Решение № 5345 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5345 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20221100513076 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11708 от 25.10.2022 г., постановено по гр. д. № 55619/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, В. Г. Х. е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ сумата в размер на 4000 лева, представляваща заплатени неимуществени вреди и сумата в размер от 4764,54 лева, представляваща заплатени имуществени вреди по щета № 210099/24.04.2013 г. за ПТП, настъпило на 26.10.2008 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. Г. Х., действащ чрез своя особен представител – адв. А. Д., като са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Въззивникът не е съгласен с извода на районния съд, че следва да бъде ангажирана деликтната му отговорност, тъй като спрямо него било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 13684/2009 г. по описа на СРС, с която е бил признат за невиновен в причиняването на ПТП. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му по чл. 300 от ГПК за наличието на влязла в сила присъда, задължителна по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На следващо място, изтъкнати са съображения, че по делото били събрани достатъчно доказателства, от които да се заключи, че пострадалата Д.Т. не е била поставила своя обезопасителен колан и по този начин е допринесла за настъпването на вредните последици, като съдът неправилно и необосновано е приел, че в случая не е налице съпричиняване 1 на резултата. Въз основа на изложеното, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Гаранционен фонд е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Намира, че изводите на районния съд са правилни, като във връзка с оплакването за наличие на съпричиняване е изложил съображения, че от изготвената по делото САТЕ се е установило, че в случая пострадалата не е допринесла за настъпване на вредите. Така мотивиран, въззиваемият моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 60205/28.09.2021г. на ищеца Гаранционен фонд, с която е предявил срещу ответника В. Г. Х. осъдителен иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 8764,54 лева, представляващи изплатено от ищеца по щета № 210099/24.04.2013 г. и присъдено по влязло в сила решение по гр.дело № 25440/2013 г. на СРС, 162 с-в, застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 26.10.2008 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането. Ищецът твърди, че е заплатил претендираните суми на Д.Т.Т., пострадала като пътник в лек автомобил „ Рено Клио“, с per. № РК **** АМ при ПТП, настъпило на 26.10.2008г. въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 25440/2013 г. по описа на СРС, 163 състав, по което дело ответникът В. Г. Х. бил привлечен като трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд. В исковата молба се твърди произшествието да е настъпило при следния механизъм: ответникът В. Г. Х., като водач на лек автомобил „ Рено Клио“, с per. № РК **** АМ на 26.10.2008 г., около 19.00 часа в гр. София, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по бул. „Христофор Колумб“ и с посока на движение от ул. „Поручик Неделчо Бончев“, губи контрол над управлявания от него автомобила и се удря с насрещно движещия се товарен автомобил „МАН“ с per. № С **** КХ. В следствие на удара пътничката Д.Т.Т. получила травматични увреждания. Твърди, че ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което Д.Т.Т. предявила извънсъдебна претенция към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но ищецът отказал да стори това, поради неспазване на изискванията на чл. 288 КЗ /отм./. Д.Т.Т. не се съгласила с постановения отказ за изплащане на обезщетение и впоследствие образувала против ищеца гр.д. № 25440/2013 г. по описа на СРС, 163 състав, като с влязлото в сила решение по делото Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Д.Т.Т. следните суми: сумата от 4000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на ответника В. Х., управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на 26.10.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.06.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата от 493.33 лева - разноски в производството, съобразно уважената част от иска; сумата от 510 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С уточняваща молба от 19.11.2021 г. ищецът е посочил, че въз основа на 2 постановеното съдебно решение били образувани срещу него три броя изпълнителни дела при ЧСИ Р.М. - № 20177900401885, № 20187900400409 и № 20187900400410. След предприетото принудително изпълнение по и.д. № 20177900401885 били събрани на 09.10.2017 г. следните суми-4000 лева – главница, 1757,83 лева – лихва за забава за периода от 13.06.2013г. до 09.10.2017 г., 1160,18 лева – разноски по изпълнителното дело, от които 455 лева разноски за взискателя Д.Т. и 705,18 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

По второто изпълнително дело № 20187900400409 длъжникът Гаранционен фонд твърди, че след извършено прихващане заплатил на 27.03.2018г. сумата от 871,33 лева, представляващи разноски по гр.дело № 25440/2013 г. и по изпълнителното дело, а по и.д. № 20187900400410 заплатил на 27.03.2018 г. сумата от 510 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.дело № 25440/2013 г. по описа на СРС на адв. С.Д., сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и сумата от 265,20 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Ищецът поканил ответника да възстанови заплатената от него сума, но това не било сторено.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г. Х., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като правата по застраховка „Гражданска отговорност“ се погасявали с изтичане на 5-годишна давност от настъпване на застрахователното събитие, а то било настъпило на 26.10.2008 г. Към момента на подаване на исковата молба - 28.09.2021 г. пет годишният срок бил изтекъл. На следващо място е изтъкнато, че деликтната му отговорност му не следва да бъде ангажирана, доколкото била постановена присъда по НОХД № 13684/2009 г., с която бил признат за невиновен в причиняването на ПТП и същата следвало да бъде взета предвид, съобразно чл. 300 от ГПК.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата Д.Т.Т. била без поставен обезопасителен колан и с това допринесла за настъпването на вредните последици.

По делото е представен и приет препис от констативен протокол № К 1379 от 26.10.2008 г., от който се установяват датата на настъпване на процесното ПТП /26.10.2008 г./ и лицата, които са участвали при неговото реализиране, а от епикриза № 729 на УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД е видно, че пострадалата Д.Т.Т. е претърпяла мозъчно сътресение и разкъсноконтузна рана в лявата челна област на главата. От справка от базата данни на Гаранционен фонд /л.7 от гр.дело № 55619/2021 г./ се установява, че към датата на ПТП ответникът не е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“, която е била прекратена на 13.07.2008 г.

Към доказателствената съвкупност е приобщена и молба от Д.Т., с която лицето е отправило своята извънсъдебна претенция по чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./ пред Гаранционния фонд за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 26.10.2008 г., която била оставена без уважение, видно от писмо с изх. № 24-01-208/31.05.2013 г.

Служебно е изискан и заверен препис от решение № 165369 от 06.07.2017 г. на СРС, 162 с-в, постановено по гр.дело № 25440/2013 г., влязло в сила на 26.02.2018 г., с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д.Т. на основание чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./ сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, което било виновно и противоправно причинено от В. Г. Х., управлявал МПС без 3 сключена задължителна „гражданска отговорност на автомобилистите“ на 26.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 493,33 лева – разноски в производството. С посоченото решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. С.Д. от САК и сумата от 510 лева – възнаграждение за безплатна правна помощ. Крайният съдебен акт бил постановен при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд – В. Г. Х.. С това решение е прието в мотивите на съда, че въведеното от Гаранционен фонд възражение за съпричиняване от пострадалата, която се е возила на предна дясна седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан, е неоснователно.

Фактът на заплащането на претендираните с настоящата искова молба суми от страна на Гаранционния фонд, отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване от районния съд, се установява от представените три броя покани за доброволно изпълнение и платежни нареждания към тях, съответно по и.д. № № 20177900401885, № 20187900400409 и № 20187900400410 - и трите по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, като въз основа на така извършените плащания ищецът е изпратил на ответника В. Х. регресна покана с изх. № ГФРП – 221/23.03.2021 г., съдържаща искане за възстановяване на сумата от 8764,54 лева, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Като писмено доказателство е приет и препис от присъда от 30.06.2010 г., постановена по НОХД № 13684/2009 г. по описа на СРС, 14 – ти наказателен състав, влязла в сила на 16.07.2010 г., с която ответникът в настоящото производство В. Х. е бил признат за невиновен в това на 26.10.2008 г. около 19,00 часа в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ с посока на движение от бул. „Искърско шосе“ към ул. „Поручик Неделчо Бончев“ в района на търговски център „Европа – Кик“ да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено Клио“ с ДК № РК **** АМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,7 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за деяние по чл.

343б, ал. 1 от НК, поради което е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От комплексната медико автотехническа експертиза, която настоящата инстанция намира за обективно и компетентно изготвена, се установява, че на 26.10.2008 г., около 19,00 часа, лек автомобил с марка „Рено Клио‘, рег. № РК****АМ, се е движил по бул. „Христофор Колумб“, с посока на движение от бул. „Искърско шосе“ към ул. „Поручик Неделчо Бончев“, в района на търговски център „Европа – КиК“, като водачът е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се срещу него товарен автомобил „МАН ТГА 26.350 БЛ“, рег. № С****КХ. Вещото лице е отговорило, че щетите по превозните средства, отразени в протокола за ПТП, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 26.10.2008 г. ПТП. Относно характера на уврежданията, претърпени от пострадалата Д.Т., експертът е посочил, че същите са се изразили в мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние, причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалата изпитала болка и страдание, като резултат от разкъсно – контузната рана в лявата челна област на главата й, както и посттравматичен стрес от инцидента, изразяващ се в периодично главоболие, 4 смущения в съня и безпокойство, като уврежданията се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Болките и страданията били най-интензивни непосредствено след травмата, след хирургичната обработка на раната и в първите 15-20 дни, при постепенно стихване на оплакванията. Вещото лице е достигнало до извода, че продължителността на лечението е около 30-40 дни.

Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8915b9d7-4f4b-4618-a7fc-9d4403346d24