Определение № 1402 от 30.05.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 656/2024
- Вид
- Определение № 1402
- Подписан
- 30.05.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1402 гр. Бургас, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500656 по описа за 2024 година съобрази следното:
Производството е по чл. 413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба вх.№ 17565/25.04.2024г. на БРС от “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София – сграда № 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, адв.Здравко Цанев, против разпореждане № 3902 от 03.04.2024г. по ч.гр.д.
№ 1717/2024г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, за сумата от 217.11лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey без отстъпка и преференциалната му цена по договора за мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението - 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане и съответните разноски по делото.
Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане в обжалваната част не е съобразено със закона и спецификата на договора.
Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски.
1
Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона и трайната съдебна практика, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
БРС е сезиран от “Йеттел България” ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Д. С. А., за заплащане на упоменатите в него суми. В заявлението е посочил, че основава вземанията си на приложените по делото договори за използване на електронни съобщителни услуги, както и за закупуване на мобилно устройство на лизинг, също упоменато по договора за предпочетен номер ***. Твърди се, че поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на А. – преустановяване на дължимите ежемесечни плащания, е възникнало вземане на заявителя, включващо спорната сума за неустойка в посочения по-горе размер, формиран от сумата за мобилното устройство, дължима до размера на пазарната му цена, предлагана от дружеството, според ценовата листа на търговеца, както е договорено.
Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС.
Районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно претендираната неустойка, в размер на оставащата редовна цена на полученото от А. мобилно устройство и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против длъжника. Прието е, че претендираната неустойка почива на вероятно неравноправни, следователно нищожни клаузи. В тази част разпореждането е основано на текста на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП:
„Неравноправна е клаузата, която: 19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора“. Прието е, че формулировката на неустойката препятства възможността за определяне на размера й към датата на сключване на договора, а освен това е необосновано висока, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Счетено е, че веднъж търговецът е договорил механизъм за обезщетяване, чрез 2 предвидените неустойки в трикратен размер на месечната такса, като допълнително претендираната неустойка за отстъпка за мобилното устройство води до прекомерност на обезщетенията по договора, надхвърлящи близо два пъти дължимите суми за такси, услуги и лизингови вноски. Ето защо е отхвърлил заявлението в посочената по-горе част.
БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:
Депозираното заявление се основава на чл.410 ГПК. Вземането на “Йеттел България” ЕАД е предпоставено от съществуването на цитирания погоре договор и приложението към него. Заявлението е такова, че не се налага тълкуването му, защото съдържа достатъчно данни, за да се направи ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането срещу длъжника. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: Определение № 134 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 120/2009 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 332 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 266/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Задължението на длъжника, описано в заявлението, съответства на изложението на фактите по евентуална искова молба - Решение № 281 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.
Описаното в заявлението – „обстоятелства, от които произтича вземането“ дава ясна представа за взаимоотношенията на заявителя и длъжника по заявлението.
Съгласно вписаните в договорите за доставяне на мобилни услуги клаузи, при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, той дължи за всяка СИМ-карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора, до края на уговорения срок, но не повече от 3 стандартни месечни такси, т.е. без промоционалното намаление.
По отношение на закупеното на лизинг мобилно устройство е посочено, че стандартната му цена в брой и без абонамент възлиза по ценовата листа на търговеца на 329.90лв., но при сключен абонаментен план общата му лизингова цена е в размер на 1.99лв. Или отстъпката възлиза на 327.71лв.
В приложения на стр.13 и сл. договор за мобилни услуги, макар и да е 3 за втория предпочетен номер на ответника по частната жалба, ясно и с почернен шрифт е записано, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, той дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството ( в брой, без абонамент ), съгласно действащата му цена по ценовата листа на търговеца към датата на сключване на договора, каквато съответства на оставащата част от договора.
При преценката за наличие на неравноправни клаузи по договора, съдът счита, че не може да се направи убеден извод за наличие на такива. За да приеме подобно заключение съобрази, че на първо място условията по договора за лизинг на устройството са доста ясно описани, с уголемен и почернен шрифт – л.14 – на гърба, освен това на самия договор за лизинг ясно е записано, че цената му в брой и без абонамент е 329.90лв.
Да се прецени дали потребителят е разбрал написаното или не, както и дали търсената сума е прекомерно висока, като се има предвид, че А. е променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите, са въпроси, на които не може да се отговори в настоящото едностранно производство.
Съдът отчита разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, също постановените решения по дело С-243/08 СЕС, дело С-40/08 СЕС и др., относно задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по потребителските договори, както и вмененото аналогично задължение по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, но отчита и развитието на съдебната практика на СЕС.
По изрично поставен въпрос относно зачитането на неравноправните клаузи в потребителските договори в заповедното производство, с решението си по дело C - 170/21, § 46 и § 48, СЕС ясно е разяснил, че: „ … правилата, които държавите членки установяват по силата на принципа на процесуалната автономия — за защита на произтичащите от законодателството на Съюза права, трябва да отговарят на двойното условие да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото 4 на Съюза (принцип на ефективност)… На второ място, що се отнася до принципа на ефективност, от предоставената от запитващата юрисдикция допълнителна информация, и по-специално от информацията относно тълкуването в съдебната практика на член 410 от ГПК, съгласно което контролът за наличието на съответното вземане е извън компетентността на съда в рамките на заповедното производство и следователно съответният потребител е длъжен да започне отделно производство, за да упражни правото си на пълно възстановяване, произтичащо от член 6 от Директива 93/13, не се установява, че този член прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на разглежданото право, независимо че това задължение изисква активно поведение от страна на длъжника и провеждането на състезателно производство. При това положение не изглежда, че сами по себе си тези процесуални правила правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на възстановяване, предоставено от законодателството на Съюза, което обстоятелство обаче запитващата юрисдикция следва да провери. В това отношение следва да се припомни също така, че при спазването на принципа на ефективност не може да се стига до това съдът изцяло да компенсира пълната пасивност в процеса на съответния потребител (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13“.
В тази връзка Бургаският окръжен съд отбелязва, че тежестта за установяване на наличието на вземането се понася предимно от търговеца, понеже дори бланково въведеното възражение на длъжника е почин за образуване на производство по чл.422 ГПК, в което ищец е кредиторът, който носи не само тежестта на доказване на претенциите си, но и съдебните разноски изцяло, дори и претенцията му да не бъде частично уважена.
Ето защо настоящият състав приема, че следва заявлението да бъде уважено и в горната част и освен за посочените по Заповед № 1132/03.04.2024г. по ч.гр.д.№ 1717/2024г. по описа на БРС парични суми, следва да се издаде заповед за изпълнение и по отношение на описаната, съобразно изложените по-горе мотиви.
В полза на частния жалбоподател се дължат и разноските за д.такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението. Видно от цитираната Заповед, заплатената д.такса е присъдена изцяло и тази по 5 въззивното обжалване е дължима изцяло, поради основателността на частната жалба.
Общо заявлението е уважено на първа инстанция за сумата от 450.72лв. при заявени 707.98лв., а на втора инстанция – за още 217.11лв. – общо 667.83лв. Така на заявителя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на – 452.78лв. с включен ДДС за първата инстанция. По заповедта на районния съд са присъдени 305.58лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Остава дължима сума за разноски общо за двете инстанции – 147.20лв. + 15лв. – д.т. – общо 162.20лв.
При всичко така изложено се налага заключение за определение в изложения смисъл.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3902 от 03.04.2024г. по ч.гр.д.№ 1717/2024г. по описа на БРС , в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София – сграда № 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, адв.Здравко Цанев, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, за сумата от 217.11лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey без отстъпка и преференциалната му цена по договора за мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и съответните разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВИ: