Решение № 16116 от 07.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16116 гр. София, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110113814 по описа за 2022 година

Производството е образувано, след препращане по подсъдност то РС**************, по предявени от В. И. В. против „****************“ ЕООД искове, които съгласно направеното в настощото производство уточнение и допълнение (с молби от дата 28.02.2023 г. и 10.04.2023 г.)са:

- по чл. 215 КТ за сума в размер на 3 911,63 лв. /нето/, претендирана като левовавата равностойност на 2 000 евро, които се твърдят като дължими за периода 06.06.2020-07.07.2020 г. като възнаграждение за командировка в чужбина

(*********************) съгласно Заповед № 176/06.06.2020 г. и уговорка с работодателя относно размера на командировъчните пари, ведно със законната лихва за периода от 15.06.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 244 лв. – обезщетение в размер на законната лихва и за забава в периода 03.11.2020 г.-15.06.2021 г. ;

- предявен при евентуалност: по чл. 215 КТ за сума в размер на 3 379 лв., претендирана като левовавата равностойност на 1 728 евро за същата командировка и период, ведно със законната лихва за периода от 15.06.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 281,58 лв. – обезщетение в размер на законната лихва и за забава в периода 20.08.2020 г.15.06.2021 г. .

Ищецът твърди, че за 25 дни от посочения период на командировка (06.06.2020-07.07.2020 г.) е шофирал служебния автомобил сам, а през последните 7 дни от периода е шофирал заедно с друг колега. До 07.07.2020 г. ищецът е управлявал служебните автомобили с рег.№ РА 3147 КВ и рег.№ СВ 5634 КВ, тъй като не е бил надлежно уведомен за прекратяването от дата 03.07.2020 г. на договора му.

От страна на ответника се оспорва за периода да има командиравка до 1

********************* и уговорка и за сочения от ищеца размер възнаграждение.

Твърди командиравка до *************** и в по-кратък период – от 06.06. до 10.06.2020 г. , като размерът на командировъчните пари не е бил окончателно определен, като подлежи на определяне съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, според която при т.нар. единична езда са дължими 27 евро;

- ищецът не се явява при работодателя, което прави невъзможно определянето на окончателно дължимото възнаграждение според извършената работа; не е върнал повереното му превозно средство, в т.ч. поставения тахограф;

Заявеното с Отговора възражение за прихващане с вземане на ответника към ищеца за щети не е уточнено от страна на ответника, поради което и съобразно предупреждението не е прието за съвместно разглеждане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представения трудов договор № 88/20 от дата 05.06.2020 г. , сключен за неопределен срок, се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил“, считано от 06.06.2020 г.

Не се установява трудовият договор да е бил прекратен на дата преди 07.07.2020 г. (когато е краят на периода, за който ищецът претендира неизплатени командировъчни пари). Като се има предвид, че съгласно чл. 335, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, вън от случая на прекратяване с предизвестие, трудовият договор се счита прекратен от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването, то следва, че за ден на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се приеме датата, на която ищецът е получил заповедта за уволнение. В случая, независимо от вписаното в представената Заповед № 07-0001/03.07.2020 г. – че ТПО се прекратява, считано от 03.07.2020 г., съдът намира, че прекратяването на трудовия договор не е настъпило и съответно не е произвело действие от дата 03.07.2020 г., тъй като ответникът не представя доказателстав за датата, на която е връчил на ищеца заповедта за уволнение.

Съдът не е имал задължение да дава указания на ответника да представя такива доказателства, тъй като съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът дава указания на страната, че не сочи доказателства само за твърдените от страната обстоятелства, а в случая ответникът с Отговора не е заявил твърдение да е връчвал заповедта за уволнение на ищеца, и то конкретно да е връчвал заповедта на 03.07.2020 г.

Действително, обратно на твърденията на ищеца в искова молба и в съответствие с твърденията в Отговора, от приетия по почин на самия ищец документ на Заповед № 176/06.06.2020 г. се установява, че с тази заповед ищецът е бил командирован, считано от 06.06.2020 г. по маршрут България-*************** и за период на командировката от 06.06. до 10.06.2020 г. (а не както твърди ищецът – до ********************* и за период 06.06.2020-07.07.2020 г.) В заповедта е посочено, че съгласно чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 от същата, командированият служител има право на дневни пари на ден до двойния размер на законоопределените командировъчни пари в зависимост от вида на ездата, като работната заплата и командировъчните пари ще бъдат преведени по банков път.

От документа на Заповедта за командироване и твърденията на страните 2 следва, че между страните не е налице спор относно началната дата на командировката - 06.06.2020 г.

Спорът е относно дестинацията, относно крайната дата на командироването, както и относно дължимите командировъчни пари.

Предвидената в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина писмена форма за командировъчната заповед не е форма за действителност на командироването, а е форма само за доказване. Така и в Решение № 123 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 736 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., III г. о., ГК по реда на чл.290 ГП К е прието, че „нарушаването /неспазването/ на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането / при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си, както изрично е постановил ВКС в редица свои актове – срвн.в тази насока недобросъвестно поведение. То не може да доведе до неблагоприятни за работника последици – извод за липса на командировка и недължимост на парите за нея в нормативно предвидения размер“.

Поради това, че писмената форма за командироването не е форма за действителност, съдът не е обвързан от посоченото в цитираната Заповед№ 176/06.06.2020 г. за командироване – нито относно дестинацията, нито относно крайния срок на командироване. От една страна – липсват доказателства за дата на връчване на заповедта за прекратяване, при което няма основание да се направи извод, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено преди края за периода, за който ищецът претендира плащане. От друга страна – от страна на ответника не са оспорени представените от страна на ищеца още с исковата молба документи на Разпечатка от тахо апарат и Протоколи за водача, които установяват, както изминати километри с посочените от ищеца автомобили на ответника и за всички посочени от ищеца дати, включени в твърдения от ищеца период, така и че пътуванията са както в *********************, така и в ***************. Данните в разпечатката от тахо апарата се явяват съответни на представената от ищеца Справка от ОД на МВР************** относно регистрирани дати на излизане и влизане в РБългария, която справка също не е оспорена от ответника. Наред именно за единия от двата посочени от ищеца автомобили, които ищецът твърди, че е управлявал през процесния период преди да разбере, че е уволнен - с рег.№ РА 3147 КВ, ответникът изрично заявява своето твърдение за причинени му от ищеца, което означава, че ответникът признава този автомобил да е бил предоставил на ищеца по време на командировката. Обстоятелството, че както автомобила с рег.№ РА 3147 КВ (за който има изрично изявление на ответника), така и другия твърдян от ищеца автомобил – с рег.№ СВ 5634 КВ са отбелязани в Разпечатка от тахо апарат и Протоколи за водача за процесния период, навежда на извода, че и вторият автомобил е предоставен от ответника на ищеца за периода на командироване. В обобщение на всички доказателства, от които се установява, че за целия твърден от ищеца период на командироване ищецът е изпълнявал трудовите си задължения с автомобили на 3 ответника и извън територията на РБ, и тъй като не се установява прекратяване на трудовото правоотношение преди крайната датата на посочения период, съдът намира за установено в достатъчно пълна степен, че между страните е било постигнато съгласие за продължаване на предвидената със Заповед № 176/06.06.2020 г. командировка извън страната до 07.07.2020 г., както се твърди от страна на ищеца.

Относно размера на дневното командировъчно възнаграждение:

Обстоятелството, дали ищецът е представил доклад за извършената работа и дали е върнал на работодателя тахошайбите не представлява условие за изплащането на командировъчни пари. Правоотношението между страните е по трудов договор, а не по договор за резултат, какъвто е договорът за изработка, при който изпълнителят има право на възнаграждение, ако възложителят приеме извършената работа.

Кодексът на труда в чл. 121, ал. 1 регламентира командироване на служители от работодателя. Конкретните правила относно командироването са в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1, за персонала на сухоземни транспортни средств, в това число и шофьори са посочени 27 евро при единична езда (ако курсът е извършен от един шофьор) и 21 евро при двойна езда (ако курсът е извършен от двама шофьори).

Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ предвижда възможност за работодателя да определи различен от наредбата размер на командировъчните пари в зависимост от експлоатационни и технологични условия на р а б о т а („Ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове”), съдът не намира да е обвързан от посочените в Приложението размери на командировъчните пари като максимален размер, а е обвързан само относно допустимия най-нисък размер – или в случая не по-малко от 27 евро при единична езда (ако курсът е извършен от един шофьор) и 21 евро при двойна езда (ако курсът е извършен от двама шофьори). Това следва при тълкуване по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове съдът намира, че дори и да има основание правилото на чл. 31 НСКСЧ да се тълкува в смисъл, че не е установен минимален размер на командировъчните пари, то това тълкуване не отговаря на целта на по-високия по степен нормативен акт, който регламентира закрила на служителя по трудово правоотношение – закрила, която е установена в чл. 228, ал. 2 КТ, който предвижда, че размерите на обезщетенията по чл. 215 КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Иначе казано, дори и редакцията на чл. 31 НСКСЧ да позволява тълкувателен извод, че наредбата не установява минимални размери на командировъчните пари, то този извод е несъответен на целта закона и само поради това не е допустимо да се възприеме при правоприлагането.