Решение № 181 от 30.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000051 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Карнеги“ № 8, ет.1, ап.1 против решение № 545/02.12.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 326/22г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - телесни увреждания, болки и страдания вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.11.2019г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ХХХХХХ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/02/119002533129, със срок на валидност от 04.09.2019г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 27.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението ЗА ГОРНИЦАТА НАД

45 00лв до претендираните 80 000лв. Въззивницата счита решението в обжалваната част 1 за неправилно и необосновано поради неспазване на принципа за страведливост и кредитиране в цялост на доказателствения материал при определяне на общия размер на дължимото обезщетение, както и неоснователното му редуциране поради недоказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В условията на евентуалност моли да бъде определен по-нисък процент на принос. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което ответното застрахователно дружество бъде осъдено да заплати още 35 000лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 09.11.2019г. на републикански път ІІ-29 в близост до кръстовището с третокласен път, водещ към с.Любен Каравелово, Варненска област с участието на лек автомобил „Опел

Астра“, с рег. No Х ХХХХ ХХ с водач В С З и лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. No ХХ ХХХХ ХХ с водач Р В С, при което поради несъобразена скорост на л.а. „Опел Астра“ водачът е загубил контрол над автомобила и навлязъл в платното за насрещно движение, като ударил челно л.а.

„Фолксваген Кади“. По случая е образувано ДП No360/2019г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна срещу Веселин Златев за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „в", пр.1 НК - непредпазливо причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС на повече от едно лице. Образуваното наказателното производство е прекратено в досъдебната му фаза с постановление от 01.03.2021 г., влязло в сила на 12.03.2021 г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК - по искане на пострадалите.

Безспорно е още наличието на валидно застрахователно 2 правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Опел Астра“, както и че на 21.02.22г. ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, по която няма плащане.

В резултат на инцидента ищцата е получила следните увреждания: травма на дясна длан, изразяваща се чрез фрактури на пета дланна кост и проксималната фаланга на пети пръст; травма на поясно-тазовия отдел, изразяваща се чрез фрактура на ацетабулума в ляво, радикулитни увреди в поясно-кръстцовия отдел; разкъсно-контузна рана по кожата на лявата подбедрица; травма на гръдния кош. Последвало е трайно затруднение във функцията на дясната длан и в движението на левия долен крайник за срок повече от месец и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловени от травмата на гръдния кош и раната на лявата подбедрица.

Уврежданията в областта на дясната длан и таза са довели до различна по интензитет болка, която е била купирана с аналгетици. Гипсовата имобилизация на десния горен крайник е била поставена на 09.11.2019 г. до 13.11.2019 г. вкл., като след оперативната интервенция, е наложена вътрешна и външна фиксация на счупените кости. Констатираната е и двустранна предкоренчева /на ниво прешлени Л4-Л5-Ц1/ увреда със смесена демиелинизационна лезия, която се характеризира с нарушение на външната обвивка на нервите и може да бъде с различен произход, вкл. и травматичен, без обаче последният да е безспорно установено по делото.

Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалата ищца неимуществени вреди в резултат на произшествието.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази следното:

В т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили 3 актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява възрастта на ищцата – 57 години към момента на инцидента, трудоспособна, с активен и нормален начин на живот, не е страдала от тежки хронични и дегенеративни болести. Следва да бъдат съобразени видът на получените травматични увреждания в резултат на ПТП, както и процесът на лечение, възстановяване и последиците от това, претърпените болки и страдания, както и промените, настъпили в живота и психиката на пострадалата вследствие на изживяното премеждие. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на КСАТМЕ в нейната медицинска част прави впечатление множеството извършени прегледи, назначения и предписания на медицинските органи, както и предприетите лечебни и рехабилитационни процедури. Близо две години ищцата е приемала болкоповлияващи медикаменти, основно във връзка с травмата на таза. Непосредствено след инцидента пострадалата е транспортирана до СО на МБАЛ „Света Анна – Варна“, където след преглед и изследвания са установени описаните по-горе травматични увреждания. Травмата на дясната длан е довела до трайно затруднение във функцията на дясната ръка, а травмата на поясно-тазовия отдел – до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от месец и за двата крайника. Травмата на гръдния кош и раната на лявата подбедрица съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията в областта на дясната длан и таза са довели до различна по интензитет болка, като в първите месец-два приемът на аналгетици е бил неизбежен. Гипсовата имобилизация, обхващаща дясната длан и предмишница, е поставена в деня на инцидента и е отстранена при оперативната интервенция на 13.11.2019г., след която е била наложена друг вид вътрешна и външна фиксация на счупените кости с помощта на 4 допълнителни фиксиращи метални елементи / Киршнерови игли/, четири за дланната кост и две за първата фаланга. Диагностицираната демиелизация в областта на поясно-кръстцовата зона би могла да има травматичен произход, но в случая предвид наличните дегенеративни промени, описани при образните изследвания в този отдел, този произход се явява недоказан. На 10.12.01.2020г. е извършена още една оперативна интервенция за отстраняване на фиксиращите игли от костите на дясната длан с освобождаване на сухожилието на пети пръст от образувалите се сраствания.

През периода януари 2020г. – февруари 2021г. е проведен продължителен курс на физиотерапевтични процедури, провеждани амбулаторно и при хоспитализация, относно травмата на дланта и във връзка с оплакванията, свързани с уврежданията в поясно-тазовата област. Към момента на провеждане на експертизата е установено остатъчно затруднение в движението, принудителна накуцваща походка с използване предимно на пръстите на левия крак, заемане на принудителна позиция на крайника, а оттам и на тялото. Движенията напред и назад са в пълен обем, невъзможност за отвеждане на крайника в страни и въртеливото движение.. Фрактурите на костите от дясната длан са довели до трайни затруднения в движението на дясната ръка за период от месец и половина – два, през който период е била значително увредена хватателната функция. Фрактурата в областта на таза е затруднила трайно функциите на долния крайник до невъзможност за обичайно придвижване и натоварване за продължителен период от време с остатъчни нарушения и към настоящия момент. Едновременното засягане на функциите на долен и горен крайник е наложило несъмнено чужда помощ при обслужването в ежедневието особено за първите два – три месеца след инцидента, като не е настъпило пълно възстановяване в обичайния обем движения на засегнатите крайници. При прегледа на ищцата са установени от вещото лице остатъчни промени, както във връзка с травмата на ръката, така и при тази на таза. При пети пръст на дясната ръка е отразена невъзможност на пълно свиване на пръста в първата и втората междуфалангиална става, което не позволява захват с обичайния обем и сила. При движенията на левия долен крайник също са констатирани затруднения, водещи до ограничения в пълния обем на движението му. Ищцата не е предприела препоръчителната й оперативната интервенция за поставянето на изкуствена тазобедрена става.

Предвид на това и дългия период от време на симптоматиката не би могло да 5 се очаква пълно самостоятелно възстановяване, както и да се изключат последващи усложнения. Болковият синдром често е съпътствал състоянието на пострадалата, както провокирано, така и в покой. Установени са налични, преди ПТП макар и в лека степен, дегентеративни промени по костите, вкл. и в областта на двете тазобедрени стави. Тези изменения не биха могли да се изключат като фактор от значение за увредата, предвид на това че улесняват травмирането и затрудняват възстановяването.

Претърпените в резултат на инцидента болки и страдания са установени и от показанията на разпитаните по делото свидетели - А В З – дъщеря на ищцата и К П П – леля на ищцата, които показания, предвид наличната родствена връзка с ищцата, съдът цени при условията на чл.172 ГПК и кредитира в частта им, която съответства на останалия събран по делото доказателствен материал. От тези показания се установяват всички болки, страдания и неудобства, които пострадалата е претърпяла от момента на произшествието, по време на лечението и възстановяването си, през целия продължителен период от време за рехабилитация в различни болници и центрове. Установяват се настоящите болки и оплаквания на ищцата, увреденото й психологическо състояние, невъзможността й за работа и спорт, страхът й да шофира и въобще невъзможността й да води активния си предишен начин на живот. Непосредствено сред ПТП съпругът й помагал в ежедневното поддържане на личната хигиена и в придвижването й.