Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1249 от 11.08.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 498/2025
Вид
Определение № 1249
Подписан
11.08.2025
В сила
11.08.2025
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1249 гр. Шумен, 11.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500498 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5266/04.07.2025г. депозирана от адв. Ж.

И. П. от ШАК, в качеството и на пълномощник на С. Н. С. против определение № 526/22.06.2025г. по гр. д.№ 20253620100164 по описа на РС – Нови пазар, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на РС – София на осн. чл.

119, ал. 3 от ГПК.

В частната жалба се прави оплакване, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно и се иска от съда да го отмени и да върне делото на РС - Нови пазар за продължаване на процесуалните действия. Сочи, че за да уважи направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото, първоинстанционния съд е приел, че ищеца няма качеството но потребител по см. на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и не можел да се ползва от избирателната подсъдност по чл. 113 от ГПК. За да достигне до този извод е приел, че ищеца е длъжник на ответното дружество в качеството си на поръчител за обезпечаване на задължения на длъжник, който има търговско качество.

Позовава се на редица съдебни актове, в които е прието, че физическо лице –обезпечаващо като поръчител задълженията по договор за банков кредит, по който кредитополучателя е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на търговската или професионалната дейност на търговеца. Твърди, че в конкретния случай по делото не са представени каквито и да е доказателства за наличие на професионални или функционални връзки на поръчителя с кредитополучателя налагащо извод за такава обвързаност, а от там и за неприложимост на разпоредбата на чл. 113 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е застъпено становище за неоснователност на жалбата и се иска от съда да я остави без уважение. Сочи, че в исковата молба няма изложени факти и обстоятелства, че чрез този иск ищеца търси искова защита именно в качеството си на потребител, чийто права са нарушени от ответника и, че той е потребител на финансова услуга, тъй като същия е 1 поръчител по договор за банков кредит сключен с цел „оборотни средства за осъществяване на дейността на ЕТ „Славчо Гочев“, както и, че иска е с пр. основание чл. 439 от ГПК, а не по ЗЗП. С исковата молба ищецът търсел защита, чрез позоваване на изтекла давност по ЗЗД, а не по специалния ЗЗП и разпоредбата на чл. 113 от ГПК, не следвало да се тълкува разширително, тъй като приложното й поле, обхващала само защитата по ЗЗП. Позовава се на съдебна практика, в която е прието, че само основанието на вземането е от значение за качеството „потребител“ на едно физическо лице, а в случая е предявен иск по чл. 439 от ГПК, по който се твърдят правопогасяващи факти, както и, че след като сделката е търговска, поръчителят по нея, няма качеството на „потребител“.

Като взе предвид доводите изнесени в жалбата и данните по делото, настоящия въззивен състав, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 20253620100164 по описа на РС – Нови пазар е образувано въз основа на предявен от жалбподателя иск по чл. 439 от ГПК, в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит, с кредитополучател ЕТ „.....“ срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е направено искане за изпращане делото по подсъдност на РС - София, на основание чл. 105 от ГПК. С обжалваното определение е уважен направения от ответника отвод за местна неподсъдност на делото и на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, същото е изпратено по подсъдност на РС – София. За да уважи искането, съда е приел, че в случая ищеца няма качеството на „потребител“, както и, че иска е с пр. основание чл. 439 от ГПК и предметът му се свежда до фактическия състав на погасителната давност – гражданскоправен институт, спрямо който специалните норми на потребителска защита не предвиждат изключения.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК в новата и редакция, въвеждаща специален ред относно местната подсъдност, когато ищец е потребител. Законодателят не е дал единно определение за понятието „потребител“, като според дефиницията му в различни нормативни актове, в него се включват различен кръг от субекти на правото. По смисъла на Закона за защита на потребителите (§ 13, точка 1 от ДР) потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност т.е. по см. на ЗЗП, качеството на потребител може да има само физическо лице. Съгласно трайно установената практика на ВКС, приложението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата уредени в ЗЗП, но намира и приложение за „всички спорове между потребители и доставчици на услуги.“

В случая правото на избор на местна подсъдност за ищеца е обоснована с качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с § 12, б. "б" от ДР на ЗЗП и с целта на предявяване на исковете - защита на права по договор за кредит. Като 2 поръчител по сключен с кредитна институция договор за кредит ищеца несъмнено има качеството "потребител на финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с § 12, б. "б" от ДР на ЗЗП. Иска носи белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Въпросите дали договорът за кредит попада в приложното поле на ЗЗП и дали ищеца може да се ползва от закрилата на Директива 93/13/ЕО са от значение за материалноправния спор между страните, но не са релевантни за разрешаването на процесуалния спор относно местната подсъдност на предявените по делото искове. Релевантно за определяне на местната подсъдност, е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с § 12, б. "б" от ДР на ЗЗП, от което произтича правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Районен съд – Нови пазар, в чийто район се намира настоящия и постоянният адрес на ищеца и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд, като съд по седалище на ответника.

Възражението на ответника, че предоставения кредит е сключен с цел „оборотни средства за осъществяване на дейността на ЕТ „....“ и поради тази причина ищеца не може да бъде „потребител" е неоснователно, доколкото това възражение би касаело кредитополучателя, който не е страна в настоящото производство. В случая ищеца поръчител е физическо лице, което не участва в дейността на кредитополучателя - ЕТ „.....“ под каквато и да е форма и има качеството на потребител.

В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, настоящият състав приема, че физическо лице съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на „потребител“ по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с 3 оглед установяване на качеството „потребител". Към настоящия момент, с оглед представените по делото доказателства съдът не намира основания да се приеме, че липсват основания, водещи до изключване на качеството "потребител" на ищеца. А след като това е така, то местната подсъдност при разглеждане на настоящия иск следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, поради което и направеното възражение от страна на ответника е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че така предявения иск с пр. основание чл. 439 от ГПК не попадал в приложното поле на чл. 113 от ГПК. В съдебната практика е прието, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице и след като новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 от ГПК, са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, то разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима и в исковите производства по чл. 439 от ГПК (в същия смисъл и Определение №2481/21.08.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 2819/2023г. на ІІІ г.о.).

Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото пред РС – Нови пазар и е изпратено по подсъдност на РС София, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на РС – Нови пазар, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 526/22.06.2025г. по гр. д.№ 20253620100164 по описа на РС – Нови пазар, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на РС – София на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4