Решение № 214 от 04.10.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Разлог, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №

20201240100777 по описа за 2020 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от К.И.К., С.М.Ю., Я.М.Ю., Я.И.М., К.И.К., И.К.Ж., А.К.Ж., Р.Г.Г., И.Г.К., А.Н.Б., Г.Н.Б., против Е.И.Ц., С.Т.Ц. и о.Р.

Първоначално делото е било образувано като гр.д. №724 от 2016 г. по описа на Рг.РС, по което е било постановено съдебно решение. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение по в.гр.д. №681 от 2018 г. по описа на Бл.ОС. С решение, постановено по гр.д. №2426 от 2019 г. по описа на ВКС, II Г.О, горните 2 съдебни решения са обезсилени, тъй като не са били посочени в тях активно легитимирани страни, понеже ИМ е била предявена само от едно лице – К.И.К. /наследник/, но с нея е търсена защита и за други н-ци. С оглед на това, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

След указания на съда ИМ е била оставена без движение, като констатираните нередности са отстранени, в това число са посочени и всички активно легитимирани страни, за които се твърди, че са н-ци на К.Т.К..

Ищците сочат, че са н-ци на К.Т.К., б.ж. на г.Р., починал на 28.07.1968 г., който преди образуването на ТКЗС е притежавал правото на собственост върху следния земеделски имот, а именно: НИВА с площ от 2,00 дка, в местността „Б.п." в зелището на г.Р., при съседи: Р.Д. и път. Твърди се, че след влизането в сила на ЗСПЗЗ н-ците на К.Т.К. подали заявление за възстановяване собствеността върху имота и с Решение по Протокол №01-9791 от 29.08.1992 г. правото на собственост на н-ците на К.Т.К. върху описания по-горе имот било възстановено окончателно в съществуващи стари реални граници. Според ищците след възстановяването на собствеността, н-ците на К.Т.К. обработвали имота, но поради спиране възможността за поливане и затрудненията да бъде отглеждана земеделска продукция от 2013 г. същите не го обработват. Твърди се, че през 2006 г. за землището на г.Р. е одобрена КК, като част от имота, описан по-горе, а именно 1099 кв.м. от него, е попаднала в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрена със Заповед №РД-18-33 от 15.05.2006 г. на ИД на АГКК-С. Според ищците процесните 1099 кв.м. от имота, попадащи в ПИ №***, са в източна част на последния, при граници: шосето г.Р. - с.Б., шосето г.Р. - м. „К." и останалата част от ПИ №***. Активно легитимираните страни заявяват, че посочената реална част от имота с площ от 1099 кв.м. не е била отразена в КК, поради което през 2007 г. е подадено в о.Р. заявление за отразяване на имота в КК. Твърди 1 се, че по същото липсва каквото и да било произнасяне и вместо да изпълни задълженията си, на 02.05.2012 г, о.Р., без основание е съставила акт за частна общинска собственост №1232, а впоследствие със Заповед №РД-15-472/29.08.2012 г. Кмета на о.Р. е определил за купувач, след проведена процедура по ЗОС, на поземлен имот с идентификатор №*** по КК на г.Р., ответника Е.И.Ц. и на 28.09.2012 г. бил сключен договор за продажба на недвижим имот между о.Р. и Е.И.Ц.. В обстоятелствената част на ИМ ищците заявяват, че ответникът о.Р., без наличието на правно основание, е съставил Акт за частна общинска собственост №121232/02.05.2012 г., тъй като не са били налице основанията, посочени в него. В подкрепа на така изразеното становище се твърди, че с окончателно решение собствеността на имота е възстановена на н-ците на К.Т.К., още през 1992 г. и до 2010 г. тази вещ е била владяна от н-ците.

С уточняваща молба от 17.01.2022 г. ищците са конкретизирали, че установителният иск за собственост е предявен само срещу о.Р., а ревандикационният иск е предявен срещу другите двама ответници - Е.И.Ц. и съпругата му С.Т.Ц.

Предвид гореизложеното, иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Е.И.Ц., с ЕГН*, от г.Р., о.Б., у.„Б.М."№6, С.Т.Ц. ЕГН*, от г.Р., о.Б., у.„Б.М.“№6 и о.Р., с ЕИК*, съд. адрес - г.Р., о.Б., у.„С.С."№1, че ищците са собственици по наследство и реституция на РЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с идентификатор №*** по КК на г.Р., одобрена през 2006 г. със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АГКК-С., изменена със Заповед №КД-14-01-432/12.04.2012 г. на Н-ка на СГКК-Б., с площ 1790,00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №***, която реална част е с площ 1099 кв.м., попадащи в неговата източна част, при граници на частта: шосето г.Р. - с.Б., шосето г.Р. - м. „К.” и останалата част от ПИ №***, при следните квоти за всеки един от ищците: К.И.К., ЕГН* - 1/12 ид. част; С.М.Ю., ЕГН* - 1/6 ид. част; Я.М.Ю., ЕГН* - 1/6 ид. част; Я.И.М., с ЕГН* - 1/12 ид. част; К.И.К., с ЕГН* - 1/12 ид. част; И.К.Ж., с ЕГН* - 1/24 ид. част; А.К.Ж., с ЕГН* - 1/24 ид. част; Р.Г.Г., с ЕГН* - 1/12 ид. част; И.Г.К. с ЕГН* - 1/12 ид. част; А.Н.Б. с ЕГН* - 1/12 ид. част и Г.Н.Б., с ЕГН* - 1/12 ид. част. Настоява се ответниците Е.И.Ц. с ЕГН* и С.Т.Ц. с ЕГН*, да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху описаната по-горе реална част от ПИ с идентификатор №*** по КК на г.Р.

ИМ /поправената ИМ по настоящото дело/ е връчена на ответниците, като в указания им срок е подаден писмен отговор от адв. П.З., пълномощник на Е.И.Ж. и С.Т.Ц.. Същите считат предявения иск изцяло за неоснователен и оспорват твърдението на ищците, че соченият поземлен имот е идентичен с процесният имот, собственост на ответниците.

Оспорват законосъобразността на Решение по протокол №01-979-1 от 29.08.1992 г. В тази връзка заявяват, че в посоченото решение възстановеният имот от 2 декара не е индивидуализиран подробно, а така също и че към решението не е представена скица, която да позволява индивидуализацията на имота. Излагат се подробни съображения и за нищожност на решението, тъй като също не било подписано от един от членовете на поземлената комисия и било издадено след предвидения в чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията към 1992 г./ едномесечен срок. Твърди се и че протоколът и решението на поземлената комисия са поправяни и допълвани на ръка, което не позволява да се установи какво в действително е посочено в него и кои имоти се реституират. Също така ответниците заявяват, че решението за възстановяване на имота на ищците не е вписано в имотния регистър, което според пасивно легитимираните страни означава, че последващото прехвърляне на имота /част от имота/ от о.Р. в полза на Е.И.Ц. и С.Т.Ц., е противопоставимо на активно легитимираните страни.

Ответникът о.Р., също оспорва исковата претенция. Заявява, че решението на ПК представлява незаконосъобразен адм. акт, което обстоятелство следва да се установи от съда. Позовава се и на придобивна давност, изработена в полза на о.Р. за периода от 1992 г.

2 до 2012 г. Наведени са доводи и че имотът, възстановен на ищците, не е идентичен с реалната част, която е предмет на настоящото дело.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищците – адво. Я., поддържа исковата претенция и сочи, че от събраните доказателства се установява нейната основателност.

В последното съдебно заседание ответниците Е.И.Ц. и С.Т.Ц. се представляват от адв. П.З., която излага съображения, според които исковата претенция е неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Ответникът о.Р. се представлява от адв. Х., като процесуалният представител също оспорва иска и настоява за неговото отхвърляне.

Депозираната ИМ е допустима, което налага разглеждането на ищцовата претенция по същество. Само за пълнота може да се отбележи, че искът срещу о.Р., макар за същата да не се твърди, че владее към момента спорната вещ, също е допустим, тъй като в изложението на исковата претенция е посочено, че именно о.Р. е лицето, което е прехвърлило на другите двама ответници недвижимата вещ, спрямо която активно легитимираните страни заявяват, че се нейни собственици по наследство и реституция. В този смисъл са мотивите към т.3б от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016 г., постановено по тълкувателно дело №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, където изрично е посочено, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на ИМ, тъй като по този начин ищецът ще си осигури сила на присъдено нещо спрямо всички лица, които са засегнали неговата имуществена сфера.

Разгледана по същество ИМ се явява основателна, а съображенията за това са следните:

С депозираната ИМ от страна на ищците срещу ответниците Е.И.Ц. и С.Т.Ц., са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС. С ИМ срещу ответника о.Р. е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

За да бъде уважен иск с правно основание по чл.108 от ЗС, ищецът е длъжен да докаже, че е собственик на спорната вещ, че вещта се владее от ответника и че владението на последния е без основание. За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост е необходимо ищецът да докаже, че той е собственик на процесния имот.

В настоящия случай от приложен по делото като доказателство препис от удостоверение за н-ци е видно, че ищците са н-ци на К.Т.К., роден на *, и починал на *.

Също така по делото е представен и препис от Протокол №01-979-1 от 29.08.1992 г. на ПКР., ведно с инкорпорирано в него решение, като съгласно решението на н-ците на К.Т.К. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници в землището на г.Р., на следния имот: Нива 2 декара, VI кат., м. „Б.п.“, съседи – Д.Д. и път. Решението на ПК е издадено на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, /в редакцията й към момента, когато е издадено въпросното решението на ПК/ съответната ОПК се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението. Според текста на чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията му към момента на постановяване на решението на комисията/, в едномесечен срок от постъпване на заявлението, ОПК постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

Следва да се посочи, че решенията на ОПК, издадени по реда чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или във възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат конститутивно действие. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 по гр. д.

№11/1997 г. на ВКС, ОСГК.

Предвид изложеното, може да се направи извод, че с решението на ПК от 29.08.1992 г. на нците на К.Т.К. е възстановена собствеността върху Нива 2 декара, VI кат., м. „Б.п.“, съседи – 3

Д.Д. и път.

Съгласно заключението на допуснатата СТЕ в поземлен имот с идентификатор *** попада част от нива с площ от 2 декара в м. „Б.п.“, като в експертизата е отразено и че съществува частична идентичност между поземлен имот с идентификатор *** и част от нивата, собственост на н-ците на К.К.. /Експертизата е била допусната и по гр.д.724 от 2016 г., като след връщане на делото за ново разглеждане, експертът, изготвил заключението, е изслушан от новия съдебен състав./ В проведеното на 17.01.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице К. поддържа своето заключение, като дава подробни отговори на поставените и уточняващи въпроси. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че общият сбор на имота на К., който попада в имота на ответниците, е в размер общо на 832 кв.м., в това число 270 кв.м овраг.

В заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице К., е отразено, че имотът, описан в т.7 от Протокол №01-979-1 от 29.08.1992 г., е идентичен с поземлен имот № *** по КК на г.Р.

В същото време по делото е представено като писмено доказателство и препис от Договор №416 за продажба на недвижим имот от 28.09.2012 г., сключен между о.Р. /като продавач/ и Е.И.Ц. /като купувач/, по силата на който купувачът придобива собствеността върху поземления имот с идентификатор ***. Съгласно информацията, съдържаща се в приложено по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца С.Т.Ц. е съпруга на Е.И.Ц..