Решение № 1302 от 11.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502323 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 273421/13.06.2024 г. и с вх.№ 274011/21.06.2024 г. (по регистратурата на СГС) на третото лице – помагач Б. А. П. – ЕТ „ А. – Б. П.“ , град *** и подпомагания от него ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, град София ( „ ПИБ“ ) чрез адвокат Ц. Л. срещу решение № 260327 от 28.05.2024 г., постановено от СГС, ГО I – 8 състав по гр.д.№ 15737/2017 г., относно уважените в установителната им част активно субективно съединени искове по член 108 от ЗС за права на съсобственост на съищците П. Х. П. и С.

Х. П. върху незастроен поземлен имот, съставляващ част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град София на площ от 3 509 кв.м., заснета като поземлен имот с проектен идентификатор 681.1932.2324 по неодобрено изменение на кадастралната карта на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № 6919 от 18.08.2017 г. но ОбСЗ „ Овча купел“, град София.

1

Във въззивната жалба на Банката има оплаквания за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде извършен инцидентен съдебен контрол по член 17,ал.2 от ГПК за законосъобразност на влязлото в сила на 1.09.2017 г. решение на ОСЗ, с което е извършена земеделска реституция по реда на член 18ж,ал.1 и член 18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза на ищците, поради позоваване на постановките на неприложимото в случая ТР № 9 от 7.11.2012 г. по т.д.№ 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и неприлагане на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.д.№ 6/2006 г. на ОСГК на ВКС и разрешенията на трайната съдебна практика след издаването на първото тълкувателно решение.

При подлагане на съдебен контрол на реституционното решение , поддържа въззивникът, то следва да се обяви за нищожно поради недоказване на внасянето на закупените от наследодателя М. две ливади в ТКЗС и недоказване на идентичност (при формиран и от СГС извод за същото) между тях и имот с пл.№ 66 от кадастрален лист 542 по неодобрения план на землището на село Бояна отпреди 1956 г., тъй като е изработен въз основа на неофициална ръчна скица – кроки, изготвена в полеви условия с ориентировъчна информация за разположението, формата и границите на имотите, без открит разписен лист към него и без изготвен помощен план по член 13а,ал.1 от ППЗСПЗЗ като пречки за идентифицирането на имотите на наследодателя (с оглед и дублирането на обозначения номер при заснемането) и за законосъобразно извършване на реституцията. Въззивникът поддържа липса на идентичност между имот с пл.№ 66 и процесния имот и неправилно отричане характера на владение на упражняваната, считано от 22.11.1997 г. фактическа власт от праводателите Т. И. и съпругата му, а след това от помагача – ЕТ и банката, чиито владелчески действия са съответни на правния й статут и целта, с която имотът е придобит - продажба.

Въззивната жалба на помагача - ЕТ съдържа оплаквания, че решението е постановено въз основа на показанията на свидетеля К., които не могат да бъдат кредитирани, при надценяване значението на фактите, че имотът не е ограден и имотите имат сходни квадратури и пренебрегване на факта, че удостоверението по член 13,ал.4 от ППЗСПЗЗ е издадено след повече от 22 години бездействие от администрацията и необсъждане от съда и вещото лице на представените от страната документи, установяващи нейни усилия да смени предназначението на имота и плана за регулация и застрояване при необходимите за това уведомления до съответните лица, както и да замести 2 надземните електроснабдителни съоръжения с подземни като указание за упражнявано в продължение на осем години владение .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите П. Х. П. и С. Х. П. отговарят чрез пълномощника – адвокат Г. С. от САК, че въззивната жалба е неоснователна. Отказът на СГС да упражни косвен контрол по реда на член 17,ал.2 от ГПК върху решението на ОбСЗГ за възстановяване на собствеността върху процесния имот при оспорена от ответника идентичност между възстановения имот и притежавания към годината на образуването на ТКЗС имот е съобразен с разрешенията на ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, произтичащи от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и задължителната съдебна практика за приложимостта им освен за имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за всички земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Възражение за нищожност на решението поради невнасянето на двете ливади в ТКЗС не е направено в хода на първоинстанционното производство, а освен това фактът за него е правноирелевантен с оглед правилото на член 10,ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията, действала към 2017 г.

Развит е довод за липса на необходимост от изработване на помощен план при наличие на кадастрален план за землището и ръчна скица („кроки“) предвид правилата на член 11 и член 13а,ал.1 от ППЗСПЗЗ и за законосъобразност на отказа на съда да зачете давност освен по липса на осъществено владение и поради пречка за теченето й съгласно член 5,ал.2 от ЗВСОНИ до влизане в сила на дата 1.09.2017 г. на решението на ОбСЗГ за възстановяване на имота на ищците.

СГС е сезиран с искова молба с вх.№ 163468/4.12.2027 г. от П. Х. П., С.

Х. П. и заместения от тях на основание член 227 от ГПК съищец Т. П. Н., починал на ******** г., с която са предявили срещу „ ПИБ“ искове по член 108 от ЗС относно незастроено място на площ от 3 509 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София и идентификатор № *** по скица - проект за изменението й № 15-81346 от 24.02.2017 г. на СГКК. Ищците твърдят, че са го придобили по решение № 6919 от 18.08.2017 г. на ОбСЗ „Овча купел“ – София за възстановяване правата им на собственост върху бивша ливада с площ от 3 509 кв.м. в землището на село Бояна, местност „Бело поле“ – част от закупените от наследодателя П. Н. М., бивш жител на град ***, починал на 3

******** г. с нотариални актове № 191/1931 г. и № 91/1940 г. две съседни ливади, заснети в изработен в 1956 година кадастрален план като имот с пл.№ 66 от кадастрален лист 542, попадаща в границите на урбанизираната територия, както и че имотът се ситуира изцяло в УПИ V в кв.31 с площ от 3 520 кв.м. - предмет на нотариален акт № 3/18.01.2006 г. на Нотариус В. К., признаващ Т. К. И. за собственик на основание давност, прехвърлен последователно чрез продажба с нотариален акт № 111/ 13.03. 2006 г. на Нотариус Р. Т. на ЕТ „А. – Б. П.“ и чрез даване вместо изпълнение на парично задължение с нотариален акт № 150 от 28.08.2014 г. на Нотариус Д. Ж. – на "ПИБ“. Праводателят И. не е придобил имота по давност с оглед влязлата в сила на 23.11.1997 г. норма на член 5,ал.2 от ЗВСОНИ и всяка от двете сделки няма вещнопрехвърлително действие.

С отговора на исковата молба ответникът „ ПИБ“ е оспорил исковете като нередовно заявени по липса на изложение на обстоятелства във връзка с искането за осъждане за предаване на владението и като неоснователни поради оспорване на постановеното решение за реституция като невалиден и незаконосъобразен административен акт по липса на предпоставки за възстановяване на собствеността – ливадите не са внесени в ТКЗС и липсва идентичност между възстановения имот и двете ливади, описани в нотариалните актове от 1931 г. и 1940 г., доколкото те не могат да се идентифицират с имот с пл.№ 66 от кадастрален лист 542 по неодобрения кадастрален план на землището на село Бояна. Оспорил идентичността между възстановения имот, като попадащ частично в границите на УПИ ІІІ- 17, отреден за „ Жилищна сграда, обслужващи обекти и П. Г.“ в кв.31 в местността „ Манастирски ливади – запад “ и описания в документите за собственост на ответника и праводателите му УПИ V, отреден за озеленяване, спорт и трафопост в кв.31 по плана на град София и въвел възражения за придобиване на имота по давност от праводателя – ЕТ на 13.03.20011 г. въз основа на добросъвестно владение, евентуално от банката - на 13.03.2016 г. въз основа на свое и присъединено към него владение на праводателя- ЕТ , считано от 13.03.2006 г., евентуално - по присъединяване на владението и на праводателите – съпрузите И., считано от 22.11.1997 г.

Привлеченото от ответника трето лице – помагач Б. А. П., регистриран като ЕТ „ А. – Б. П.“ оспорил исковете с доводи, че сделката между него и 4 банката има вещнопрехвърлително действие, тъй като при сключването й той бил собственик по силата на договора за продажба от 13.03.2006 г. , евентуално по давност, зачитана от същата дата .

За да уважи исковете по член 108 от ЗС в частта относно исканията на двамата съищци за признаване на правата им на собственост, СГС е приел, че спорният имот - бивша ливада, намираща се в строителните граници на село Бояна, съставляваща част от имот № 66, кад. лист № 542 по кадастрален план, изготвен през 1956 година и от ПИ с идентификатор № 68134.1932. 2183 и от УПИ III за ЖС, обслужващи обекти и П.Г. в кв.31 в местността „Манастирски ливади – запад“ - е възстановен в стари реални граници в тяхна полза като наследници на П. Н. М. с влязло в сила на 1.09.2017 г. решение № 6919 от 11.09.2017 г. на ОСЗГ „Овча купел“, издадено въз основа на удостоверение по член 13,ал.5 от ППЗСПЗЗ и придружено от скица. Посочил, че според разясненията на постановеното след ТР № 6/2005 г. ТР № 9/12 г. на ОСГК на ВКС ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не може да възразява във връзка с искането си по член 17,ал.2 от ГПК за осъществяване на индицентен контрол върху валидността/ законосъобразността на решението на ОСЗГ , че възстановеният имот не е идентичен на притежавания преди колективизацията. Възражението на ответника за грешка в кадастралните данни, водеща до дублиране на имот с пл.№ 66 в неодобрения кадастрален план от 1956 година е от такъв характер.

У съда е формирано убеждение за неустановена идентичност, но в конкретния спор за него има забрана да упражни контрол върху решението на ОбСЗ.

Намерил възражението за давност за неоснователно, тъй като не са доказани фактически действия на праводателите , в т.ч. помагача - ЕТ и банката, които да афишират намерение за своене.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища в о.с.з. и в писмените защити и с оглед член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснява кои възражения срещу материалната законосъобразност на решението на органа по поземлена собственост, заявени от ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който 5 противопоставя върху имота права по § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, са допустими и кои не . Според ТР ответникът може да се брани с възражения само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността е неправилно възстановена при наличие на право на изкупуване, което е упражнено в законните срокове, но не и че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Даденото в тълкувателния акт разрешение изхожда от принципа на реституцията по ЗСПЗЗ – възстановяват се земите на лицата, от които са отнети или на техните наследници, в исково производство по спор за собственост след издадено решение по член 14,ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, придружено от скица, те не провеждат доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, ако не се повдига спор по член 14,ал.4 от ЗСПЗЗ и от особеността на административното производство по ЗСПЗЗ, изразяваща се в наличие на специални процедури за установяване на старите реални граници на бившите имоти въз основа на комплексна преценка за идентичност, която не може да се извърши в съдебно производство по спор за собственост на един конкретен имот.