Протокол № 1860 от 23.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1860 гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101803 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Ищецът Н. С. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. С. М. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответното дружество „К. Й.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 27467/09.10.2025 г. от юрк. К. К., пълномощник на ответника, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие и да бъде даден ход на делото. Поддържа ОИМ изцяло. Изразява становище по съществото на спора и по отношение на претендираните разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Към молбата е приложено пълномощно.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

1

АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Няма да соча други доказателства. С ОИМ са поискали да предоставим банкови си сметки – моя и на доверителя ми, предоставя ви 2 бр. Уверения и моля да бъдат приети по делото.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 29.11.2021 г. Н. С. Д., с ЕГН: ********** е сключил договор за паричен заем (ДПЗ) № 870755 с „К.

Й.” ООД, с ЕИК: ***** в размер на кредита: 1 500.00 лв., размер на погасителната вноска: 153.68 лв., брой вноски: 12, ГПР: 48.156 %, месечен лихвен процент: 3.330 % или годишен лихвен процент: 39.96 %, обща сума за плащане: 1 844.12 лв. Съгласно чл. 6 от ДПЗ, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените подолу обезпечения, по избор на Заемателя: по т. 4 – ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Като съгласно чл. 8 от ДПЗ „С подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 167.88 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Уговорената между страните в чл. 8 от договора за потребителски кредит неустойка в размер на 1 167.88 лв. е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговаря гаранта показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „К. Й.” ООД е било 2 предварително ясно, че Н. С. Д. трудно би могъл да осигури исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Н. С. Д., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Твърди се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, счита целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за паричен заем, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПЗ, който е сключил Н. С. Д. е посочен размер на ГПР от 48.156 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с 3 кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Н. С. Д. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Н. С. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно 4 спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. В своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК;

Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г. се приема, че „че щом размерът на лихвата е над 20%, респ. 30 %, то е налице противоречие с добрите нрави“.

Към момента на сключване на договора за паричен заем – 29.11.2021 г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10.00 %. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от Н. С. Д., то максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30.00 %. Уговореният в случая ГЛП е 39.96 % и надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.

Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, 5 предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Твърди се, че целият договор за паричен заем е нищожен поради противоречие на закона.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен заем е в размер на 1 500.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от Н. С. Д. на „К. Й.” ООД при начална липса на основание. Н. С. Д. е заплатил парична сума в общ размер от 2139.21 на „К. Й.” ООД по договор за паричен заем. Поради което в условията на евентуалност на иска за прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен ако се установи, че сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен, считам че ответното дружество следва да върне 639.21 лв. на Н. С. Д., които той е платил в повече.

Разпечатката съдържа 30 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8915cd70-92ac-4861-a8e1-2542aaaae862