Решение № 35 от 24.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ямбол, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Желязков Груп Строй“ ООД- с. Меден кладенец, представлявано от управителя Т.Ж., подадена чрез пълномощника адв. Н. М. от АК- Ямбол, против Решение № 520 от 09.10.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 1103/2023 г. по описа на този съд, с което предявените от „Желязков Груп Строй“ ООД против Ж. С. Д. от гр.***** искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 14 692.10 лв., представляваща главница по издадени фактури във връзка със сключен договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 649/2023 г. по описа на ЯРС и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 677.47 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 14 692.10 лв., за периода от изтичане на 7- дневния срок даден в поканата за плащане до 02.05.2023 г., са отхвърлени като неоснователни, като с решението ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответницата разноски пред първата инстанция в размер на 2128.00 лв.

Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Според въвзивника, съдът неправилно е приел, че не е налице приемане на извършената от дружеството работа от възложителя, като е достигнал до този извод без да е извършил внимателен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, дал е вяра на доказателствата, подкрепящи тезата на ответника и е игнорирал доказателствата, подкрепящи твърденията на ищеца. Сочи се, че в нарушение на 1 процесуалните правила ЯРС неправилно е разгледал направеното от ответника възражение за некачествено изпълнение на възложената работа, без да е да е предявен насрещен иск по чл. 211, ал.1 от ГПК или да е направено възражение за прихващане на сумата, необходима за поправянето на недостатъците. Поддържа се и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, в резултат на това, че е допуснал събиране на доказателства- разписка за получена сума, електронна кореспонденция и обяснения на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, по отношение на които е настъпила преклузия по чл. 147, т.1 от ГПК, като се твърди, че сочените обстоятелства и събраните доказателства не са нововъзникнали по смисъла на чл. 147, т.2 от ГПК, както неправилно е приел районния съд.

По тези съображения въззивното дружество настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на решение, с което предявените от него против ответницата искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата Ж. С. Д. в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. Г.

Г. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано. Излагат се съображения за частична недопустимост на предявения иск, поради липсата на идентичност на основанието, от което произтича вземането, посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК и това, посоченото в исковата молба. Позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд експертиза, въззиваемата поддържа, че въззивникът е извършил СМР, които не са му били възлагани, поради липса на договор и възлагателни документи, извършил е незаконно строителство, за което липсва изработен проект, а извършените СМР не отговарят по количество и качество.

Твърди се, че недостатъците на престирания резултат- предмет на изработката, са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, а изпълнителят е знаел за недостатъците и отклоненията. Некачествено изпълнените СМР не са възлагани и не са приети от възложителя, не са одобрени от него, а осчетоводяването на процесиите фактури не води до извод, че твърдените от ищеца по вид и обем СМР са действително възложени, извършени качествено и навременно и приети от страна на възложителя. Въззиваемата счита, че е налице и неправилно счетоводно отразяване на действително платените от нея суми, като признатата от въззивника и действително платена сума по банков път и в брой от страна на възложителя възлиза на 57 583.10 лв., но получените суми в брой не са фактурирани от изпълнителя по договора, поради което и исковата претенция в размер на 14 692.10 лв. е неоснователна. По изложените в отговора подробни съображения, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. за въззивното дружество не се явява законен или процесуален представител.

Въззиваемата Ж. Д., чрез пълномощника адв. Г. в о.с.з. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по съображения, изложени в отговора на жалбата, с потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск на „Желязков Груп Строй“ ООД- с.

Меден кладенец, общ. Тунджа, обл. Ямбол, представлявано от управителя Т.Ж.Ж., против Ж.

С. Д. от гр.***** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 14 692.10 лв., представляваща главница по издадени фактури във връзка със 2 сключен договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г., както следва: по фактура № 17 от 14.10.2022 г. и протокол №4 от 14.10.2022 г.- сумата от 7842.26 лв.; по фактура № 25 от 23.12.2022 г. и протокол № 5 от 02.11.2022 г. – 2880.24 лв. и по фактура № 26 от 23.12.2023 г.- 3969.60 лв., в едно със законната лихва върху главницата за периода от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 342/ 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 649/2023 г. на ЯРС, както и с осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 677.47 лв., представляваща законна лихва за забава върху неплатената главница за периода от изтичане на 7- дневния срок, даден в поканата за плащане до 02.05.2023 г.

Исковите си претенции ищецът обосновава със сключен между страните по делото на 27.07.2022 г. договор за текущ ремонт на къща, находяща се в с. Победа, общ.

Тунджа, обл. Ямбол, по който ищецът е изпълнил задълженията си, като извършил всички СМР, придружени с протоколи, които били приети от ответницата. За СМР били издадени фактури, които са осчетоводени от ищеца. Съгласно договора, разплащанията следвало да бъдат извършвани след свършена работа и съставяне на протокол за СМР, одобрен и подписан от двете страни по договора. Ищецът съставил 5 бр. протоколи за СМР с приложени към тях фактури, които изпратил на ответницата на посочен от нея електронен адрес. На 10.11.2022 г. ищецът изпратил на ответницата покана за приемане на СМР и уреждане на плащанията по извършените СМР за дата 18.11.2022 г., която била върната като неполучена. С поканата ищецът уведомил ответницата, че по фактура № 17/14.10.2022 г. и протокол № 4/14.10.2022 г. е извършено частично плащане, като оставащата неплатена сума е в размер на 7842.26 лв. По фактура № 25/23.12.2022 г. и протокол за СМР № 5/02.11.2022 г. сумата от 2880.24 лв. не е заплатена, а по фактура № 26/23.12.2023 г. за закупуване на строителни материали не е заплатена сумата от 3969. 60 лв. В дадения едноседмичен срок ответницата не е изпълнила задължението си да заплати сумата от 14 692 10 лв. по издадените фактури във връзка със сключения договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г.

Ищецът поддържа, че за дължимата от ответницата сума подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано било ч.гр.д. № 649/2023 г. по описа на ЯРС и била издадена Заповед за изпълнение № 342/10.03.2023 г. на парично задължение по чл.410 ГПК. Против тази заповед длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение, във връзка с което ищецът предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК. В производството пред ЯРС ищецът предявил и осъдителен иск против ответницата за заплащане на сумата от 677.47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от изтичане на дадения в поканата до ответницата 7- дневен срок за заплащане на дължимата сума до 02.05.2023 г.- датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответницата оспорила предявения иск като недопустим поради липсата на идентичност между вземанията, заявени в заповедното производство и тези, претендирани в исковото производство, с твърдения, че идентичност следва да бъде налице не само в размера на претенциите, но и на фактите относно характера, вида, основанието, изискуемостта и др. белези на вземането, а такава идентичност в случая не е налице. Ответницата оспорила иска и като неоснователен с твърдения, че в представения от ищеца договор от 27.07.2022 г. не се съдържат уговорки за извършването на конкретни изчерпателни по вид и обем СМР, от които да се установи степента и обема на задълженията на изпълнителя по договора и на тяхното изпълнение, не е посочена цена или стойност на дължимото възнаграждение за извършване на споменатите СМР поотделно или като цяло. Представените от ищеца фактури от 14.10.2022 г. и от 23.12.2022 г. са оспорени от ответницата с твърдения, че не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, не съдържат изискуемите реквизите на първични счетоводни документи, в тях липсва индивидуализиране на извършените СМР по вид, количество, брой и цена, поради което и не могат да установят действителното възникнало договорно правоотношение между страните, насрещните им права и задължения, действително 3 престираните от изпълнителя действия и изпълнения на поетите задължения от друга страна. Липсата на индивидуализация на СМР се твърди да е налице и в представените към фактурите протоколи, липсвала и конкретика относно размера на извършените частични плащания по фактурата от 14.10.2022 г.

Ответницата е оспорила исковата претенция и с твърдения, че не е приела посочените от ответника в протоколите и издадените фактури СМР, а за издаването на фактура № 26 от 23.12.2022 г. разбрала при получаването на исковата молба, но същата не и е била връчена с исковата молба, не се съдържала и в заповедното производство и ответницата оспорва, че дължи сумата посочена в нея. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила точното и качествено изпълнение от ищеца на СМР, посочени в двете фактури, както и предаването им, респ. приемането им от нея. Заявила е твърдения, че е заплатила на ищеца стойността на СМР, за извършването на които между тях е била постигната договорка. В обобщения, ответницата изтъква, че не е приела работата по договора за изработка, а извършените СМР от ищеца са изпълнени некачествено, поради което и не дължи заплащане на претендираната от ищеца сума.

От приложеното по делото ч.гр.дело № 649/2023 г. на ЯРС се установява, че е образувано по заявление на „Желязков Груп Строй“ ООД- с. Меден кладенец за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ж. С. Д. за парично вземане в размер на 14 692.10 лв., дължимо по издадени от заявителя фактури във връзка със сключен между страните договор за текущ ремонт от 27.07.2022 г., по който заявителят е изпълнил задълженията си. По заявлението против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 342 от 10.03.2023 г. за сумата от 14 692.10 лв., представляваща главница по издадени фактури във връзка със сключен договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство, направени от заявителя.