Решение № 90 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20251850200106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от П. И. Н., ЕГН **********, действащ като земеделски производител П. Н., подадена чрез адвокат М. Б. срещу наказателно постановление № 823073-F811213/10.04.2025 година, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ С., ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП началник на отдел оперативни дейности С., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на член 59в, ал. 1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 година на МФ, във връзка с член 118, ал. 8 от ЗДДС С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаря на фактическата обстановка.

Твърди се, че не е задължен да декларира съхраняваното гориво, а същото е закупено по надлежния законов ред, за което прилага и документи.

Твърди, че е купил горивото от трето лице, което е декларирало това.

В Съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощения представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на 1 наказателното постановление.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на наказателното постановление и се претендират разноски.

Жалбата е допустима, след като спрямо жалбоподателя е наложено административно наказание с акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. Жалбата е подадена в 14-дневния срок по член 59, алинея 2 от ЗАНН, след като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.04.2025 година, докато жалбата е заведена в Административен съд С. област на 07.05.2025 година, след което е препратена на настоящия съд по компетентност.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание АУАН № F811213, съставен на 19.02.2025 година, в който са описани обстоятелства, установени при извършена проверка на 24.01.2025 година в обект на жалбоподателя, намиращ се в село Д., община К..

Към преписката е приложен и констативен протокол от 24.01.2025 година, в който са отразени обстоятелствата, установени при проверката на място, като по същество и от значение за настоящото произнасяне са следните отразени факти: Че е извършена проверка на обект, на жалбоподателя в село Д. ул. „23-та“ номер 1, представляващо стопански двор, ползван в качеството на земеделски производител от П. И. Н. ЕИК ****, като в обекта е установен надземен стационарен стоящ на собствената си тежест и резервоар за гориво и бензиноколонка. По време на проверката не е имало регистрация на конкретният съд съхранение на гориво. Представени са документи за осъществената последна доставка гориво от 08.01.2025 година, а именно 2000 литра дизелово гориво, като по данни на жалбоподателя към момента на проверката са изразходвани около 1300 литра. Установено и отразено в протокола за проверка е също така, че стационарният съд няма средство за измерване на количеството гориво, което е ползвано за зареждане на собствената техника на жалбоподателя в качеството му на ЗП Протокола е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него. При съставяне на протокола е призован жалбоподателя за явяване в управлението на НАП, където на 19.02.2025 година е съставен АУАН, в който са посочени фактите установени при проверката на място и отразени в КП.

2

Описани са фактите за характера на обекта, ползван за съхранение на селскостопанска техника. Описан е откритият на място резервоар за съхранение на гориво с обем 5000 литра по данни на жалбоподателя, който е посочил, че е регистриран като ЗП от 2017 г.

В АУАН са цитирани разпоредбите на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, създаващ общото задължение за данъчно задължено лице, извършващо зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и регистрира и отчита зареждането, съгласно специалната наредба за това, която от воя страна с чл. 59в, ал. 1 и ал.

2 предвижда задължение за всяко едно такова лице да подаде по електронен път данни за ползваните съдове за гориво.

В АУАН е отбелязана и констатация за осъществена регистрация на ползвания от жалбоподателя съд за гориво още на датата на проверката – 24.01.2025 г.

Нарушението е квалифицирано словесно като използване на съд за съхранение на гориво от 2024 година до датата на проверката, за който не са подадени данни по реда на член 59в, ал. 2 от Наредба №18/2006 г. на МФ.

Акта е съставен в присъствие на жалбоподателя, като му е връчен препис от него без да са отразени възражения от негова страна.

По идентичен начин е описано нарушението и в обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е наложено цитираното административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

От представените писмени доказателства, които са относими за нарушението, основно представени от въззиваемата страна, както и от разпита на свидетелката А. С. Г., заемаща длъжност инспектор по приходите в отдел Оперативни дейности при ЦУ на НАП С. се установи, че проверката на място е била извършена по сигнал за нерегламентирана продажба на гориво от търговския обект, каквито данни не са установени при проверката, извършена от общо трима служители на НАП.

Свидетелката посочва, че при проверката са установени данни за дейността на жалбоподателя като земеделския производител, като и че в обекта, който стопанисва – стопански двор, се намира техниката му.

3

Свидетелката описва установяване при проверката, че е налице надземна цистерна, видимо стара, която по данни на жалбоподателя е с обем 5000 литра и е останала от негови възходящи роднини. Свидетелката посочва, че към момента на проверката този съд за съхранение на гориво не е регистриран в НАП, както и потвърждава факта, че така регистрация е направена още същия ден от жалбоподателя.

При проверката на място обяснението от страна на жалбоподателя е било единствено, че не е знаел със задължението си да регистрира съдът за съхранение на гориво.

Описаните факти съдът установи по несъмнен и безпротиворечив начин от приложените писмени доказателства, както и от разпита на посочената свидетелка, като следва да се отбележи, че представените от жалбоподателя писмени доказателства се отнасят до направени доставки на гориво от трето лице, с което има договор за това и в тази насока няма нарушение, констатирано от контролните органи.

Неоснователно са възраженията на жалбоподателя относно факта, че е доставките са отчитани и регистрирани от това трето лице, след като нарушението, описано в обжалваното НП не се отнася до доставките на гориво, а до неизпълнение на формалното задължение за подаване на данни в НАП за ползването на съд за съхранение на гориво, предназначено за зареждане на собствената техника.

От обективна страна може да се направи извод за осъществяване на нарушението – ползване на съд за гориво, без да са подадени данни за това пред приходната агенция по реда, предвиден за това в цитираната наредба, която в чл. 59в, ал. 1 и ал. 2 изисква от всяко данъчно задължено лице да подаде данни в НАП по електронен път с квалифициран електронен подпис за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето. Ням съмнение и във факта, че жалбоподателя е лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, изискващ всяко задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на цитираната наредба, като същата разпоредба е основанието и да се изисква от жалбоподателя подаване на данни за конкретния съд за съхранение на гориво по реда на цитираните разпоредби.

4

При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно представената заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са предоставени правомощия на съответните длъжностни лица да извършват проверки по реда на специалния закон и да издават НП, съответно т. 2.1. и т. 1.1, б. „г“ от цитираната заповед.

Няма незаконосъобразност и при определяне на наказанието, което е в минимална стойност от предвидените рамки на чл. 185, ал. 1, към която препраща предвидената за нарушението санкционна разпоредба в конкретния случай, в който правилно е отчетено, че няма неотразяване на приходи.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП и присъди в полза на въззиваемата страна сумата от 70 евро лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

На основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

823073F811213/10.04.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ С., ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на П. И. Н., ЕГН **********, действащ като Земеделски производител П. И. Н., ЕИК ****, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 511.29 евро /1 000 лева/ за нарушение на чл. 59в, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 година на МФ, във връзка с член 118, ал. 8 от ЗДДС.

ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, действащ като Земеделски производител П. И. Н., ЕИК **** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЕИК/БУЛСТАТ **** сумата от 70 евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

5

Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6