Решение № 603 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

П.а К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500582 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на О. А. М. ,гражданка на Р.Ф. -ищец по гр.д. № 961 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 23/19.01.2023 год.,с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на всички решения ,взети на ОС на ЕС на 12.08.2022 г. на комплекс“*****“- сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Несебър .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при допуснати процесуални нарушения.

На първо място се обосновава твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение ,като в нарушение на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 ГПК на ищцата не е предоставено право да прави допълнения,уточнения към иска си в съдебно заседание ,а също е игнорирано мнението на процесуалния й представител ,който е поискал участието лично на ищеца в съдебно заседание.Същевременно здравословното състояние на ищцата е било такова ,което не й е позволявало лично за участва в процеса ,а съдът неправилно и при нарушение на съдопроизводствените правила е отказал отлагане на 1 делото .Разглеждайки делото в отсъствие на ищеца според въззивника поражда основателни съмнения за безпристрастността на съда и законността 1 на съдебния процес .Освен това – съдът е направил непълен и неточен доклад ,с което е пропуснал да изследва относимите към делото факти и обстоятелства и не е разпределил доказателствената тежест между страните .По този начин са нарушени съдопроизводствените правила и въззивната инстанция следва да направи нов доклад и да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест ,което е основание за допускане на доказателства пред въззивната инстанция по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК.

С оглед на това се счита за незаконно отказването да бъдат разгледани направените от ищцата допълнения към иска ,отнасящи се до нарушения на чл. 13 от ЗУЕС,,още повече ,че ответникът не е предоставил на собствениците превод от протокола от ОС на руски и е било нужно време за това .Неоснователно е заключението на районния съд ,че не е имало пречки за подаване на всички допълнения до 19.09.2022 г.,тъй като едва в деня на получаване на призовката ищцата била научила ,че е изготвен протоколът от събранието .Неправилно не са били преценени от съда и останалите представени доказателства –протокол от събранието на собствениците от 12.08.2021 г. ,както и решение на на НРС от 14.04.2022 г.

Излагат се съображения по същество относно незаконосъобразността на свикването и провеждането на процесното събрание ,като се счита ,че събранието не е свикано от надлежно лице /като неправомерно съдът е променил ответника по иска /;нарушена е и императивната разпоредба на чл.

16 ал. 2 ЗУЕС-още едно основание за незаконност на решенията .Не е проверена и законността на пълномощните ,представени от ответника ,особено на собствениците на ап.В6.Освен това ответникът не е кандидатствал в съответствие със ЗУЕС за регистрация като управител на жил.комплекс „*****..Подробно се излагат и доводи за противоречие на т.1,2,6.6;6.7,6.8,т.7,т.9,т.10 ит.11 и т.12 със закона .

Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковите претенции. Представят се копия от медицински документи и от допълнения към исковата молба ,както и копия от решение на НРС,призовки и съобщение до отметника ,както и копие от изявление на Н.А.Семенова ,които се моли да бъдат приложени по делото.

2

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че не е налице ограничаване правата на ищцата поради разглеждане на делото в нейно отсъствие и отхвърляне на молбата й за отлагане ,още повече ,че същата не е представила доказателства за влошено здравословно състояние .Освен това – тя е получила лично призовката за съдебно заседание и е подала лично исковата молба ,при което е имала достатъчно време да организира защитата си .Оспорва се и твърдението за непълен доклад ,като се посочва ,че по делото неколкократно са разменяни книжа по повод еказания за отстраняване нередовности на исковата молба и на ищцата й е дадена възможност да поясни твърденията си и да представи всички относими доказателства .Видно от исковата молба ,всички уточнения и допълнения към оплакванията на ищцата са именно посочените в определението от 28.10.2022 г.,като твърденията са за неспазена процедура по свикване на събранието .

Излагат се съображения относно твърденията за незаконосъобразното свикване на събранието .Счита се ,че всички оплаквания в допълнение към исковата молба и във въззивната жалба ,с изключение на твърденията за неспазена процедура по чл. 12 ал. 1 ЗУЕС ,не следва да бъдат разгледани от съда ,тъй като въведени в процеса след изтичане на срока по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС.Подчертава се ,че няма изискване протоколът да се предоставя на собствениците на друг език,освен български.Сочи се ,че след изтичае на срока за оспорване съдържанието на протокола от ОСЕС,той се стабилизира и има обвързваща етажните собственици ,третите лица и съда доказателствена сила .Не е налице и нарушение на чл. 16 ал. 2 ЗУЕС/събранието се е председателствало от П. Т. /.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .Не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,с който са 3 атакувани всички решения, взети на 12.08.2022г. от общото събрание на Етажната собственост на комплекс „*****“ – сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Несебър.Правилно е посочено от първоинстанционния съд ,че по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е, че събранието е проведено при спазване на чл. 12 от ЗУЕС.

Между страните не е спорно, че ищцата са собственик на самостоятелен обект в сградата – 1 с идентификатор ******.20 (посоченото се установява и от нотариален акт на л. 60 л. 62 от делото). Не е спорно, че са взети решения по протокол от 12.08.2022г. (представен на л. 109 – л. 122 от делото).

В исковата молба се прави възражение за незаконосъобразност на атакуваните решения, поради това , че общото събрание не е свикано от надлежен субект по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС и това е единственото възражение ,обективирано в тази искова молба ,при което правилно първоинстанционният съд е приел ,че единствено то следва да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство .Това е така ,защото ,както правилно е приел първостепенният съд ,при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и цитираната от съда задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Районният съд правилно е посочил ,че доколкото срокът за атакуване на решенията на ОСЕС е преклузивен ,то възраженията относно незаконосъобразността на тези решения следва да бъдат изчерпателно посочени именно в този срок и направените за пръв път с допълнения към исковата молба възражения /включително и за нарушение на чл. 13 от ЗУЕС/са на практика нови искове ,подадени след изтичане на преклузивния срок от чл. 40 ЗУЕС и не могат да бъдат предмет на обсъждане по делото .

4

В тази връзка правилно съдът е посочил,че към отговора на исковата молба е представен протокол (на л. 123 от делото), съставен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС -за поставено съобщение, с който се удостоверява, че съобщението за изготвен протокол е поставено на установеното за това място и вратите на входовете на етажната собственост на 19.08.2022г. в 18:30 часа. Следователно всички необходими документи са били на разположение на собствениците и те са имали възможност да се запознаят с тях и да направят съответните оспорвания в предвидения срок по чл. 40, ал. 2 от ГПК – 30 дни от 19.08.2022г. (т.е. до 19.09.2022г. включително). Исковата молба е подадена в този срок, поради което изрично соченото в нея възражение по чл. 12, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде разгледано. Не следва обаче да бъде разглеждани възраженията на ищцата (вкл. за нарушение на чл. 13 от ЗУЕС), направени за пръв път с допълнение към искова молба вх. № 8767 от 07.10.2022г. (на л. 72 – л. 73 от делото), допълнение към искова молба вх. № 9061 от 14.10.2022г.

(на л. 84 – л. 85 от делото) и допълнение към искова молба вх. № 181 от 09.01.2023г. (на л. 205 – л. 206 от делото). Не е имало никакви пречки ищцата да въведе всички свои възражения в предвидения срок – до 19.09.2022г.

Видно от приложенията към исковата молба още към момента на подаването й – 12.09.2022г. тя е разполагала както с поканата за свикване на събранието – на л. 5, така и с протокола от събранието – на л. 6 - л. 32 от делото, поради което не е съществувала никаква обективна пречка да въведе всички свои конкретни възражения още с исковата молба. Същевременно тя е въвело само едно възражение и то по изключително конкретен начин – за допуснато нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Ето защо не съществува законова причина други нейни възражения да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство. Въвеждането на тези възражения за пръв път с цитираните молби (в периода 07.10.2022г. – 09.01.2023г.) е извън предвидения срок и не съществуват обективни причини за това късно въвеждане. Ето защо възраженията в тези молби правилно не са били коментирани в атакувания съдебен акт , в който е обсъдено единствено възражението, направено в предвидения срок – с исковата молба.

Не е налице ограничаване правата на ищцата, поради обстоятелството, че делото се разгледа в нейно отсъствие и не е била уважена молбата й за отлагане на провеждането на откритото съдебно заседание. В открито съдебно заседание на 11.01.2023 г. съдът е докладвал постъпила по делото молба от 5 ищцата М. с вх. № 10524 от 25.11.2022г., в която е уведомила съда, че поради здравословни причини й се налага лечение в М.. Уведомила е съда, че няма упълномощен процесуален представител, който да се яви в съдебното заседание. По делото не са били представени доказателства за наличие на болест или др. влошено здравословно състояние на ищцата, което да не позволява присъствието й в открито съдебно заседание. От амбулаторния лист,изздаден на 19.11.2022 г., който се цитира във въззивната жалба, не става ясно каква травма е получила ищцата на 22.07.2022 г. в Р България, която да налага продължително лечение в М. до 11.01.2023 г. включително. Освен това, каквато и травма да е получила ищцата, същата не й е попречила да входира лично искова молба на 12.09.2022 г. и да получи лично призовката за откритото съдебно заседание на 01.11.2022 г. Ищцата е имала достатъчно време да организира своето присъствие или съответно професионална защита, както и да изрази своето становище относно доклада на съда, за който във въззивната жалба се сочи, че е непълен и неточен.Освен всичко друго,не се сочи какви точно процесуални действия ищцата не е могла да проведе и какви точно доказателствени искания е имала ,за които не е имала възможност да представи ,или респ.-да проведе . С определение № 1214 /28.10.2022 г. е съобщен на страните проекто-доклада по делото, който считам за пълен и точен, тъй като в него са изложени всички направени от ищцата възражения относно незаконосъобразността на проведеното общо събрание.