Определение № 2427 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2427 гр. Бургас, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501321 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №32914/08.08.2024г. по описа на БРС, подадена от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв.

Здравко Цанев- САК против Заповед № 2537/22.07.2024г., издадена по ч.гр.д.

№4565/2024г. по описа на Районен съд Бургас в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се оспорва цитираната заповед за изпълнение като неправилна в частта, в която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. вместо претендирания от 480лв. с ДДС.

Излага се, че заявлението било уважено за сумата от 703,98лв. – сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими за периода 05.03.2022г.-04.06.2022г. по подробно описани договори за мобилни услуги, за сумата от 125,64лв. – сбор от неплатени лизингови вноски и предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими по сключени договори за лизинг, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, начислена за периода от 04.07.2024г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата в размер на 136,59лв. – разноски по делото, от които 16,59лв. заплатена държавна такса и 120лв. адвокатски хонорар, а за останалата част от сумата до пълния претендиран размер или за сумата от 905,27лв., представляваща сбор от вземания за неустойки за неизпълнение по сключените между страните договори, заявлението било отхвърлено. Счита се, че съдът неправилно присъдил адвокатското възнаграждение в този размер, тъй като същият няма правомощие служебно в заповедното производство, при липса на искане от насрещната страна, да редуцира същия.

Излагат се съображения, че претендирания със заявлението размер е определен според минималните размери, предвидени в НМРАВ, с начислен върху него ДДС, съответен е на правната и фактическа сложност на производството, а договарянето и заплащането му било удостоверено от приложените към заявлението договор за правна защита и съдействие и фактура. Иска се от въззивния съд да бъде постановено изменение на 1 заповедта в частта за разноските, като на заявителят бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

При извършената проверка съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима – същата отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок (заповедта за изпълнение е получена от жалбоподателя на 31.07.2024г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 07.08.2024г.), от пълномощника на процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД чрез пълномощник адв. Здравко Цанев срещу длъжника М. И.

И. за заплащане на сумата от 1734,89лв., представляваща сбор от неизпълнени парични задължения на длъжника в т.ч. неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими незаплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договора, подробно описани в заявлението и в представеното към него уточнение, произтичащи от сключените между длъжника и „Йеттел България“ ЕАД договори, както следва Договор за мобилни услуги № 624399823 от 15.03.2021г., Договор за мобилни услуги № 624399781 и Приложения към него от 15.03.2021г., Договор за мобилни услуги № 624545357 от 19.04.2021г., Договор за допълнителен лизинг № 624545326 от 19.04.2021г., Допълнително споразумение № 05206133 от 04.05.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги № 624838429 от 29.06.2021г., Допълнително споразумение № 054501539 от 29.06.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 054501713 от 29.06.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 054501055 от 29.06.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг за базови аксесоари № 624600080 от 29.06.2021г. и съгласно фактури № 7333774575/05.04.2022г.,

№**********/

05.04.2022г.,№7335074150/

05.05.2022г., №7335127351/ 05.05.2022г., №7336394061/ 05.06.2022г., №**********/ 05.06.2022г., №7339177155/ 05.08.2022г., №7339184772/

05.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на 34,70 лв. за платена държавна такса и 480лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Заявлението е подадено чрез адв. Здравко Цанев, надлежно упълномощен от заявителя, като е представен и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ЗЗД (400 лв. без ДДС), платено в брой.

Видно от издадената заповед №2537/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, заповедният съд е уважил заявлението частично - за сумата от 703,98 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими за периода от 05.03.2022 г. до 04.06.2022 г. по сключени между страните договор за мобилни услуги с номер *** от15.03.2021г., договор за мобилни услуги с номера **********, ***, *** и *** от 15.03.2021г., приложение от същата дата, допълнително споразумение от 04.05.2021г. и 2бр. допълнителни споразумения от 29.06.2021г., договор за мобилни услуги с номер 0890 от 19.04.2021г. и допълнително споразумение от 29.06.2021г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 29.06.2021г., за сумата от 2

125,64 лв. - сбор от неплатени вноски, дължими по сключени между страните договори за лизинг на мобилно устройство и базови аксесоари от 19.04.2021г. и 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, начислена за периода от 04.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 136.59лв., - разноски по делото, от които 16.59лв. - заплатена държави а такса и 120.00лв. — адвокатски хонорар. В останалата част до пълния претендиран размер, съдът е отхвърлил заявлението за сумата от 905.27лв., представляваща сбор от вземания за неустойки за неизпълнение по сключените между страните договори. За да присъди този размер на адвокатско възнаграждение районният съд е посочил, че адвокатският хонорар е определен съразмерно на уважената част от заявлението, при отчитане спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на това, че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с НМРАВ, не отговарят на легитимни цели, вкл. и установените с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, като в тази връзка се е позовал на Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, в това число и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящият случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение не са присъдени претендираните от заявителя разноски в пълния им размер. В случая, в издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заповедният съд се е произнесъл по искането за разноските за адвокатско възнаграждение, като е присъдил част от тях по съразмерност, но изчислени не на база действително уговорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение, а в по-нисък, при извършено от съда служебно редуциране на същия, поради което е налице именно хипотезата на погрешно присъдени разноски.

Заповедният съд дължи на заявителя заплащане на разноски съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от вземанията.

Ето защо, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на пълния претендиран със заявлението размер на адвокатското възнаграждение, с оглед данните за отхвърляне на част от претендираните със заявлението суми, за което и самият той сочи в частната си жалба. Неправилно обаче районният съд е извършил изчислението по съразмерност не на база размера на адвокатското възнаграждение, който е претендиран и за който по делото има данни да е действително уговорен и заплатен от заявителя, а на база служебно редуциран от него такъв. Съдът няма право и не може да намалява размера на адвокатското възнаграждение служебно. Това е изводимо и от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само когато е налице заявено искане за това от насрещната страна. В случая, заповедното производство в етапа, в който се намира, е едностранно и възражение от насрещната страна против адвокатското възнаграждение на заявителя няма – такова право е предвидено 3 за нея, но в по-късен момент - след получаване на заповедта за изпълнение, когато съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК същата може да бъде обжалвана в частта за разноските, включително и от длъжника. В случая обаче възражение няма, поради което и съдът не е можел служебно да намалява размера на дължимите разноски. Невъзможността съдът служебно да извършва намаление на разноските на страна е разяснена и в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, където изрично е посочено, че след приемането на действащия ГПК това правомощието на съда е отпаднало. За пълнота на изложението следва да се посочи, че Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С 428/16, на което районният съд се позовава, не води до извод в подкрепа на позицията му, тъй като в него също не се предвижда възможност за съда служебно да намалява претендираното адвокатско възнаграждение при преценка за прекомерност. Цитираният акт е неотносим в случая, тъй като той намира приложение в други хипотези когато например съдът определя сам размера на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 2 ЗА) или пък се произнася по прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, след направено от насрещната страна възражение в тази насока, т.е. когато съдът разполага с правомощие да определя размера сам.

При тези съображения, въззивният съд намира, че неправилно в настоящия случай заповедният съд е пристъпил към извършване на преценка за това дали претендираното възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и достигайки до положителен извод е намалил същото служебно, като въз основа на редуцирания размер е присъдил разноските по съразмерност. Дължимото се на заявителя възнаграждение по съразмерност следва да се изчисли на база пълния му претендиран размер, за който по делото са налице данни да е уговорен и заплатен – в случая 480лв. с ДДС, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е платено в брой.

При това положение, с оглед уважената част от заявлението – общо 829,62лв. от общо предявената сума от 1734,89лв., следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 229,92лв., от които районният съд вече е присъдил 120лв. Атакуваната заповед за изпълнение в частта, с която районния съд не е присъдил разликата от 109,92лв. следва да бъде отменена и вместо нея да бъде постановено издаването на нова заповед за допълнително дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на „Йеттел България“ ЕАД в посочения размер. След връщане на делото, първоинстанционният съд, сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.