Решение № 6919 от 13.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6919 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100509259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 11646 от 04.07.2023 г. на СРС, 70 състав, постановено по гр. д. № 10745/2022 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен от ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* за заплащане на сумата от 620,00 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №0500848930/01.02.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2022 год. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ищецът подава въззивна жалба, с която оспорва първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля претенцията в размер на 207,81 лева, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че „клауза Е+“ не е породила правно действие, поради което и на това основание за застрахования не могат да възникнат права, респ. застраховащият да е имал задължението да изплати сумата за заместващ автомобил, която след това да претендира като регресно вземане спрямо ответника по делото. Въззивникът счита, че доколкото по делото несъмнено се доказва сключването и действието на застрахователна полица към момента на настъпване на ПТП, то не може противното да се приеме за „клауза Е+“, която е неразделна част от общите условия и е приложима само заедно с клауза „А – Пълно каско“, извод за което е систематичното тълкуване на клаузите в общите условия и клауза „Е+“. Моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът подава отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като недоказана и необоснована. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че претендирайки възстановяване на сумата за заместващ автомобил, ищецът иска обезвреждане на пропуснати ползи, които не се покриват от гражданската 1 отговорност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ. Правото, предмет на иска произтича от следните обстоятелства: по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е настъпило събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на 3520,83 лева, от които 2915,83 лева обезщетение за вреди и 620 лева разходи за заместващ автомобил. С исковата молба се претендират именно 620,00 лева главница и законната лихва върху тази сума от предявяването на иска.

В срока за отговор ответното дружество оспорва предявения иск като сочи, че разноските за заместващ автомобил не се покриват от азстраховката гражданска отговорност и не е пряка вреда от застрахователното събитие. Алтернативно оспорва необходимостта от наемането на заместващ автомобил поради обичайното време, за което е извършен ремонта.

И двете страни претендират разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по 2 причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.

Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/, свързано с резултата т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.

Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.

Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност". Следва да се съобрази, че непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва. В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество.

Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил несъмнено се дължи на процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество – в този смисъл са (Решение № 1269 от 13.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7991/2022 г., Решение № 1575 от 27.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12521/2021 г., Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд).

На следващо място, следва да се посочи, че невъзможността на лицето да ползва увредения вследствие на пътнотранспортното произшествие лек автомобил представлява пропусната полза – същата се изразявала в нарушаване правото на ползване на вещта.

Правото на ползване на вещта винаги има стойност в пари, с която стойност не се е увеличило имуществото на кредитора при деликт. Ето защо следва да се приеме, че невъзможността увреденият лек автомобил да бъде ползван по предназначение представлява пропусната полза за увреденото лице, стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за периода, в който същата не е могла да бъде ползвана по предназначение от него.

Застрахователната услуга, имаща за предмет предоставяне на заместващ автомобил, несъмнено има за последица обезщетяването на увреденото лице за невъзможността да ползва собствения си лек автомобил. Изхождайки от посочената практика на Върховния касационен съд, вредите, причинени от тази невъзможност, се квалифицират като пропуснати ползи по смисъла на чл. 405, ал. 2 КЗ. Доколкото в застрахователния договор е изрично уговорено при какви условия застрахователят предоставя на увреденото лице заместващ автомобил и доколкото възможността такъв да бъде ползван има за пряка последица обезщетяването на пропуснатите ползи от невъзможността да бъде ползван увредения автомобил, не може да се приеме, че претендираната в случая цена за наем на заместващия автомобил не се включва в размера на обезщетението – напротив, правното основание за включване на тази сума в застрахователното обезщетение е и чл. 405, ал. 2 КЗ, като по отношение на лимита на отговорността важат общите правила по чл. 400, ал. 1 и 2 3

КЗ, във вр. с чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ. Доколкото съгласно чл. 406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, при съответно прилагане на чл. 108, ал. 7 КЗ, следва да се приеме, че в случая е допустимо на увреденото лице да бъде предоставен заместващ автомобил чрез възлагане на външен изпълнител, вместо да му бъде изплатено парично обезщетение за обезщетяване на вредите от невъзможността да ползва увредения лек автомобил.

Въвеждането на допълнителни условия от страна на застрахователя, обуславящи възможността да бъде предоставен заместващ автомобил на увреденото лице, също не представлява основание да се отрече обезщетителния характер на тази застрахователна услуга. С оглед свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия – в този смисъл Решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че такова допълнително условие може да е например, но не само заплащането на допълнителна премия или издаване на добавък. Ето защо поставянето на допълнителни условия към възможността за покриване на разходите за заместващ автомобил в случая е допустимо. Поставените от застрахователя условия са ясни и важат спрямо всички застраховани по застраховката.