Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1247 от 07.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1010/2023
Вид
Определение № 1247
Подписан
07.12.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл.42, б. б · Закон за наследството
  • чл. 309, ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. Б., 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Янев като разгледа докладваното от Г. Янев Гражданско дело № 20231200101010 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., *** и М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. *** чрез адв. Г. Ч. срещу С. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 102, вх. Б, ет. 1, ап. 1 ,В. Д. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 72, вх. А, ет. 4, ап. 11 и Д. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 102, вх. Б, ет.1, ап. 1.

След проверка на приложените по делото съдебни книжа,съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК.

С оглед горната констатация и на основание чл. 140, ал.1 ГПК съдът дължи произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

Исковата молба е редовна. Предявения иск е допустим.

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК относно нейните задължителни реквизити по закон.

В исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане. Ищцата е направила доказателствените си искания и е представила доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.

На осн. чл. 83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от внасяне на държавна такса.

Съдът, на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, изготви следния проект за доклад по делото:

1

1

.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Постъпила е искова молба от Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. К.Б.

№ 2 и М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. *** чрез адв. Г. Ч. срещу С. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 102, вх. Б, ет. 1, ап.

1, В. Д. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 72, вх. А, ет. 4, ап. 11 и Д. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. Е., бл. 102, вх. Б, ет.1, ап. 1.

Твърди се в исковата молба, че страните по настоящото производство са наследници на С.М.Б., починал на 01.10.2017 г. в гр. Б.. Същият приживе е оставил в полза на Т.М.Г., саморъчно завещание обявено на 23.07.2019 г., пред Нотариус В.Т., peг. № *** на Нотариалната камара и район на действие PC - Б., вписано под peг. № 1862/23.07.2019 г. в общ регистър и peг. № 1, дело № I от 23.07.2019г. от регистър за саморъчни завещания.

Посочва се, че Т.М.Г. е починала на 13.03.2020 г. в гр.Б. като е оставила наследници: С. Д. М., ЕГН: ********** - син, В. Д. М., ЕГН: ********** син, Д. С. М., ЕГН: ********** - съпруг.

Посочва се, че ищците в настоящото производство са братовчеди с Т.М.Г. и общи наследници, при равни квоти на общия ни чичо С.М.Б. / починал на 01.10.2017 год./ видно от удостоверение за наследници № 1911/25.06.2020г. издадено от общ.Б..

Твърди се, че общият им наследодател притежава освен движими вещи от личен характер и недвижим имот, а именно: апартамент находящ се в гр.Б., ***, ст.2, ап.2 като прилагаме копие от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 84/1970год. издаден от М.Г.

- Б.ски народен съдия. Освен изрично описаното по-горе имущество, общия им наследодател притежава и редица земеделски имоти и урегулирани поземлени парцели в гр. Б., които подлежат на доброволна или съдебна делба.

Твърди се, че месец ноември 2017 г. след погребението на С.М.Б., Д. Х. Б. се е срещнал с Т.М.Г. в присъствието на съпругата му, когато последната /Т./ е заявила, че по „морални причини“ апартамента на ул.“К.Б.., № 2. ст.2, ап.2 в 2 гр. Б. следва да премине в нейна собственост. Ищецът Д. Б. е бил шокиран от казаното от М.а, като е уведомил сестра си, която от своя страна също не е намерила основание, което да дава право на Т.М.Г. да претендира за еднолична собственост върху недвижимия имот, при положение, че има още четирима законни наследника.

Твърди се, че месец март 2018 год. отново се организира среща между Д. Х. Б. и Т.М.Г., отново с цел предприемане на действие относно разпределяне наследството на С.М.Б. между всички наследници. Посочва се, че в резултат на проведената среща не са се предприели действия относно гореизложеното, поради непрекъсната промяна в мнението на Т.М.Г. относно начина, по който следва да бъде извършено разпределението.

Посочва се, че месец ноември 2018год. се е организирала среща между Т.М.Г., Б.М.Г., М. Х. М. и Д. Х. Б., на която се е взело решение, че следва да се наеме оценител на имота в гр. Б., ***. ст.2, ап.2, който да даде оценка на имота е цел вземане на решение кой и на каква цена ще продаде наследствения си дял, като се постигна уговорка да се вземе окончателно решение до края на м. март 2019 г. Сочи се, че при една от поредните срещи Т.М.Г., с уведомила Д. Б., че е намерила в дървен сандък на терасата на апартамента на С.М.Б. саморъчно завещание, съгласно което завещава цялото си наследство / движимо и недвижимо/ на нея, като е обявила, че вече е дала завещанието на Нотариус с цел неговото обявяване.

Посочва се, че разбирайки горното, първият ищец е сезирал незабавно Районна прокуратура Б. и Икономическа полиция при ОДМВР Б. за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.

Сочи се, че в хода на проверката е назначена и извършена комплексна почеркова експертиза, като е съставен Протокол № 2020/ДОК-002, като от заключението на същото е безспорно, че ръкописният текст в оригинала и подписана в оригинала на завещание от 15.07.2017 год. от името на С.М.Б. в полза на Т.М.Г. обявено на 23.07.2019 год. пред Нотариус В.Т., peг. № ***-НК с район на действие PC - Б., вписано под peг. № 1862/23.07.2019 г. в общ регистър и peг. № 1, дело № 1/23.07.2019 г. от регистъра за саморъчни завещания, не е изписан от С.М.Б., като при изписване на ръкописния текст на завещанието не е вложен стремеж за наподобяване на почерка на С.М.Б., а проявен почерка на друго лице, без признаци за използване на непривична 3 ръка, като заключението е категорично, че подписът също_не_е положен от С.М.Б.. Сочи се, че при извършената комплексна - почеркова експертиза са използвани сравнителни материали / образци/ предадени с протокол за доброволно предаване от 30.07.2019 год.

Посочва се, че саморъчното завещание представлява частен диспозитивсн документ. Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността, на която законът поставя специални изисквания да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл.25, ал. 1 от ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка. — чл.42, б. б ЗН. Оспорването на саморъчното завещание означава оспорване на автентичността му, на авторството на подписа. Частният диспозитивсн документ, какъвто е саморъчното завещание, може да бъде оспорван само досежно неговата истинност- автентичност.

Сочи се, че ползващата се от частния документ страна - ответниците в настоящото производство, са длъжни да установят автентичността на документа и то по нетърпящ съмнение начин, т.е. чрез пряко и пълно доказване. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 193, ал. 3 пр. 2 ГПК.

Това се отнася и за процесното саморъчно завещание, което с частен документ, който не съдържа подписа на страната, която го оспорва.

С оглед на гореизложеното се твърди, че завещателното разпореждане предмет на настоящото производство е нищожно, тъй като при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.25, ал. 1 ЗН за саморъчното му написване от визирания като завещател - С.М.Б..

Посочва се, че от страна на ищците бяха направени множество опити за решаване на възникналия спор по извънсъдебен ред, но всички те завършиха без резултат, поради нежеланието на ответниците да съдействат за разрешаването му.

Отправено е искане до съда за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание от 15.07.2017г., написано от С.М.Б., починал на 01.10.2017г. в гр. Б., в полза на Т.М.Г., починала на 13.03.2020год. в гр.Б. с наследници: С. Д. М., ЕГН: ********** - син, В. Д. М..

ЕГН: ********** - син, Д. С. М., ЕГН: ********** - съпруг, обявено на 23.07.2019год. пред Нотариус В.Т., рег. № *** на Нотариалната камара и 4 район на действие PC - Б., вписано под peг. № 1862/23.07.2019 год. в общ регистър и peг. № 1, дело № 1 от 23.07.2019г. от регистър за саморъчни завещания.

Претендират се сторените разноски в настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, за които се иска да се приемат към доказателствения материал по делото.

На правени са доказателствени искания, а именно:

Да се изиска от Районна прокуратура - Б. да представи в оригинал протокол № 2020/ДОК - 002 изготвен от назначената в досъдебното производство комплексна почеркова експертиза, която е необходима за настоящото производство е цел доказване твърденията изложени в исковата молба.

Алтернативно моли да се издадете съдебно удостоверение на адв. Ч., въз основа на което да се снабди със заверен препис от протокол № 2020/ ДОК — 002 намиращ се в досъдсбно производство №. 244 ЗМ 231/2018г. по описа на ОДМВР - гр.Б..

Направено е искане за допускане до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.

В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който изразяват становище, че така предявения иск е недопустим и неоснователен.

Оспорват твърдението на ищците, че от тяхна страна са направени множество опити за решаване на възникналия спор по извънсъдебен ред, но всички те са завършили без резултат, поради нежеланието на ответниците да съдействат за разрешаването му.

На първо място се посочва, че считано от смъртта на наследодателката им Т.

М.а, починала на 13.03.2020 г., до настоящия момент ищците нито веднъж не са търсили ответниците, за да уреждат отношенията си по повод на възникналата между тях съсобственост след смъртта на С.Б..

На второ място се сочи, че след смъртта на Т. М.а и след запознаване с воденото досъдебно производство, не са претендирали да са наследници по 5 завещание на С.Б..

Посочват, че това е видно и от факта, че не са предприемали никакви действия по реализиране на правата, дадени им със завещанието като наследници на Т. М.а. Не са поискали вписване на завещанието в Служба по вписванията. В нито един момент пред ищците не са отправяли искания за ползване на самостоятелния обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., в обема на правата, дадени по завещанието.

Твърди се, че за факта, че ответниците не се ползват от завещанието свидетелстват и многократните разговори, считано от пролетта на 2022 г. до есента на 2022 г., проведени с ищеца Д. Б. от Д. М.а по повод на неотложната нужда от ремонт на покрива. Сочи се, че в деня на пристигане на Д. Б. в България юли 2022 г. му е представен проблема с покрива, като същия е казал, че ще говори със сестра си М. Х.. Няколко дни са изчакали за отговор, след което е казал, че М. Х. няма да плаща за ремонт, поради което и той нямало да плаща и участва.

Твърди се, че покривът е бил с разместени и счупени керемиди и съответно при всеки валеж в апартамента, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, оставен им в наследство от С.Б., от отворите на покрива се наводняваше.

Посочва се, че ако ответниците са претендирали, че този обект е тяхна собственост, не биха търсили ищците.

Посочва се, че въпреки това Д. Б. и М. Х. не пожелали да участват в ремонта на покрива, а такъв е извършил със свои средства и усилия единствено Д. М..

Твърди се, че ищците не са участвали и в смяната на стъклата на вратите на терасите, които били счупени и в апартамента влизали котки.

Въпреки, че ищците разполагат с ключ от апартамента, същите не участвали в неговата поддръжка.

Посочва се, че ищците не живеят в България, а когато се прибират, дори не търсят контакт с ответниците, за да уредят отношенията си по повод на съсобствеността.

Считат, че всички действия по повод на процесния имот следва да бъдат предприемани съвместно, както и разходите да се поделят, тъй като притежават имота в равни дялове.