Определение № 290 от 25.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500215 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от И. Г. П. ЕГН ********** с адрес: З. гр. С.

З., срещу Определение № 403/20.05.2026 год. по гр.д.№ 291/2025 год. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е върната исковата молба предявена от И. Г. П. ЕГН ********** с адрес: З. - С. З., против Районен съд - Сливен с искане за заплащане на сумата от 25 350 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на процесуални действия на съдия-докладчик по гр.д.№ 3017/2025 год. по описа на СлОС.

В частната жалба се твърди, че противно на посоченото в обжалваното определение, П. не е получил „редовно и лично“ препис от Разпореждане № 405/05.05.2026 год. по делото, с което исковата молба е била оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовности. Твърди, че служителите на затвора поради грешки и недоглеждане не са му връчили съобщението от съда с препис от акта, както и че многократно се е случвало съдебни документи изпратени в затвора да не достигнат до него. Посочва два примера, в които служители са му връчвали документи, които не са били адресирани до него, като допуска, че съобщението и акта на съда, което са били изпратени за получаване от него, са били връчени на друго лице.

Изложени са също съображения, че адвокатът, който е назначен за негов представител по предоставената правна помощ по делото необяснимо е бездействал и дори не го е информирал за акта на съда, поради което е направено искане след връщане на делото за разглеждане от окръжния съд да му бъде назначен добросъвестен адвокат, който да поиска възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, искане за възстановяване на този срок е отправено и към настоящия съд. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, като му бъде изпратено Разпореждане № 1

405/20.05.2026 год., и да му бъде осигурен електронен достъп до делото.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано за обжалване лице, срещу подлежащ на обжалване пред настоящия съд съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С искова молба вх.№ СД-01-01-16450/09.07.2025 год. по описа на Районен съд - Сливен, ищецът И. Г. П. ЕГН ********** с адрес: З. - гр. С. З. е предявил иск против Районен съд - Сливен за осъждане на ответника да му заплати неимуществени вреди по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 25 350 лв., поради постановяване на определение № 2274/16.06.2025 год. по гр.д.№ 3017/2025 год. по описа на Районен съд-Сливен в нарушаване на правото на ЕС - чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от ХОПЕС. В исковата молба е посочено, че с отказа си по негова молба за обезпечаване на доказателства по чл.207 и сл. от ГПК, изразяваща се в искането за събирането на доказателства относно негови лични вещи по НОХД № 234/2020 год. на ОС-Ямбол и свидетелство за съдимост на лицето Д. П. Т. /поч./, съдията-докладчик се опитва да прикрие обективната истина за убийството на Д. Ф., за което П. твърди, че не е извършил и несправедливо е осъден по наказателното дело. Твърди, че съдията постановил определението по молбата по чл. 207 от ГПК от състава на РС - Сливен, е потомствен престъпник, проявил пристрастие и е постановил несправедлив съдебен акт, нарушаващ чл.6 от КЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС, като е нарушено и правото му на частна собственост по чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ.

След изпращане и приемане на делото по подсъдност от Окръжен съд Сливен, с Разпореждане № 723/12.08.2025 год. по гр.д. № 291/2025 год. по описа на ОС-Сливен, исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в двуседмичен срок от съобщаването да „уточни съдебните актове и действия от които са причинени вредите“ и да заплати държавна такса от 10 лв. по сметка на съда.

В срок е депозирана писмена молба, в която ищецът е посочил, че съдебният акт, от който претендира вреди е Определение № 2274/16.06.2025 год. по гр.д.№ 3017/2025 год. по описа на Районен съд - Сливен, а неимуществените вреди за него са психологически неудобства, безпокойство, гняв, безсъние, съмнения в безпристрастността на ответника, поради саботиране на обезпечаване на доказателства за установяване на обективната истина, в нарушение на демократичните принципи на правото държава, справедливостта по чл.2 ДЕС, правосъдие- чл.3 ДЕС от безпристрастен съд чл.6 ЕКПЧ, чл.47 ХОПЕС. Направил е искане за освобождаване от заплащане на държавна такси и за предоставяне на правна помощ.

Последните две искания са били уважени от окръжния съд, като ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса по делото, а с определение от 02.09.2025 год. за негов процесуален представител по предоставената правна помощ е назначен адв. С. Р. - АК - С.

След постъпил отговор на исковата молба, с която от сочения ответник са били направени възражения за нейната недопустимост и неоснователност, с Определение № 101/29.01.2026 год. по гр.д.№ 291/2025 год. по описа на Окръжен съд - Сливен, исковата молба е върната на подалото я лице и 2 производството по делото е прекратено, тъй като е прието, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник – районен съд, който не е последна инстанция по подадената от П. молба по чл.207 и сл. от ГПК, по която е постановено Определение № 2274/16.06.2025 год. по гр.д.№ 3017/2025 год. по описа на Районен съд - Сливен, от което ищецът твърди, че за него са произлезли нематериални вреди.

След обжалване от страна на ищеца, по неговата частна жалба е било образувано в.ч.гр.д.№ 68/2026 год. по описа на Бургаския апелативен съд, по което с Определение № 137/17.03.2026 год. е отменено Определение № 101/29.01.2026 год. по гр.д. № 291/2025 год. по описа на Окръжен съд Сливен по отношение на иска за неимуществени вреди и делото е върнато на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите към определението. В определението на въззивния съд от една страна е посочено, че съгласно приетото с Определение № 2131 от 29.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1421/2025 г., III г. о., обстоятелството, че искът по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ е предявен срещу съда постановил акта от който се твърди, че са претърпени вреди, а не срещу съда който се е произнесъл като последна инстанция по това искане, е материална предпоставка за основателността на иска, а не процесуална предпоставка за неговата допустимост – т.е. прието е, че производството по делото не е следвало да бъде прекратено поради насочване на иска спрямо сочения от ищеца ответник. /по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС, тъй като с Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г. о., е прието точно обратното./ От друга страна е прието, че на ищеца не са били дадени указания относно уточнението и конкретизацията на иска, тъй като дадените указания с разпореждане № 723, не са били достатъчно ясни и подробни.

Във връзка със задължението на ищеца да посочи в исковата си молба точно и ясно фактите, от които произтича претендираното материално субективно право, както и съобразно изискванията по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ твърдените нарушения на ЕС да са съществени, и в изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото в Окръжен съд - Сливен, исковата молба отново е била оставена без движение с Разпореждане № 405/05.05.2026 год., с указания в едноседмичен срок писмено по делото ищецът да посочи ясни и обосновани твърдения за съществени нарушения на конкретни норми на правото на ЕС, като уточни и какви са преките последици за него от постановения отказ за обезпечаване на доказателства. В разпореждането са посочени и последиците от неизпълнение на указанията в дадения срок.

Противно на твърденията на частния жалбоподател, препис от Разпореждане № 405/05.05.2026 год. на ОС - Сливен, му е било връчено лично на 08.05.2026 год. от служител на затвора в гр. Стара Загора, в какъвто смисъл са приложените по делото съобщение на л. 57 съдържащо подписа на П., ведно с придружително писмо на л. 58, в което е отразено, че съобщението е надлежно подписано и датирано от затворника И. Г. П..

Съгласно приложения на л. 60 от делото отчет за доставено съобщение чрез ЕПЕП, назначеният за процесуален представител на ищеца по предоставената правна помощ адв. С. Р., е получил съобщението от съда за връчване на 3 препис от Разпореждане № 405 , ведно с акта на съда на 07.05.2026 год. В дадения срок за изпълнение на указанията на съда, както адвокат Р., така и лично ищецът П., не са изпълнили указанията относно необходимата конкретизация на предявения иск за неимуществени вреди, поради което правилно и на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, с обжалваното определение исковата молба е била върната на ищеца и производството по нея е прекратено.

Съгласно изложеното по-горе неоснователно е възражението на частния жалбоподател относно това, че не е бил надлежно уведомен за разпореждането на окръжния съд, с което исковата молба за втори път е била оставена без движение, като в този смисъл следва да се има предвид, че съдът дори не е бил задължен да го уведомява лично, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната има пълномощник по делото - в случая това е адвокатът по правната помощ С. Р., връчването се извършва на пълномощника.

Фактът, че в дадения срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба, процесуалният представител на ищеца - адв. Р. не е предприел никакви действия за изпълнение на указанията на съда, не е обстоятелство предвидено по ГПК, което може да бъде взето под внимание при разглеждане на настоящата частна жалба от съда, то не е обстоятелство от значение за правилността на обжалваното определение, като не би могло да доведе до неговата отмяна.

Предвид горното, настоящият съд намира възраженията на частния жалбоподател за неоснователни. Ето защо и при служебна проверка на валидност, допустимост и правилност на обжалваното определение, настоящият съд намира, че като постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при спазване на процесуалните правила, то се явява валидно, допустимо и правилно, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда дадени с Разпореждане № 405/05.05.2026 год. на ОС - Сливен на осн. чл. 64 от ГПК, инкорпорирано в частната жалба с която е сезиран настоящия съд, ведно със съпътстващото го искане при разглеждане на молбата за възстановяване на срок да бъде извършена замяна на процесуалния представител на ищеца, компетентен да се произнесе е Сливенския окръжен съд, поради което след приключване на настоящото частно производство с влязло в сила определение, делото следва да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за произнасяне по инкорпорираното в частната жалба искане по чл. 64 от ГПК, ведно със съпътстващото го искане за замяна на процесуалния представител на ищеца. Следва да се има предвид, че съгласно трайно установената практика на ВКС произнасянето по настоящата частна жалба предхожда и не препятства производството по искането за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по исковата молба, тъй като дори след влизане в сила на определение за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, в случай, че по подадена молба по чл. 64 от ГПК бъде извършено възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по исковата молба, това ще заличи последиците от връщането на исковата молба и прекратяването на производство и ще 4 доведе до възобновяване на делото. В този смисъл са Определение № 333 от 9.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 516/28.11.19 г. по ч. г. д. № 4308/19, III г. о. на ВКС, Определение № 25 от 26.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5144/2021 г., III г. о., ГК и др.