Присъда № 6 от 23.01.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към ПРИСЪДА №6/23.01.2024г. по НЧХД№210/23г. по описа на РС- Пазарджик

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд- Пазарджик тъжба от С. К. А. от с.Симеоновец, обл.Пазарджик, с която са повдигнати обвинения против подсъдимия П. Д. А. от с.Варвара обл.Пазарджик за престъпления по чл.130 ал.2 от НК и чл.146 ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереника си адв.Б., чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитниците си адв.Я. и адв.К., които пледират за недоказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения и отхвърляне на предявените граждански искове. Претендират сторените разноски за разглеждане на делото пред всички съдебни инстанции. Подсъдимият не се признава за виновен по обвиненията и дава обяснения. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.

С протоколно определение на съда от 10.03.2023г. по делото са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалия С. А. против подс.П. А. граждански искове с правно основание по чл.45 от ЗЗД, както следва:

-за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 08.03.2021г. до окончателното й изплащане;

-за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 08.03.2021г. до окончателното й изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител С. А. е конституиран и като граждански ищец в наказателния процес.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно нормата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П. Д. А. е роден на ****г. в гр.Лъки, обл.Смолян, живущ в с.Варвара, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работещ като управител на фирма „Ф.“ ЕООД1 с.Варвара, неосъждан, с ЕГН: **********.

Частният тъжител и граждански ищец С. А. и подс.П. А. се познавали отпреди.

На 08.03.2021г., около 15:00 часа, частният тъжител С. А. се движел с лек автомобил „Форд Турнео“ с рег. № **** по черен път в с.Варвара, обл.Пазарджик, в близост до изкупвателния пункт за черни метали на подс.П.

А., находящ се в стопанския двор на ЗК“Възраждане“ /бившето ТКЗС/.

Частният тъжител се връщал от посещение на свои познати- свидетелите П. В. и И. В., които имали база в същия стопански двор, в близост до пункта на подсъдимия. По това време последният се намирал в офиса си заедно със своя племенник- св.З. Г., който работел там. В този момент, срещу входа на пункта за черни метали, на самия черен път, лежали три от кучетата на подсъдимия.

Минавайки с автомобила оттам, частният тъжител прегазил едното от тях, след което продължил. Това било възприето от подсъдимия и св.Г. чрез намиращите се в офиса монитори, свързани с камери за видеонаблюдение, една от които обхващала именно района пред входа на пункта и черния път, минаващ отпред. Подсъдимият излязъл незабавно от офиса и побягнал след автомобила на частния тъжител, викайки му да спре. Последният изминал известно разстояние и след като видял, че подс.А. го гони, спрял. Подс.А. стигнал до автомобила, отворил предната му дясна врата и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната част на тялото в купето. Ядосан от постъпката на частния тъжител, подсъдимият му нанесъл удар с ръка в лицето, в областта в устата, което предизвикало необилно кръвотечение от устната. След удара подсъдимият се отдръпнал от автомобила и се насочил към задната му част. Частният тъжител слязъл от колата и също се насочил към задницата й. Там той нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на подсъдимия /в областта над дясното око и шията/, в корема, както и ритник в тялото. Подсъдимият от своя страна също се опитал да удари частния тъжител, крещейки му: „Да ти еба майката“, „Боклук такъв“, „Ще те ликвидирам“. В този момент близо до тях дошъл св.З. Г., който излязъл да види какво става. По този начин същият възприел разположението на тъжителя и подсъдимия зад автомобила, както и нанесения на вуйчо му ритник от страна на частния тъжител. Виждайки какво се случва, св.Г. изтичал до тях и издърпал подсъдимия обратно към базата, като по този начин боят бил прекратен. Подсъдимият и св.Г. отишли в офиса. Частният тъжител от своя страна се върнал в базата на св.В.и, която била отделена от общия стопански двор с входна врата. Не след дълго там отишли подсъдимият и св.Г.. Двамата застанали пред затворената входна врата/портал/ на базата на св.В.и. Стоейки по този начин разделени от двете страни на вратата, подсъдимият и частният тъжител продължили да се карат заради прегазеното куче. Подс.А. продължил да псува тъжителя А..

Разменените между тях реплики били възприети и от св.П. В., св.И. В. и св.Д.

Б.. Малко след това разправията била прекратена. Частният тъжител останал известно време в базата на свидетелите В.и, където те забелязали наличието 2 на кръв по устната му, а той от своя страна им разказал как подсъдимият отворил вратата на колата му и го ударил с юмрук.

Не след дълго на място пристигнали полицейски служители от РУСептември- свидетелите Й. З. и В. Й.. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, като всеки от тях твърдял, че бил ударен от другия. След като снели писмени обяснения от участниците в конфликта, полицейските служители съставили на двамата предупредителни протоколи по ЗМВР.

На 09.03.2021г. подс.П. А. посетил кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ - Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение.

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №54/09.03.2021г. се установява, че при извършения преглед на подсъдимия били констатирани следните телесни увреждания- по дясната вежда и над нея се виждал оток и синкаво кръвонасядане с размери 6 x 4 см; по дясната странична повърхност на шията имало охлузване, с размери 2х1.5см., без коричка. Така констатираните телесни увреждания, според съдебния лекар, получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, съставлявали лека телесна повреда и са причинили болка на подсъдимия.

По повод гореизложеното, на 08.09.2021г. С. А. подал тъжба в РСПазарджик, в резултат на което било образувано НЧХД №1365/2021г. по описа на РС- Пазарджик, по което била постановена Присъда №84/21.09.2022г., с която подс.П. А. бил признат невинен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.130 ал.2 от НК и чл.146 ал.1 от НК. С Решение №28/08.02.2023г. на ОС- Пазарджик, постановено по ВНЧХД №1/2023г., присъдата била отменена, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Пазарджик. В изпълнение указанията на въззивната инстанция е образувано настоящото НЧХД №210/2023г. по описа на РСПазарджик, чийто предмет е отново депозираната на 08.09.2021г. от С. А. тъжба.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели- П. В., И. В. /само прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК/, Д.

Б. и частично от тези на З. Г., А. С., Й. З./вкл. прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/ и В. Й.; частично от обясненията на подсъдимия; изцяло от приетите по делото писмени доказателства /в т.ч. приобщените такива от НЧХД №1365/2021г. по описа на РС- Пазарджик/; от огледа на приетото веществено доказателство- 1 бр. флашпамет, съдържаща видеозаписи от охранителни камери; както и от заключенията на вещите лица по приетите СТЕ и повторна тройна СМЕ.

Преди да пристъпи към подробен анализ на събраните по делото доказателства, съдът дължи уточнението, че в съдържанието на тъжбата, подадена на 08.09.2021г., са изложени конкретни фактически твърдения 3 единствено за нанесени на инкриминираните дата и място, в процесния автомобил и зад него, удари по лицето от подс.П. А. на частния тъжител С. А..

В тъжбата са описани в хронологична последователност и отправени на мястото зад автомобила обидни думи от подс.П. А. към частния тъжител С.

А.. Най-сетне, само декларативно са изложени твърдения и за продължила „разправия“ между двамата на вратата на базата на св.В.и.

В този смисъл и доколкото съдът е обвързан от повдигнатото с тъжбата фактическо обвинение, анализът на събраните доказателства следва да се съсредоточи единствено върху инкриминираните с нея деяния, за които се твърди, че са извършени от подсъдимия в процесната кола и зад нейната задна част. По начина, по който е формулирана тъжбата, касателно продължилата след това „разправия“ на вратата на базата на св.В.и, съдът не намира за нужно да излага пространни мотиви, доколкото в тази нейна част липсват конкретно изложени факти за извършено престъпление от страна на подсъдимия, за когото се твърди единствено, че е продължил да се кара с тъжителя. В този смисъл и доколкото тъжбата не следва да бъде подлагана на тълкуване, нито може да бъде допълвана след изтичане на преклузивния 6месечен срок от извършване на деянието, то съдът бива сезиран единствено по повдигнатите с нея конкретни фактически обвинения, по които постанови присъдата си и изложи мотивите си със следващото изложение.

По отношение повдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от НК:

Следва да се признае, че по делото не се събраха преки гласни доказателства за нанесения от подсъдимия на частния тъжител, на инкриминираните дата и място, в процесния автомобил, удар в областта на устата. Тук е момента да се отбележи, че често при подобни на инкриминираното деяние случаи, липсват преки свидетели очевидци на действията на дееца спрямо пострадалия. Последното обаче не изключва възможността за запълване на тази празнота чрез събирането на други косвени доказателства. В случай, че същите са приобщени по надлежния ред и са в достатъчна степен еднопосочни и безпроти.речиви, те могат да бъдат поставени в основата на изводите на съда относно приетите за доказани факти по делото. Точно такъв е и настоящият случай. По този начин от показанията на свидетелите П. В., И. В./приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК от НЧХД №1365/2021г. по описа на РС- Пазарджик/ и Д. Б., макар и косвено, се установи, че след прегазването на кучето, подс.А., след като отворил вратата на автомобила на тъжителя, му нанесъл удар с ръка в лицето, в областта в устата, което предизвикало необилно кръвотечение. Тези свидетели бяха категорични, че след като частният тъжител се върнал в базата на св.В.и, след края на инцидента между него и подсъдимия, те видели, че А. има кръв по устните. Свидетелите П. В. и Д. Б. заявиха категорично, че пред тях частният тъжител споделил как подсъдимият отворил вратата на колата и го ударил с юмрук в устата. Същото е изложено и в прочетените по реда на по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК от НЧХД №1365/2021г. по описа на РС- Пазарджик 4 показания на св.И. В.. Съдът не намери причина да не кредитира показанията на тези трима свидетели, доколкото същите са еднопосочни и непроти.речиви по между си и в същото време не се опровергават от другите събрани по делото доказателства. Апропо, подсъдимият в своите обяснения също не отрича, че ядосан от прегазването на кучето, излязъл незабавно от офиса и побягнал след автомобила на частния тъжител, като стигайки до него, отворил предната му дясна врата и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната част на тялото в купето. Подсъдимият отрича единствено нанесения от него удар в устата на частния тъжител, като от своя страна твърди, че е бил ударен от последния в областта на дясната вежда. Съдът обаче не кредитира твърденията на подсъдимия, че не е удрял частния тъжител, тъй като те не се подкрепят от еднопосочните, макар и косвени, показания на коментираните по-горе трима свидетели. В тази им част обясненията на подсъдимия представляват защитна теза, която се оборва и от заключението на вещите лица по приетата повторна тройна СМЕ, съгласно което на тъжителя е било причинено охлузване на лигавицата на устна на устата, причинено с достатъчна умерена сила на удара, в посока под ъгъл. Тук е моментът да се посочи, че съдът не кредитира и не поставя в основата на своите изводи и заключението на вещото лице д-р П. при първоначално изготвената СМЕ, доколкото същото не е базирано на извършен личен преглед на частния тъжител. Такъв е бил направен при изготвяне на повторната тройна СМЕ, поради което съдът давя вяра именно на това заключение на вещите лица, според което липсата на белег у частния тъжител от зараснала рана е признак, че източникът на кървене на 08.03.2021г. е било именно охлузване. Това заключение се характеризира с нужната за изграждането на правилни изводи пълнота и обоснованост и поради това именно то беше поставено в основата на изводите на съда. Именно на него е базиран и приетият за доказан характер на причинената лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка. В същото време съдът не приема, че причинената лека телесна повреда се е изразила и в страдание без разстройство на здравето. И докато житейски известно е, че болка винаги възниква при охлузването, то не така стоят нещата по отношение на страданието без разстройство на здравето. Последното се изразява в психически дискомфорт за пострадалия, доказателства за какъвто по делото не се събраха. В този смисъл и доколкото не е обвързан от заключението на вещите лица, съдът прие за доказано по делото единствено причинената болка на частния тъжител от удара на подсъдимия в колата.