Решение № 363 от 04.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. П, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500279 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260075 от 01.03.2022г., постановено по гр.д.№1883/2020г. по описа на РС- П е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК 129009849, представлявана от Директора И.И.Т., да заплати на А. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П, ул.“Г.Б.“ №71, област П, сумата 1786,13лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода 31.07.2017г. до 31.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен извънреден труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава в размер на 215,44лв., дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период от сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.

Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК 129009849, представлявана от Директора И.И.Т., да заплати на А. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П, ул.“Г.Б.“ 1

№71, област П, сумата 600лв.- разноски по делото.

Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК 129009849, представлявана от Директора И.И.Т., да заплати на РС- П, сумата 180лв.- разноски за експертиза.

Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.№262128 от 11.03.2021г., подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция- ОД на МВР- П.

В същата се излагат доводи за порочност на решението, като неправилно и необосновано, при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебно правоотношения са уредени от ЗМВР. Иска се то да бъде отменено и постановено ново с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

Поддържа се становище, че през процесния период- 31.07.2017г.31.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, към която препраща чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Твърди се, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на общите правила установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната заплата/. Всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици са изготвяни именно по процесната Наредба към която препраща ЗМВР.

Счита се от страна на жалбоподателят, че изводите на исковия съд по приложението в случая на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неправилни и необосновани доколкото това не съответства на действителната правна уредба- ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1 относно регламентираните с нея правоотношения.

Поддържа се становище, че в случая се касае за правоотношения по служба уредени в специален закон- ЗМВР и със служители имащи специфична функция отличаващи се от общите права и задължения, установения за тези служители 8, 12 или 24часови смени. Съпоставят се 2 нормите от специалния закон с чл.142, ал.4 от КТ по въпроса за максималната продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и служители с намалено работно време- до 1ч. над намаленото им работно време.

Твърди се, че ищецът е полагал труд при работна смяна от 24часа, а не 12ч., като максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12ч., с което се обосновава несъвместимост да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР предвид изключителния им статут различен от общия. Посочва се още, че в случаите на препращане към КТ, законодателят изрично е посочил съответните разпоредби.

Оспорват се мотивите на съда за поставяне в неравностойно положение на тази група служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с ищеца, като се цитира разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ прогласяваща, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

Твърди се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен режим за заплащане на извънредния труд по неговата продължителност- до 280ч. за година с което се счита, че тези служители не са поставени в понеблагоприятно положение.

Приема се, че предвидените условия за разграничаване на нощен от извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. Жалбоподателят препраща и към доводите изложени в отговора на исковата молба.

Визира се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8 часа, а не 7 часа, както е за работещите по трудово правоотношение, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР полагат труд през нощта 8 часа на 24 часови смени по график, който им е изплатен, 3 поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова се счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа при коефициент 1 /единица/.

Твърди се, че положения нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед №791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.

Сочи се, че решението е немотивирано от съда относно извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд и дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.

Счита се, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд, за което също препраща към отговора на исковата молба.

Акцентира се, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните часове в дневни, когато служителят работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8часа, при което според жалбоподателя работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, доколкото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.

Твърди се, че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

Приема се, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 и това да служи за генериране на извънреден труд и при приложение на общите трудови норми.

Коментира се съдебна практика прилагаща едновременно правилата на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневния с коефициент 1.143, като за тези нощни часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и че първоинстанционния съд е приел нещо друго- заплащане на нощния труд чрез трансформирането му като извънреден, което поставяло работещите по трудово правоотношение спрямо служителите чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

Счита се, че прилагането на регламентацията на нощния труд в КТ би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано 4 действието на законовата норма- чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8- часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, водещо до недопустимо противоречие с принципа на йерархията на нормативните актове.

Излагат се доводи, в кои случаи на служителите от МВР се изплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст. на всеки час положен нощен труд, а когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, и че се касае за два вида нощен труд- положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Като трети вид труд се сочи, труд по заповед като класическа форма на извънреден труд и че той се отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и нощен труд и се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- А. С. Т., чрез пълномощника му- адв.Т. А.. В него, въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна, като се поддържат мотивите на първоинстанционния съд.

Твърди се, че при липса на специално правило което да определи методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР е налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези актове следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР защото Конституцията на РБ прогласява гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на социалната държава- правото на труд. Според страната, обратното становище би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.

Визира се, че самото преизчисляване с коефициент 1.143 не води на 5 извод за реално положен извънреден труд и представлява законодателна фикция и че заложения от законодателя механизъм за компенсиране на работещите нощен труд е именно чрез изчисляване на нощните часове в дневни и заплащането на „горницата“, която е извънреден труд.

Коментират се изводите на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза неоспорена от ответника по спора и установяваща основателността на претенцията.

Приема се, като недопустимо възражението направено от жалбоподателя за първи път с въззивната жалба относно приложимостта на редакцията на чл.9г от НРВПО за исковия период и че при сумарно изчисляване на работното време, положения нощен труд не се превръща в дневен. Акцентира се, че разпоредбата касае регистрация на положения извънреден труд пред Инспекцията по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през процесния период за който му се дължи възнаграждение. Изводът се основава на нормата на чл.9, ал.5 от НТСТК и чл.18, ал.3 от НСОРЗ.

Коментира се и противоречивата съдебна практика по казуса, като се споделя тази възпроизведена и от обжалваното съдебно решение.

Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред въззивната инстанция.

Въпреки това, с определение от 15.06.2022г. съдът е дал възможност и конкретни указания на страните да сочат доказателства по въпросите, повдигнати в Решението на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С262/2020г.

В дадения срок от съда срок, всяка една от страните не е представила нови доказателства, като първия е сезиран с писмени становища, с оглед дадените им указания.

В съдебно заседание, за жалбоподателят ОД на МВР- гр.П се явява процесуалния му представител юриск.П.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъда уважено по съображенията изложени в нея и се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. В тази насока представя и писмено становище.