Решение № 4698 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4698 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330103790 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против Р. Д. А. ЕГН: ********** гр. П., Бул.*** **,ет. *,ап. *, общ. П., обл.

П., Е. Я. Г. ЕГН: ********** гр. П., Бул.** **,ет. *,ап. **, общ. П., обл. П. и Д. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.“***“ №**, ет.*, ап.*, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по реда на чл.422 във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 и чл. 82 ЗЗД във вр.с чл. 4 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че отчетниците дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 9 483,69 EUR /девет хиляди четиристотин осемдесет и три евро и 69 евроцентове/ - главница по Договор за кредит №***** г., ведно със законна лихва от ****г. до изплащане на вземането, непогасена договорна лихва по т.4 от договора за кредит от ***г. до *** г. в размер на 1 611,13 EUR /хиляда шестстотин и единадесет евро и 13 евроцентове/, непогасена договорна лихва по чл.85 от ЗЗД вр. с чл.306 от ТЗ от ***г. до **** г. в размер на 291,76 EUR /двеста деветдесет и един евро и 76 евроцентове/, мораторна лихва на основание т.10 от договора за кредит от ****г. до **** г. в размер на 758,30 EUR /седемстотин петдесет и осем евро и 30 евроцентове/, мораторна лихва по т.10 от договора за кредит от ***г. до *** г. в размер на 2 715,58 EUR /двe хиляди седемстотин и петнадесет евро и 58 евроцентове/, разноски по връчване на покана до поръчителите от *** г. до **** г. в размер на 61,36 EUR /шестдесет и един евро и 36 евроцентове/ , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1

9740/2021 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Ищецът посочва, че на **** г. е бил сключен процесния договор за кредит, с който договор банката е отпуснала на Р. Д. А. банков кредит в размер на 9500 евро. Кредитополучателят усвоил кредита изцяло на **** г. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно т. 3 от договора се сочи, че е **** г. Относно останалите двама ответници се сочи, че същите са поръчители по договора за кредит. Към датата на крайния падеж се сочи, че кредитът не е погасен, нито от кредитополучателя, нито от поръчителите.

В уточнителна молба ищецът посочва платените по договора за кредит суми, както следва: на *** г. – 16,31 лв., с която е погасена главница; погасени лихви- на *** г. – 156,75 евро, на **** г.- 71,48 евро, на **** г.- 6,46 евро, на ***** г.- 45,95 евро и на ***** г.- 153,18 евро.

Посочва се, че по договора за кредит са просрочени 119 вноски за периода от **** г. до ***** г., описани по размери и дати на падеж в уточнителна молба.

Посочва се, че кредитът е в просрочие от **** г., като с оглед настъпване на падежа и липсата на плащане на ответниците са изпратени покани за доброволно плащане, за което са направени разноски в общ размер от 61,36 евро, които се претендират като дължими в настоящото производство.

С оглед гореизложеното на *** г. „Първа Инвестиционна Банка" АД е подала в Районен съд Пловдив Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката. По горното заявление на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, е образувано частно гражданско дело и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответния Изпълнителен лист за гореописаните суми. След като е издаден изпълнителен лист, Банката образува срещу длъжниците изпълнително дело. Във връзка с депозирани възражения на банката са дадени указания за предявяване на иск, което сочи, че обуславя правният им интерес от депозиране на исковата молба. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът Р. Д. А. - кредитополучател оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.

На първо място прави възражение за погасяване по давност на погасителните вноски за главница за периода от **** г. – **** г. в общ размер от 9843,69 евро. Твърди се, че давността не е прекъсвана на нито едно от законоустановените основания за това.

Счита, че исковете за договорна лихва и за наказателна лихва върху просрочената главница са неоснователни и в заявения размер поради незаконосъобразно едностранно изменение на договорените условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т. 18 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, поради липсата на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата, поради частичното им погасяване по давност, и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92, 2 ал. 2 ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи на изискванията на чл. 143, т. 5 ЗЗП и на преюдициално заключение по дело № С 415/11 на Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани в ЗЗП.

Твърди се, че банката претендира договорна и наказателна лихва в завишен размер на основание неравноправни клаузи, уреждащи едностранно изменение, въз основа на критерии, за които не е създадена облигационна връзка и които стоят извън съдържанието на облигационното отношение.

Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл. 4.4., чл. 4.7. от ОУ към договор за кредит, както и уговорката към погасителен план към договор за кредит, съгласно която „Посочените в настоящия погасителен план лихва, съответно на месечна погасителна вноска за периода с променлив лихвен процент, изчислени на база действащия към датата на подписване на договора БЛП – EUR са валидни до последваща промяна на референтния лихвен процент“.

Излагат се подробни доводи за неравноправност на оспорените клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Счита, че са налице хипотезите на чл. 143, т. 3, т.9, т. 10 и т. 12 ЗЗП, тъй като промяната на БЛП на банката е условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на банката; клаузите са наложени на главния длъжник, без да му е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието им преди сключване на договора, банката има право да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание – липсва методика за определяне на БЛП, като основанието за тази промяна се характеризира с неяснота и неопределеност. Едностранното определяне на облигационните отношения се сочи, че е нищожно и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Освен горното се твърди неравноправност, изразяваща се в предоставено право на доставчика на финансова услуга да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.

Ответникът счита прави възражение за нищожност на клаузите, уреждащи определяне на лихвения процент поради противоречие с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Твърди се нарушение на императивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, която повелява банката да извършва дейността по отпускане на кредити за своя сметка и на свой риск.

Оспорва се да е налице законосъобразно определяне на лихвения процент, като се сочи, че дори да се приеме, че методологията за едностранна промяна да представлява общи условия, то същата не е предадена на кредитополучателя, той не е заявил писмено, че я приема, поради и което тази методология не може да го обвърже.

Релевира възражение за нарушаване на изискванията на чл. 143, т. 18 във вр. с чл. 147 ЗЗП, тъй като условията по кредита не са формулирани по ясен и недвусмислен начин.

На основание изложените доводи се моли да се отхвърли претенцията, касаеща начислената възнаградителна лихва.

С оглед изложените доводи за недействителност на клаузите, уреждащи възнаградителната 3 лихва, ответникът счита, че до момента на преустановяване на плащанията ищцовата банка е надвземала възнаградителна лихва, като сочи, че размерът на дължимата лихва не следва да се определя в размера, отразен в клаузата на чл. 4.

Ответникът възразява и срещу размера на наказателната лихва за забава. Счита, че клаузата на чл. 10 от Договора за кредит е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Посочва, че с тази клауза е постигната договорка за заплащане на договорна лихва за забава, която значително надхвърля законовата лихва за забава. Цитира се практика на СЕС в подкрепа на твърденията.

С оглед задължителната практика на СЕС, съгласно която националният съд е длъжен да се произнесе служебно по неравноправния характер на всички договорни клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, ответникът отправя искане в случай, че са налице правни и фактически обстоятелства за това да се прогласи нищожността на клаузите на договора, които съдът счете за неравноправни, независимо че не се предявяват възражения за установяване на нищожността.

Оспорва се дължимостта на наказателна лихва и договорна лихва за един и същи период, като се сочи, че в договора не е предвидено кумулативното им начисляване, като същото противоречи и на основни принципи в гражданското право.

Прави се възражение за прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД на неустоечната клауза за забава, която значително надвишава законната лихва, опредЕ. по реда на чл. 86 ЗЗД, като се моли същата да се намали.

Твърди се, че правото на ищеца да претендира вземането си от поръчителите е преклудирано на основание чл. 147 ЗЗД, тъй като е изтекъл шестмесечния преклузивен срок, който според ответника започва да тече от датата на падежа на всяка погасителна вноска.

С оглед на изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът Е. Я. Г. – поръчител недоказани по размер. оспорва предявените искове като неоснователни и

На първо място прави възражение за погасяване по давност на погасителните вноски за главница за периода от *** г. – **** г. в общ размер от 9843,69 евро. Твърди се, че давността не е прекъсвана на нито едно от законоустановените основания за това.

Счита, че исковете за договорна лихва и за наказателна лихва върху просрочената главница са неоснователни и в заявения размер поради незаконосъобразно едностранно изменение на договорените условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т. 18 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, поради липсата на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата, поради частичното им погасяване по давност, и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи на изискванията на чл. 143, т. 5 ЗЗП и на преюдициално заключение по дело № С 415/11 на 4

Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани в ЗЗП.

Твърди се, че банката претендира договорна и наказателна лихва в завишен размер на основание неравноправни клаузи, уреждащи едностранно изменение, въз основа на критерии, за които не е създадена облигационна връзка и които стоят извън съдържанието на облигационното отношение.

Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл. 4.4., чл. 4.7. от ОУ към договор за кредит, както и уговорката към погасителен план към договор за кредит, съгласно която „Посочените в настоящия погасителен план лихва, съответно на месечна погасителна вноска за периода с променлив лихвен процент, изчислени на база действащия към датата на подписване на договора БЛП – EUR са валидни до последваща промяна на референтния лихвен процент“.

Разпечатката съдържа 37 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/891c35c5-4338-4836-8f2c-14ed43b8bf55