инцидента, при пристигането на място на полицейски служители.

За съставомерността на престъплението, предмет на делото, реализирано друкратно според обвинението от субективна страна е изискуем пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава общественоопасния характер на деянието си, да предвижда настъпването на последиците и да иска тяхното настъпване – а именно закана с характер да възбуди у пострадалите лица основателен страх, за възможността да бъде реализирано убийство. Липсват условия да се приеме за основателна защитната теза касателно несъставомерност от обективна страна, тъй като изречените реплики били често използвани фрази в микросредата на участващите в конфликта лица и съответно те не обективирали намерение за реално сплашване, както и не били възприети да са с такова качество от страна на пострадалите. Интелектуалният момент от субективната страна на деянието се разкрива по категоричен начин от кумулативното съчетаване на недвусмислена вербална заплаха и непосредствено последвалото я опасно физическо действие, конкретно относно св.Д.. Изречените от подсъдимата думи: „Ще те убия и ще те закопая в двора!“ представляват директна декларация за отнемане на човешки живот и последващо укриване на тялото. Те не могат да бъдат приети за „обичайна фигура на речта“ или невинна ругатня, освен което в случая били съпроводени и с реално проявено насилие - в същия момент подсъдимата е хвърлила камък, насочен директно към главата на пострадалия. Това конкретно невербално действие притежава висок интензитет на обществена опасност. Всеки средностатистически гражданин съзнава, че удар с твърд предмет в областта на главата по силата на биологичните закони е годен да причини опасно физическо нараняване, а даже и да отключи влошаващ здравето процес, годен да доведе до летален изход. Като е предприела това действие едновременно с думите, С. напълно е съзнавала и е предвиждала причинно-следствения 4 процес и въздействието на своето комбинирано поведение. Тя е съзнавала, че действията материализират изречената съставомерна закана. Обективната сериозност и непосредственост на заплахата се доказват по безспорен начин от факта, че пострадалият е успял да избегне удара само благодарение на бързата си защитна реакция – отдръпнал се е в последния момент.

Съставомерността изисква заканата да е със съдържание което „би могло да възбуди основателен страх“ – т.е. оценява се обективната годност на поведението на дееца да предизвика такъв страх у един средностатистически човек, поставен в същите условия. Комбинацията от думи за убийство и хвърлен в главата камък е абсолютно годна за достигане на този резултат. От друга страна, в настоящия казус е налице и субективното проявление на резултата – двамата пострадали изрично заявяват в показанията си, че действително са изпитали сериозен страх за живота си. Доказателствената съвкупност по делото е монолитна. Волевият момент на вината е налице – пряк умисъл. Подсъдимата е искала и е целяла именно това действително сплашване, за да наложи волята си в междусъседския спор. Установената фактология разкрива наличието у С. на съставомерния интелектуален момент – съзнаване на характера на проявата, съзнаване на нейната запретеност и наказуемост.

Въззивната инстанция подложи на анализ и специфичното възражение на защитата, свързано с интелектуалния момент на умисъла – поконкретно съзнанието на подсъдимата за запретеността и наказуемостта на деянието в състояние на ескалирал афект. Защитата поддържа тезата, че поради емоционалния интензитет на конфликта подсъдимата не е имала „яснота“ дали поведението е правомерно, сравнявайки ситуацията рефлекторно с отблъскването на нападащо животно. На следващо място се прави искане за прилагане института по чл.9, ал.2 от НК. Тези претенции не могат да получат положителен отговор. Съзнанието за обществена опасност и запретеност на деянието е функция на вменяемостта. Защитата правилно отбелязва, че психологическото усещане е субективна категория, като в случая вкл. и въз основа достигнатите изводи на съдебно - психиатричната и психологична експертиза (СППЕ), С. притежавала интелектуалния капацитет да съпостави поведението си с общоприетите правни и морални норми в обществото и да съзнава, че противоправния характер на конкретни действия.

Гневът, раздразнението от междусъседския спор, на което състояние защитата 5 се позовава, не изключва интелектуалния момент на умисъла. Подсъдимата е съзнавала, че срещу нея не стои „нападащо куче“ (съобразно примера на защитата), а човешки същества – нейни съседи. Изричането на думите „Ще те убия и ще те заровя в двора“, придружено с хвърляне на камък в главата към Д. и думите «Ще те убия и ще те заровя в двора» към З., разкрива съзнателно целенасочено поведение на агресия, а не инстинктивен защитен рефлекс.

Настоящият казус в нито един детайл не разкрива нито характеристика на обществената опасност от предвидените в чл.9, ал.2 от НК. По съдържание заплахата е свързана с и иползване на брутални изрази за умъртвяване и укриване на труп, а по интензитет на изпълнението, заплахата е преминала в реално физическо насилие – хвърляне на предмет (камък) към главата на едно от пострадалите лица, като само бързата му реакция (отдръпване) е предотвратила съответно физическо въздействие. Тази конкретика на проявите, разкрива обичайната, а не отговаряща на института по чл.9, ал.2 от НК, степен на обществена опасност.