Решение № 353 от 11.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000820 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат И. Н. от АК - П., в качеството си на пълномощник на ответника Т. Ж. К. ЕГН: ********** против Решение № 260236 от 02.06.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 236/2019 г.

По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД като е обявил за недействителен по отношение на кредиторите на „П. - **“ ЕООД – град П. – в несъстоятелност ЕИК ********* сключения между това дружество като продавач и купувача Т. Ж. К. ЕГН:

********** договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за продажба № ** от 24.02.2015 г, по нот.дело № ** от 2015 г. на Нотариус Б. Т., по силата на който дружеството –продавач продава на Т. Ж. К. подробно индивидуализираните недвижими имоти,а именно: самостоятелен обект в сграда: жилище – апартамент с площ от 81 кв.м., намиращ се на втория етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата ,заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, както и втори самостоятелен обект в сграда с посочен идентификатор по 1 кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед № ***/**** г. на Изпълнителния директор на АГКК,представляваща жилище-апартамент с площ от 81 кв.м., на първия етаж, заедно с 1/3 ид.части от общите части на сградата, заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху терена, като описаните обекти са разположени в сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор ************, намиращ се в град П., ул. „К и М.“ № **.

По силата на същото решение съдът е осъдил ответника Т. Ж. К.

ЕГН:********** да заплати в масата на несъстоятелността на продавача „П. **“ ЕООД- в несъстоятелност, град П. сумата от 40 530 лева, представляваща пазарната стойност на придобитите по силата на договора за продажба от 24.02.2015 г. от купувача Т. Ж. К. недвижими имоти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г., на която дата е предявена исковата молба в съда.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че съдът е уважил иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД като неправилно е приел, че с атакуваната прехвърлителна сделка се увреждат кредиторите на несъстоятелния търговец, който е намалил имуществото си. По този начин е възпрепятствал удовлетворението на кредиторите си.

Наред с това съдът не е съобразил, че искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД има конститутивен характер и правната промяна, която се постига чрез уважаването на този иск е, че разпоредителната сделка се обявява за относително недействителна. Сделката е недействителна само по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник, но между страните по договора за продажба облигационната връзка се запазва.

Изтъква се, че уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД предоставя на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на атакуваната сделка. В тази връзка се поражда въпроса дали в случая е имало имущество, от което кредитора да се удовлетвори, при положение, че съдът изрично е приел, че двете самостоятелни жилищни обекта- двата етажа от сграда № * са били вече премахнати към момента на 2 предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД. Според жалбоподателя от съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба може да се направи извода, че купувача Т.К. не е придобил идеални части от поземления имот / ПИ, в който е била построена съществуващата към м. февруари 2015 г. сграда № *. Не е придобил и ограничено вещно право на строеж.

Първоинстанционният съд е приел, че приобретателят е придобил правото на строеж, но „мълчаливо „ се е отказал от това си вещно право. Тази правна конструкция обаче е невъзможна, тъй като отказът от вещни права съгласно чл.100 от ЗС се извършва с формален акт. Наред с това във въззивната жалба се акцентира върху факта , на който самият ищец се е позовал, че правото на собственост върху двете жилища е било обект на две възбрани, вписани на 29.08.2014 г. и на 23.02.2015 г., т.е. преди датата на сключването на разпоредителната сделка, атакувана с конститутивния иск по чл.135 от ЗЗД. Налагането на тези две възбрани прави невъзможно да бъде затруднено по какъвто и да е начин удовлетворяването на тези кредитори, които са притежавали това качество към момента на сключването на сделката, т.е. към 24.02.2015 г.

Тези кредитори са били обезпечени с правния ефект на разпоредбата на чл.452,ал.2 от ГПК.

С оглед на тези правни доводи се претендира да се обезсили постановеното решение в частта му, с която съдът е обявил за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П. ** „ЕООД договора от 24.02.2015 г. за продажба на недвижимите имоти.

При условията на евентуалност се претендира да се постанови въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли предявеният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД като неоснователен.

Претендира се отмяната на постановеното решение, в частта му, с която съдът на основание чл.57,ал.2 от ЗЗД е осъдил ответника Т. Ж. К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на длъжника „П. - **“ЕООД сумата в размер на 40 530 лева, представляваща „ пазарната стойност на закупените от Т. Ж. К. недвижими имоти, предмет на договора за продажба от 24.02.2015 г.“,като вместо него се постанови въззивно решение по същество, с което да се отхвърли иска като неоснователен.

Въззиваемата страна Ст. М. Ж. – синдик на „ П. - **“ ЕООД- в 3 несъстоятелност поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Отново поддържа тезата, че купувачът Т. Ж. К. се е „отказал мълчаливо“ от правото на строеж на сграда от 162 кв.м. в идеалния център на гр. П..

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Факти, релевантни за предявеният по иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД.

С Решение № 155 от 23.03.2018 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 324/2017 г. съдът е обявил неплатежоспособността на „П. - **“ЕООД ЕИК ********* с начална дата:

31.12.2015 г. По силата на същото решение е открито производството по несъстоятелност по отношение на същия длъжник и съдът е постановил общ запор и възбрана върху имуществото на „П. - **“ЕООД. За постоянен синдик е назначена Ст. М. Ж..

На 24.02.2015 г. е осъществена разпоредителната сделка- продажба на недвижими имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № **, том *, нот.дело № ** от 2015 г. По силата на договора за продажба продавачът „П. - **“ЕООД чрез управителя си С. Й. М. е продал на купувача Т. Ж. К. две самостоятелни жилища –апартаменти всеки един етаж с площ от 81 кв.м,заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху парцела. Описаните два самостоятелни обекта – жилища на първия и втория етаж се намират в сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор ************.

В нот.акт за покупко-продажба е отразено, че продажната цена на придобитите недвижими имоти е в размер на 9 900 лева.

Според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба продажбата на недвижимите имоти е извършена на цена, многократно под данъчната оценка, както и под пазарната им стойност.

С тази разпоредителна сделка са увредени кредиторите на несъстоятелния длъжник, поради което се претендира договора за покупко-продажба на описаните недвижими имоти да бъде обявен за недействителен на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД.

В конкретния случай отменителният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е 4 предявен от синдика Ст. М. Ж. по реда на чл.649,ал.1 от ТЗ с оглед откритото производство по несъстоятелност на длъжника „П. - **“ЕООД П., то целта на иска е попълване на масата на несъстоятелността. Успешното провеждане на отменителния иск предпоставя установяване на факта ,че е налице увреждане на масата на несъстоятелността. По същия начин за да се уважи иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи,че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредиторите. Както е добре известно увреждането е обективната предпоставка на отменителния иск.

Предмет на договора за покупко-продажба, по който договор Т.К. е купувач са две самостоятелни жилища,намиращи се на първи и съответно втори етаж със застроена площ от 81 кв.м., които обекти се намират в сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор ************. Договора за продажба на този имот е сключен на 24.02.2015 г., към който момент двуетажната полумасивна постройка е съществувала, но тази постройка е подлежала на премахване. Имало е издадена Заповед № **/**** г. на Кмета на Район „Ц.“ на Община-П. за премахване на сградата, тъй като е установено от техническата служба, че полумасивната сграда е с компрометирана конструкция, застрашена е от самосрутване и се явява опасна за живота и здравето на гражданите. По делото е установено, че цитираната заповед за премахване на постройката, представляваща административен акт е преведена в изпълнение. Представено е удостоверение от 13.05.2015 г. от Община-П., Район „Ц.“ / л.110от делото/, с което се удостоверява, че процесните две постройки са премахнати. Това означава, че към момента на предявяването на исковата молба по чл.135,ал.1 от ЗЗД постройките не съществуват и не друг,а именно купувачът като нов собственик Т.К. е изпълнил Заповедта на Кмета на Район „Ц.“ за тяхното премахване.

От съдържанието на нот.акт за покупко-продажба № ** от 24.02.2015 г. става ясно ,че купувачът Т.К. не е придобил идеална част от поземления имот и не е съсобственик на терена. Той е придобил само съответните идеални части от правото на строеж върху парцела.

Ответникът обаче не е реализирал правото на строеж, но причината за това е, че собственикът на поземления имот е решил нещо друго: последният е учредил право на строеж на лицата В. П. И., И. С. И. и С. Й. М., но за съвсем различен строителен обект: многофамилна пететажна жилищна 5 сграда.

Тази сграда, построена въз основа на нов одобрен инвестиционен проект е била вече построена към момента на предявяването на иска – същата е въведена в експлоатация през 2017 г., за което е издаден окончателен доклад от 21.04.2017 г.

Тезата на синдика, че купувачът Т.К. „мълчаливо“ се е отказал от правото на строеж противоречи на всяка правна логика, а и на закона, тъй като съгласно чл.100 от ЗС отказът от вещни права следва да се извърши в предписаната от закона форма.

В един по-късен момент ищецът т.е. синдикът с молба-уточнение / л.68 от делото/ е стигнал до „прозрението“,че купувачът Т.К. е титуляр на „вечното“ право на строеж , което право сега се е трансформирало в „ правото да построят и държат в поземления имот сгради и самостоятелни обекти на правото на собственост в същия обем“.

Как точно и на какво правно основание „вечното право на строеж“ върху обекти, които нямат траен градоустройствен статут се е трансформирало в правото да се получат самостоятелни обекти в новопростроената пететажна жилищна сграда в общ обем от 162 кв.м. ищецът мълчаливо е подминал.

И след като купувачът е бил в невъзможност да реализира правото си на строеж върху тези неиндефицирани обекти от новопостроената жилищна сграда,то според ищеца на купувача му се дължи обезщетение за имуществени вреди от „невъзможността да трансформира правото на строеж в правото на собственост в размер на паричния му еквивалент“.

Така заявения петитум се отнася по-скоро до втория иск, предявен по чл.57,ал.2 от ЗЗД, поради което ще бъде разгледан по-късно.

Следва само да се отбележи основния факт, че купувачът Т.К. не е придобил право на собственост върху поземления имот, нито в негова полза е учредено право на строеж върху конкретни обекти от многофамилната пететажна жилищна сграда. Съсобствениците на поземления имот, в който е построена новата жилищна сграда са посочени в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том **, по нот.дело №*** от 2015 г. / л.45 от делото/. Първоначалните съсобственици са прехвърлили 28/30 ид.ч. от съсобствения поземлен имот, на търговско дружество „Н. ** „ЕООД. С 6 последваща сделка- доброволна делба на правото на строеж, обективирана в нот.акт № ***, том **, от 08.юни 2015 г. съсобствениците на поземления имот с идентификатор № ************ са оформили доброволно делба на правото на строеж и всеки от съсобствениците е получили в самостоятелен дял от правото на строеж върху конкретен обект на правото на собственост.