Решение № 475 от 15.04.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 655/2022
- Вид
- Решение № 475
- Подписан
- 15.04.2022
- В сила
- 14.04.2022
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.116 б."а" · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.61 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 б."а" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 475 гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20225300500655 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението „***“ ООД ЕИК ***, чрез пълномощника А. К. против Разпореждане от 13.01.2022г. по изпълнително дело № 20158200400123, съставено от ЧСИ Т. Л. рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 279/10.01.2022г. депозирана от длъжника „***“ ООД ЕИК ***, чрез пълномощника А. К. за прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че за периода 09.06.2015г. до 20.05.2019г. не са искани и извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело и е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е прекратено по силата на закона поради налична перемпция. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и прекратяване на изпълнителоното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «***» АД с ЕИК ***, гр.София, чрез пълномощника адв.Х.М. оспорва жалбата. Сочи че взискателят на 1
04.09.2015г. е поискал спиране на изпълнителното дело, като делото е възобновено с молба от 23.05.2017г. и по време на това спиране на производството не би следвало да се прилага нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Като след това е имало редовни искания за нови изпълнителни действия по това дело.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 28.04.2015г. по молба на взискателя «***» АД ЕИК ***гр.София по представен изпълнителен лист от 01.08.2019г., издаден въз основа на решение №1392/16.11.2018г. по в.гр.д. № 1958/2012г. по описа на РС Пловдив, с което на длъжниците „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД, А.К., С. К. е разпоредено да платят солидарно на «***» АД сумата от 951 999,05 лева главница по договор за кредит, ведно с дължимата лихва и разноски.
Възражението на жалбоподателят „***“
ООД, че спрямо него изпълнителното дело е перемпирало по нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради неискане и неизвършване на изпълнителни действия в периода 09.06.2015г. до 20.05.2019г. е основателно. На дата 09.06.2015г. е наложен запор на МПС на „***“ ООД /л.239, том 2/. Следващото изпълнително действие спрямо този длъжник е на дата 20.05.2019г. с искане за възбрана на недвижим имот /л.1026/. В този период от повече от две години не са искани и извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника „***“ ООД, тоест настъпило е условието на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, за прекратяване на делото поради перемпция. Неоснователни са вижданията на съдебния изпълнител, че в този срок има две споразумения между взискателя и длъжниците за доброволно погасяване на дълга от 21.09.2016г. /л.1302, т.4/ и от 04.04.2019г.
/л.1306/, който прекъсват давността по правилото на чл.116 б.»а» от ГПК. С 2 признаването на вземането от длъжника по чл.116 б.»а» от ЗЗД се прекъсва материалната погасителна давност, но не се прекъсва теченето на перемпцията в изпълнителното дело. Това е така, защото погасителната давност отрича самото право, а перемпцията препятства изпълнителните действия в хода на вече образувано съдебно принудително изпълнение по безспорно изпълнително основание. Нормата н а чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изисква извършване на изпълнителни действия или искания в тази насока, адресирани до съдебен изпълнител, а не извършването на останалите две групи обстоятелства визирани в чл.116 букви «а» и «б» от ЗЗД, които имат смисъл само по отношение на право, което още не е безспорно установено в подлежащо на изпълнение основание визирано в чл.404 от ГПК.
Принципно спирането на изпълнителното дело, препятства изтичането на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради действието на спирането ясно предписано в нормата на чл.61 ал.1 от ГПК. По делото е вярно, че на дата 04.09.2015г./л.753, т.3/ взискателя е искал спиране на изпълнителното дело, но по това искане съдебния изпълнител не се е произнесъл с нарочен съдебен акт, който подлежи на стабилизиране в срока по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради което делото не е било спряно и срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е изтекъл.
Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство само по отношение на длъжника „***“ ООД по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Т.Л. рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив обективиран в разпореждане от 13.01.2022г. по изпълнително дело № 20158200400123 с което е оставена без уважение молба вх. № 3
279/10.01.2022г. депозирана от длъжника „***“ ООД ЕИК ***, чрез пълномощника А. К. за прекратяване на изпълнителното дело.
ВРЪЩ А делото на ЧСИ Т.Л. рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20158200400123, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК само по отношение на „***“ ООД ЕИК ***, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4