Определение № 595 от 16.05.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 270/2025
- Вид
- Определение № 595
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 16.05.2025
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595 гр. Благоевград, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500270 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. С. М., чрез адв. В. Г. срещу Определение № 2339/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2055/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят счита определението за неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не се е запознал с обстоятелствата по настоящото дело и по ч.гр.д. 1175/2023 г. по описа на БлРС, поради което е постановил необоснован и неправилен акт. Изводите му са неправилни и незаконосъобразни, в противоречие с практиката на ВКС и СЕС.
РС не е установил, че заповедният съд не е извършил служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, което законодателят изрично е вменил на съда с чл. 7, ал. 3, чл. 419, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В процесната заповед за изпълнение няма никакви мотиви досежно наличието или не, на неравноправни клаузи.
Сочи, че практиката на СЕС и ВКС не допуска преклудиране на възраженията за нищожност на договор с потребител, ако същите се основават на неравноправни клаузи. С решение от 17.5.2022 г. по дело С-600/19 е прието от СЕС, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок да не позволява нито на 1 съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния харектер на договорни клаузи, нито на потребителя- след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск.
Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба са заявени претенции за недействителност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПКр., във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. и на отделни клаузи от договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПКр.; както и на обстоятелства относно клаузи, които могат да се подведат под нормата на чл. 143 ЗЗП, регламентираща неравноправните клаузи в потребителските договори. В контекста на изложеното сочи, че не са налице предпоставките на чл. 299, ал. 1 от ГПК за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска. Моли определението да се отмени и делото се върне за продължаване на разглеждането му.
Ответникът по жалбата депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение, поради което тя е влязла в законна сила, поради което правилно исковото производство е прекратено на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК. Според въззиваемия длъжникът е могъл, но не се е възползвал своевременно да възрази срещу действителността на договора. След стабилизиране на заповедта исковете за недължимост на сумите могат да се основават на факти, настъпили след това. Счита, че заповедният съд е извършил дължимата проверка по чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК с уважаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение. Акцентира, че в т. 42 от Решение СЕС от 17.5.2022 г. по дело С600/19 МА е посочено, че защитата на потребителя не е абсолютна и правото на съюза не налага на националната юрисдикция да не прилага вътрешните си процесуални норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо. Моли определението да се потвърди.
Установява се, че с атакуваното определение РС е оставил без разглеждане като процесуално недопустими предявените искове от И. С. М. против "Т.Б.А.Б.“ ЕАД и е прекратил производството по гр.д. № 2055/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, поради недопустимост на депозираната искова молба.
2
Частната жалба срещу прекратителния акт, БлОС счита за допустима подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона едноседмичен срок.
За да се произнесе по основателността на частната жалба БлОС съобрази следното:
Производството пред РС е образувано по предявена искова молба от И.
С. М. против "Т.Б.А.Б.“, ЕАД за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на сключения по между им договор за потребителски кредит № 7053237553/20.12.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр., а в случай, че иска бъде отхвърлен да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл. 7, т. 1 във вр. чл. 19, чл. 9.1. и чл. 10 от договора на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.
1 от ЗПКр.; както и да се признае, че ищецът не дължи връщане на сумите, които тези клаузи генерират в общ размер на 33 173,71 лв., освен връщане на стойността на главницата.
Според жалбоподателя визираните в исковата молба факти и обстоятелства, могат да се подведат под нормата на чл. 143 от ЗЗП, регламентираща неравноправните клаузи в потребителските договори респ. недействителността на правните сделки.
Не се спори, че по заявление на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е образувано ч.гр.д. № 1175/2023 г. по описа на БлРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 518/02.06.2023 г., с която e разпоредено длъжникът И. С. Мартинов да заплати суми по същия договор за потребителски кредит, а именно: главница в размер на 16 086,46 лв. и законна лихва върху нея; договорна лихва върху главницата за периода от 25.08.2022 г. до 30.01.2023 г. в размер на 3250,98 лв.; обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.08.2022 г. до 18.05.2023 г. в размер на 749,22 лв., както и разноски.
Не се оспорва връчването на заповедта за изпълнение от ЧСИ, както и че в срока по чл. 414 ГПК не е подадено възражение от длъжника М. т.е. че заповедта е стабилизирана съгласно чл. 416 ГПК.
Видно от материалите по приложеното заповедно производство, заповедният съд при издаване на заповедта за изпълнение не е изразил изрично становище относно неравноправието на клаузите от договора.
3
С оглед изложеното БлОС счита атакуваното определение за незаконосъобразно.
По въпроса, относим за настоящото произнасяне – дали силата на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, се разпростира по отношение действителността на договорите, въз основа на които е издадена, при наличието в тези договори на неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно се е произнесъл ВКС с определения № 1199/9.5.2024 г. по ч.т.д. № 1304/2023 г. и № 2122/26.07.2024 по ч.т.д. № 356/2024 г., в които е съобразил практиката на СЕС по решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19 и по съединени дела С-693/19 и С-831/19, както и определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23.
Посочено е от ВКС, че в практиката на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. При липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове да не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС посочва, че произнасяното на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността, с оглед Директива 93/13 - на всички клаузи от договора, а не само на една. Забраната за непререшаемост не следва да се прилага, в случай че се допуска принудително изпълнение на съдебно решение, несъдържащо никакво мотиви дори и в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи.
С оглед на така визирания от ВКС анализ на практиката на СЕС, Върховният съд е приел, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална 4 неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените установителни искове, освен ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство.
Очевидно е, че заповедният съд в акта, постановен по ч.гр.д. № 1175/2023 г. не е осъществил по посочения начин, с излагане на мотиви контрол в рамките на развилото се пред него производство за наличие на недействителни и неравноправни клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит № 7053237553/20.12.2021 г., поради което образуваното производство пред РС по предявената от ищеца искова молба за такъв контрол, е допустимо.
В контекста на изложеното са без значение съображенията на РС за недопустимост на производството обосновани с разпоредбите на чл. 424 и на чл. 439 от ГПК.
С оглед изложеното атакуваното определение за прекратяване на производството следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му.
Предвид отмяната на определението за прекратяване на производството следва да се отмени и определението, с което то е допълнено с присъждане на разноските, по арг. от чл. 81 от ГПК.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 2339/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2055/2024 г. по описа на РС – Благоевград и определение за допълването му с рег. 281/06.02.2025 г.
Връща делото на
РС–Благоевград съдопроизводствените действия. за продължаване на
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6