Решение № 266 от 13.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502617 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 42332/28.05.2024 г. от Ж. Ж. И., ЕГН ********** от гр. Н.П., ул. „Ц.И.Ш.“ № 60А, против решение № ************г. по гр. д. № 5239/2023 г. на ВРС, 52-ри състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Х.С.“ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 3878,89 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 67 дни за времето на признатото ѝ от съда за незаконно уволнение от 12.09.2017 г. датата, считано от която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г. до 21.06.2019 г. - датата, на която трудовото ѝ правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърлен е предявения от нея срещу „УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Х.С.“ № 1, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 470,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3878,89 лева, начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г.

Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че с молба от 12.01.2024 г., 1 изпратена по пощата и постъпила по делото на 15.01.2024г. е поискала съдът да допусне изменение, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК на иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 от КТ, като претенцията бъде увеличена от 3878.89лв. на 3936.52лв., а на иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.08.2019г. до 26.04.2023г. върху изменения размер на главницата от 3936.52лв., от 1470.73лв. на 1510.61лв. С протоколно определение № 353/24.01.2024г. съдът е допуснал исканото изменение на исковите претенции. С обжалваното решение се е произнесъл обаче, отхвърляйки исковите претенции в първоначално заявените размери.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и за постановяването на друго, с което бъдат уваЖ. исковите претенции изцяло.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК УМБАЛ „С.М.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Х.С.“ № 1, представлявана от изпълнителния директор д-р С.П.А.-А., чрез юрк. П. Р. поддържа, че обжалваното решение е правилно обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно е изяснил фактическата обстановка и е достигнал до правилните правни изводи. Подадената въззивна жалба е неоснователна. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Възразява по приемането на представения амбулаторен лист, поради настъпилата преклузия.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024 г. от Ж. Ж. И. ЕГН ********** от гр. Н.П., ул. „Ц.И.Ш.“ № 60А, против решение № ************** г. по гр. д.

№ *********. на ВРС, с което е допълнено решение № ************ г. по гр. д. № 5239/2023 г. на ВРС, като е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Х.С.“ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на признатото й от съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е прекратено трудовото ѝ правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до 21.06.2019 г. - датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. и за разликата над сумата от 3878,89 лева, до пълния претендиран размер от 3936,52 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен предявения от нея срещу „УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Х.С.“ № 1, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск вследствие на незаконното уволнение, начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г. и за разликата над сумата от 1 470,73 лева, до пълния претендиран размер от 1510,61 лева (сбор от 1465,65 лева и 44,96 лева).

Счита, че и така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се отново на допуснати от ВРС грешки. Изтъква, че заповед № 183/21.06.2019 г. е получена от нея на 08.03.2023 г., а исковата си претенция е предявила на 27.04.2023 г. Смята, че давностният срок за предявяване на иска тече от момента на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и не е изтекъл към датата на предявяване на иска. Възразява срещу изводите, които е направил ВРС по прилоЖ.е разпоредбата на чл.

176а ,ал. 1 от КТ, предвид и разрешението, дадeно с решение № 12/2010г. на КС. Позовава се и на разпоредбата на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. и чл.

31, § 2 от Хартата на основните права на ЕС. УМБАЛ не е представила писмени доказателства за отлагането на платения й годишен отпуск. Следователно отлагането остава недоказано. Освен това във вариант 1 от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ е установено неползването на платен годишен отпуск от 86 работни дни. Като е приел 2 вариант 2 и неползван платен годишен отпуск от 50 дни, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

В писмен отговор УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Х.С.“ № 1, представлявана от изпълнителния директор д-р С.П.А.-А., чрез юрк. П. Р., излага становище за неоснователност на въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024г. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Действително на едно място в мотивите на обжалваното решение, като начална дата на периода за който е присъдена е мораторната лихва е посочена 08.08.2019 г. вместо 01.08.2019г., но в диспозитивите е посочена вярната дата - 01.08.2019 г. Дори и да не е посочена дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 68 дни, то правилно е посочен пълния претендиран размер на обезщетението за 68 дни. Оспорва и излоЖ.те в жалбата доводи и възражения, свързани с погасяването по давност на претенцията на Ж. И. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Те са недопустими, поради настъпила преклузия, а разгледани по съществоса и неоснователни. Цитираното решение № 12/2010г. на КС касае единствено неползвания отпуск до 01.10.2020г. и е неотносимо към спорния годишен отпуск. Всички останали оплаквания се отнасят до решение № ************ г., а не решение № ************** г., предмет на настоящата жалба и вече са излоЖ. в подадената въззивна жалба № 42332/28.05.2024 г.

Моли се да бъде оставена без уваЖ.е въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ж. Ж. И. поддържа изразеното от нея становище в писмени бележки по съществото на спора вх. № 6013/28.02.2025г.

За да разреши правния спор и да прецени първоинстанционното решение, съдът съобрази следното: правилността на

Производството по делото е инициирано по обективно съединени осъдителни искове на Ж. Ж. И., ЕГН ********** срещу УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да ѝ заплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност, в размер на 3878.89 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва в размер на 1431.94лв. за периода от 01.08.2019 г. до 21.03.2023г. и 38.79лв. за периода от 22.03.2023г. до 26.04.2023г.

В хода на първоинстанционното производство e допуснато изменение на претенциите, чрез увеличаване на техния размер, като искът по чл. 224 от КТ се счита предявен за 68 дни и за сумата от 3936,52 лв. Този по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.08.2023 г. до 21.03.2023 г. се счита предявен за сумата от 1465,65 лв., а от 22.03.2023 г. до подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. се счита предявен в размер на 44,96 лв. или за целия период от 01.089.2023г. до 26.04.2023г.-сумата от 1510.61лв.

Въведени са твърдения за това, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което Ж. И. е предоставяла работната си сила на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД считано от 02.09.2016 г. Била назначена на длъжност медицинска сестра в клиника по инфекциозни болести считано от 07.09.2016 г. С решение на ТЕЛК от лечебно заведение в гр. Ш. е издадено експертно решение № ************** г. с което била определена 52 % трайно намалена работоспособност по отношение на нея за срок от една година. Представила решението в отдел „Кадри“ при УМБАЛ. След това била поканена на среща с ръководител „човешки ресурси“, на която ѝ била връчена заповед № 201/11.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 12.09.2017 г., на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ. Решението на ТЕЛК не било влязло в сила към този момент. С решение № 3

************ г. по гр. д. № -******** г. уволнението било признато за незаконно, а ищцата възстановена на заеманата длъжност. На 21.06.2019 г. било прекратено отново правоотношението, този път на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ със заповед № 183/21.06.2019 г., която не ѝ била връчена. През периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. посетила два пъти администрацията на работодателя за корекция на записаното в трудовата книжка, но заповедта така и не била връчена. Не ѝ изплатили и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Заповед № 183/21.06.2019 г. й била връчена чак на 08.03.2023 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. В нея също не било упоменато начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. Съгласно т.7 от сключения трудов договор № 205/02.09.2016 г. размерът на уговорения платен годишен отпуск бил 32 работни дни – основен 22 дни и допълнителен – 10. За това, че била призната повече от 50 % трайно намалена работоспособност ѝ се полагали още 6 работни дни платен годишен отпуск, съгласно решение на НЕЛК ************* г. Поради това общият ѝ полагащ се платен годишен отпуск бил в размер на 38 работни дни. Последно с фиша за работна заплата от м. септември 2017 г. работодателят й изплатил сума от 405,23 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни. За един ден отпуск обезщетението възлиза на 57,89 лв. За времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. има да ползва 67 работни дни, като сумата за обезщетение била в размер на 3878.63лв. С молбата вх. № 3215/15.01.2024 г. е заявила изменението, че полагащият се отпуск е в размер на 68 работни дни /12 раб. дни за 2017 г.; 38 раб. дни за 2018 г. и 18 раб. дни за 2019 г./, поради което дължимото обезщетение е равно на 3936,52 лв.

В отговор на исковата молба ответникът УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Хр.С.“, № 1, представлявано от изпълнителния директор С.А.-А. излага становище за недопустимост на предявения иск, а бъде ли разгледан по същество, го намира за неоснователен. Недопустимостта поддържа с възражение за изтекла погасителна давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото на ползването на който не е погасено по давност. В конкретния случай са изтекли повече от две години от края на годината за която се полага този отпуск /31.12.2019 г., защото уволнението било признато за незаконно на 09.05.2019 г./ и поради това ползването му било погасено по давност на 31.12.2021 г. Съответно – правото да се иска обезщетение за дните неизползван платен годишен отпуск също е погасено по давност. Извън горното, общият давностен срок за търсене на обезщетения по КТ е три годишен. Началото на срокът следва да се брои от възникване на правото при прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетението става изискуемо веднага. Следователно давността е започнала да тече в деня, следващ датата на последващото прекратяване на трудовото отношение. Ищцата е имала възможност да заяви иска си в този срок, като на 21.06.2022 г. претенцията за обезщетение вече е била погасена. Неоснователността на иска се обосновава с възражения за това, че практиката на ВКС установява, че работодателят не дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за периода на незаконно уволнение при последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като предназначението на платеният годишен отпуск е целеви - за почивка и възстановяване на работната сила, но след като служителят не е престирал реално труд и не е работил, не би следвало да му се полага платен годишен откпуск за този период, респ. не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при следващо прекратяване на правоотношението. Счита за ирелевантно обстоятелството, че ищцата не е била уведомена за последващото прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищцата е била надлежно уведомена от ВРС на 06.06.2019 г. за това че е възстановена на заеманата длъжност и в двуседмичен срок може да се яви на работа. От това, че е уведомена лично и не се е явила за заемане на длъжността няма съмнение, че правоотношението ще бъде прекратено считано от деня, следващ края на предоставения срок. Законът не обвързва възникването на правото на обезщетение с датата на връчване на заповедта за последващо прекратяване на трудовото 4 правоотношение, а единствено с датата на самото прекратяване, като обезщетението става дължимо веднага. Оспорва и претендирания размер. Допълнителни 10 дни платен годишен отпуск над основния размер от 22 работни дни за година на ищцата не се следват, тъй като длъжността на ищцата не попада в изчерпателно изброените такива в Наредбата, приета от МС на основание чл. 156, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 4 от Наредбата право на такъв отпуск имат служителите, които действително са полагали труд. Поради това, че ищцата не е извършвала реално труд, то тя не може да се ползва от допълнителния платен годишен отпуск. Претендираният размер на обезщетението за допълнителен платен годишен отпуск в размер на по 6 дни за година също следва да е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж, съответно 2 дни за 2017 г.; 6 дни за 2018 г. и 3 дни за 2019 г. или общо 11 работни дни за периода. Даже да се приеме, че обезщетение се дължи, то не би се следвало за 68, а за 50 работни дни. Моли за отхвърляне на главния и акцесорния иск.