Решение № 16 от 01.08.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Белоградчик, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200295 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. И. от гр. Б., обл. В., ул. ”А.М. ” № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 23-0242-000535/27.11.2023 г. на ВПД Началник Група ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за извършено нарушение: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то 12 месеца на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.

В жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че при изготвяне на АУАН и НП не са спазени изискванията на закона, респ. са допуснати съществени нарушения, обуславящи пороци и в самото НП. Иска се отмяна на НП. В с. з. се явява процесуален представител на жалбоподателя, който подържа жалбата и моли съда да отмени НП, като също твърди недоказаност на деянието – както досежно авторство, така и липса на елементи от състав на такова, като вмененото нарушение – по повод 1 осъществявано движение на МПС с „дрифт“. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено, а при отмяна на същото – се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 16.10.2023 г., около 13.59 ч., жалбоподателят И. А. И., управлявал л. а. м. ”БМВ 535 Д” с рег. № WA54RUC /регистрация в чужбина Великобритания/, по ул. “Т. м.“ в гр. Б., обл. В., движейки се към ул. „К. Б. I“.

Автомобилът не бил негова собственост, а на трето лице – А. И. А., негов баща, който му бил предоставил автомобила в същия ден, сутринта. До Иб. И., като пътник, на предна седалка седял свид. Р. К.. При управлението на автомобила по посочената улица, в района срещу дом № 41, Иб. И. умишлено рязко увеличил оборотите на двигателя, с цел и постигнато като резултат превъртане на задвижващите колела на автомобила /задни/, което довело до занасяне и поднасяне на МПС по надлъжната ос на пътя, няколко пъти. Така автомобилът се завъртял настрани на самото пътно платно / или бил извършен „дрифт“/, от което имало опасност от, или предизвикване на - ПТП. В този момент обаче, свид. Г. Г., който живеел в къща на същата улица, забелязал описваната ситуация, като чул и форсирането на двигателя. Той излязъл на улицата от двора си, където работел, и видял автомобила на жалбоподателя и седящия на мястото на водача – именно жалбоподателя.

Свид. Г. имал монтирана на къщата си камера, насочена към улицата, която работела и той снел от нея осъществения видеозапис. Записът от камерата, ведно с устен сигнал – предал в полицията – РУ- Белоградчик.

По повод постъпилата информация в полицията, била отпочната проверка на случая, като в сградата на управлението в града, били повикани самия И. И., Р. К. и свид. Г. Г.. На тримата било снето писмено обяснение / „сведение“/. Установен бил и собственика на МПС – бащата на И. И. – А. И.

А.. Той попълнил и оставил в полицията декларация по чл.188 от ЗДвП, 2 относно предоставяне на неговото МПС на друго лице – сина му, на 16.10.2023 г. И. И. и Р. К. излагали в обясненията си, че първият не умишлено е форсирал автомобила, а колата била с проблеми, поР. което се е стигнало до поднасянето й на пътя.

Свид.Т. Т. и В. В. – полицейски служители при РУ-Белоградчик, мл. автоконтрольори, повикани да вземат отношение по случая, след като се запознали с обясненията на Г., Иб. И., Р. К., декларацията на А. А. и видеозаписа, предоставен на CD от камерата на Г. Г., решили на И. И. да бъде съставен АУАН за нарушение на ЗДвП.

Така на 16.10.2023 г., свид. Т. Т. в присъствието на двамата свидетели очевидец – Г. Г., и такъв на съставяне на акта само – В. В., съставил АУАН AД № 241080, на И. А. И. за нарушение по ЗДвП - на чл.104 Б т.2 – поР. това, че не използвал обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за превоз на пътници и товари, изразено в умишлено рязко увеличаване оборотите на двигателя, с цел превъртане задвижващите колела, занасяне и поднасяне автомобила по цялата надължна ос на пътя / дрифт/. В акта, В. изрично посочил, че е позовава на свидетел-очевидец и видеозаписа от охранителната камера.

Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него.

На 23.10.23 г. в РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин било депозирано писмено възражение от И. И. по акта, в което се отричала изложената в него фактическа обстановка, респ. вината и авторството на деянието, без да отрича че той е бил водача на МПС – твърдяло се на първо място, че на пътя имало чакъл и пясък, които намалявали нужното сцепление с гумите на МПС, последното имало и техническа неизправност – отказ на системата за стабилизация на автомобила, който бил с автоматична скоростна кутия, задно предаване, а водача му – самия И. И., бил с малък опит като шофьор, от друга страна – се възразявало на основанието за ползване, като доказателство, на запис от камера, за която нямало изрични указания, че е поставена на дадено място и осъществява записи, респ. че позоваването на подобно доказателство е незаконосъобразно. Нарушителят молел да се прекрати образуваното админ. нак. производство.

По повод възражението, била изготвена докладна записка от служител на РУ - Белоградчик, в която се изразявало мнение за неоснователност на 3 възражението и правилност и законосъобразност на издадения АУАН.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 23-0242-000535/ 27.11.2023 г. на ВПД Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление.

При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят И. И. да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл.104 Б т.2 от ЗДвП , като около 13.59 ч., в гр. Б., по ул. „Т. м.“, срещу дом № ..., движейки се към ул. „Кн. Б. I “, при управление на л. а. "БМВ 535 Д“ с рег. № WA54RUC / великобритански/, е използвал пътя за други цели, освен по предназначението му за превоз на пътници и товари, а именно – извършва демонстративна маневра "дрифт", чрез извъртане на автомобила, поднасяне, занасяне на пътното платно /увеличавайки оборотите на двигателя, при изключена ел. система за контрол върху поднасянето, което предизвикало превъртане на задвижващите колела на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила/, от което е било възможно предизвикване на ПТП.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.

В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН, при двама свидетели – единият очевидец на случая, а именно св. Г. Г. , а другият – само на съставяне на акта / В. /, като актосъставителят, а след това и АНО, са се позовали и на запис от видеокамера, предаден им доброволно от трето лице – свид. Г..

Съдът, на първо място, се съгласява с аргументите на представителя на жалбоподателя – че даваните обяснения/сведения, от лица, пред полицейски служители, в рамките на извършваната от тях проверка по казус, нямат 4 стойността на “показания“ по см. на НПК, тъй като самите даващи ги нямат качеството на “свидетели“, фигура, която възниква единствено при образувано наказателно производство по смисъла на закона. А не притежавайки посоченото качество, тези лица не са и длъжни да говорят истината, респ. не могат да носят отговорност за верността на думите си по см. на чл.290 от НПК, поР. което и такава не им е разяснявана. Техните думи, могат само да ориентират проверяващите контролни органи за фактите, които са се случили според лицата, но самите контролни органи и в частност накрая и наказващия такъв - АНО, следва да са събрали и други, безспорни доказателства вече, за фактическата обстановка, която изясняват. Или – казаното от Иб. И., Р. К. и Г. Г., пред полицейските служители в рамките на проверката им, не може да бъде ползвано от съда, като доказателства в процеса. Като писмено доказателство би могла да се ползва единствено декларацията, изготвена и подписана от третото лице – Асен И. А., собственик на ползвания автомобил. Както и докладната записка на полицейския служител, съставена след подадените възражения срещу АУАН. Не те обаче, доказват по безспорен начин елементите на админ. нарушение, и в частност автора на такова. От декларацията може да се направи извод, че А. А., в ден 16.10.23 г., е предоставил на сина си – И., своя автомобил. В документа се сочи дори, че това е станало сутринта в 08.00 ч. , а МПС е върнато обратно на собственика – вечерта в 17.30 ч. Заявеното в същата декларация от А., че И. И. е ползвал автомобила в 12.59 ч. на 16.10.23 г. може да се подложи на съмнение /респ. подлежи на общо доказване/ – т. к. според съда, собственик не може с тази само декларация да установи обстоятелството – че в точно този час / различен дори от часа на нарушението – което е вменено, като извършено един час по-късно – в 13.59 ч.!!!/, колата е управлявана от сина му / респ. след като последния я е взел сутринта, през деня той също може да я е предоставял на други лица, до връщането й на баща си/. Докладната записка от 23.11.23 г. също не установява факти и обстоятелства, случили се в момента на приписаното нарушение, тя съдържа изводи на друг полицейски служител, базирани на чужди думи и видеозапис, от който не се установява самоличност на водач на МПС. С докладната се изразява само мнение на същия полицейски служител – за основателността на писмени възражения на едно обвинено / с акта / лице.

Разпитаните в с. з. свидетели – актосъставител Т. и свидетеля на 5 съставяне на АУАН В. В., сами заявиха, че не са присъствали на местонарушението, а са констатирали такова – само по сведения на Г. Г. и предоставения от него видеозапис, както и след това са получили обяснения и от самия И. И. и лицето, придружавало го в колата /К./. И. не бил отрекъл тогава, че е шофирал в момента, т. е. налице са признания от него пред свидетелите Т. и В.. Думите на свид. Т. и В. – съдът приема за истинни, отразяващи обективно заявеното пред тях самите.

Съдът на следващо място няма причина, да не кредитира и показанията на свидетеля по делото Г. Г.. Той е трето лице, без никакъв интерес да свидетелства по начина, по който изложи възприятията си. Другият свидетел.

К., въпреки, че също е очевидец, според съда има интерес да не е обективен, поР. познанството му с жалбоподателя и родителя му. ПоР. това и съдът не кредитира думите му в цялост и не се позовава на тях – относно фактите, че И. не е управлявал автомобила в указаната в АУАН и НП посока, че не е извършвал описваните в тези два документа маневри с МПС, а то било повредено и му предстоял ремонт. Показанията на свид. К. очевидно се опитват да разколебаят фактическата обстановка, приета от съда, в интерес на приятеля му. Но съдът не може да приеме за истинни излаганите от него факти, тъй като не се подкрепят от други доказателства. Думите на този свидетел в посочената насока остават изолирани, единствено те противоречащи на останалите доказателства по делото и не разколебават решението на съда. Тези двама свидетели - Г. и К., дават иначе идентични показния, относно фактите : кога, къде и какво МПС е управлявано, както и че К. се е намирал в същия автомобил, като пътник. И докато според съда, свид.