Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 8 от 12.03.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Наказателно дело от общ характер 973/2025
Вид
Присъда № 8
Подписан
12.03.2026
В сила
28.03.2026
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъдата по НОХД

№ 973/2025 г. на РС******************

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО ****************** е повдигнала обвинение против подсъдимият М. Е. Г. с ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. ******************, българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, основно образование, безработен, живущ в *******************************,за това, че:На неустановена дата в периода от 01.02.2025 г. до 21.02.2025 год. в землището на село ******************, общ. ******************, обл.

Хасково, отнел чужда движима вещ – МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******************* на стойност 3438,24 лева от владението на М. Н.

В. от село ************************************************ без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.12 вр. чл.194, ал.1 от НК .

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият М. Е. Г. и защитникът м у адв.Д. Т. заявяват,че подс. М. Е. Г. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.

На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

Подсъдимият М. Е. Г. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.

1

Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на подсъдимият наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от свобода” , след което наказанието да се редуцира съгласно предвиденото в чл.58а,ал.1 от НК и да се наложи окончателно наказание ЛС в размер на около 8месеца, което наказание на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години,като излага съображения в тази насока. Пледира също съда да възложи разноските по делото в тежест на подсъдимият.

По същество адв.Д. Т. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание в предложения от представителя на прокуратурата размер,като счита искането за възлагане на направените разноски в тежест на подсъдимия за основателно.

Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното. Моли съда да и наложи по ниско наказание.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Св. М. Н. В. бил собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******************. Св. М. В. бил с двойно гражданство – българско и турско и често пътувала до Р. Турция, където оставал за различни времеви периоди. В Р. Турция, св. М. В. притежавал друг автомобил и затова, когато отивал в Р. Турция той, оставял л.а. „Опел Астра“ с рег. № *********************** на стария път за ГКПП „******************“, след селото на около 100 метра преди митическия пункт, където имало и други паркирани автомобили. Автомобила, винаги го оставял в заключено положение.

През зимата на 2024-2025 год. св. М. В. бил оставил л.а. „Опел Астра“ с рег. *******************, преди МП „******************“, като винаги го наглеждал при пътуванията си.

В началото на месец февруари 202 5 г. св. М. В. отново пътувал, като видял, че л.а. „Опел Астра“ с рег. № *********************** си е на мястото.

П о д с . М.

Е.

Г., живеел в

*********************************************** и често изпитвал финансови затруднения, защото бил безработен.

Подсъдимият бил забелязал, че л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******************* стоял от дълго време на едно и също място в землището на село ******************, преди МП „******************“ и не бил използван от никого. Не знаел, чия собственост е, но поради финансовите си 2 затруднения решил да продаде л.а. „Опел Астра“ с рег. № **********на пункт за вторични суровини през месец февруари 2025 г. Потърсил помощ от приятеля си – св. В.М.К., като му казал, че л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********************* е негов и иска да го продаде за скраб. Св. К. се свързал със свой познат, който притежавал пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. ********************** – св. Д.К.М.. Казал му, че имало за продаване лек автомобил, който се намирал в землището на село ******************, преди МП „******************“. Автомобилът бил на приятеля му М., като нямало документи за него и понеже контактния ключ за автомобила бил изгубен го продавали за части, като искали сумата от 350 лева. Св. Д.М. се съгласил с отправената му оферта, като с платформата си се отправил към указаното място. Там заварил подс. М. Е. Г. и св. В.К., които стояли до л.а. „Опел Астра“ с рег. № ************. Св. М. платил сумата от 350 лева на подсъдимия и л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***************** бил натоварен на платформата и закаран пред пункта за вторични суровини на св.

М. в гр. ********************. Няколко дена след това пред пункта минало не установено в хода на разследването момче, което закупило л.а. „Опел Астра“ с рег. № *********************** срещу сумата от 450 лева, като от този момент автомобила е в неизвестност.

На 21.02.2025 год. св. М. В. се върнал от Р. Турция и установил, че л.а.

„Опел Астра“ с рег. № ******************** е изчезнал. Помолил свой приятел от гр. ****************** да провери дали автомобилът му не е бил преместен от Община ****************** или от РУ-******************, като проверката била с отрицателен резултат. При това положение на 01.03.2025 г. св. М. В. подал сигнал в РУ-****************** и в последствие било образувано настоящето наказателно производство.

В хода на проведеното разследване и от проведените ОИМ бил установен извършителя на кражбата, а именно подс. М. Е. Г..

Предприети били и оперативно издирвателни мероприятия за установяване предмета на престъплението, а именно: л.а. „Опел Астра“ с рег.

№ ***********************, но същия не бил установен. С телеграма № 18300 от 07.08.2025 г. на ГДНП, лекия автомобил бил обявен за ОДИ.

От заключението на изготвената оценъчна експертиза е видно,че реалната пазарна стойност към момента на извършване на деянието – месец февруари 2025 год. на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***************** възлиза на стойност 3 438,24 лева.

От направената справка в Бюро “Съдимост” при Районен съд ****************** с рег.№251016005000449757/16.10.2025 г. на РС****************** е видно, че към момента на извършване на деянието, подс. М. Е. Г. е неосъждан /реабилитиран по право на осн. чл.88А от НК, считано от 20.02.2020 год./.

От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява,че подс. М. Е. Г. е неженен ,но има четири 3 малолетни деца,за които следва да полага грижи, не получава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.

От приложената по ДП характеристична справка , се установява,че подс.

М. Е. Г. е криминално проявен ,но не се издирва от органите на полицията.

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от страна на подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Заявление за издирване на МПС,справка от Пътен контрол при РУ ****************** относно собствеността на отнетото МПС ,заключение на оценъчна експертиза, характеристика, ДСМПИС и свидетелство за съдимост, писма и т.н., както и от свидетелските показания на М. Н. В. , Д.К.М. и В.М.К..

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената Оценителна експертиза, тъй като е извършена от вещо лице– специалист с необходимата квалификация и знания, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвен ото писмено Заключение обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице , поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно заключението на експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.

4

Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдим ият. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.

Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно отнемане на чужда вещ осъществено от подсъдимия /така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимия по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин .