Определение № 354 от 12.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. К.А

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500130 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.275, вр. чл.407, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: 823073638 чрез процесуалния им представител адв. Т. Н. от САК срещу Определение №5705/15.11.2025г., постановено по ч.гр.д.№5859/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, имащо характер на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист, обжалвано от заявителя само в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на Разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските. Прави се искане съдът да измени постановения съдебен акт в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 480лв. с ДДС.

В срока по чл. 276 от ГПК длъжникът Л. М., ЕГН ********** не депозира писмен отговор на частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 407, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от електронното ч.гр.д.№5859/2025г. по описа на РС-Плевен, същото е било образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: 823073638 чрез процесуалния им представител адв. Т. Н. от САК, в което се иска длъжникът Л. М., ЕГН ********** да заплати на кредитора 1

„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: 823073638 следните суми:

382.22 лева, представляваща главница за периода от 19.07.2022 г. до 17.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 20.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до 10.09.2025 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева, и държавна такса в размер на 21.25 лева.

Първоинстанционният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №307930.09.2025г., постановено по ч.гр.д.№5859/2025г. по описа на РС-Плевен за исканите в заявлението суми.

По делото е постъпило възражение по реда на чл.414а от ГПК от длъжника Л. М., ЕГН ********** с приложени доказателства за плащане на сумата от 403.20 лв. Във възражението е изложено становище, че фактурите не са му били връчени от заявителя, поради което счита, че не е дал повод за предявяване на вземането. Направено е възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение и държавната такса и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е постъпило становище от заявителя, че потвърждава стореното плащане на сума в размер на 403.20 лева, но поради непосочване при плащането коя част от вземането се погасява с него, счита, че с тази сума са погасени част от разноските по делото, но не и цялото процесно задължение. Посочил е, че делото е образувано на 29.09.2025г., а плащането е от 22.10.2025г. – след образуването му, поради което счита, че плащането представлява признание на дълга, но и че длъжникът е дал повод за образуване на делото, поради което сторените разноски се дължат. Изложил е аргументи за дължимост на адвокатското възнаграждение и ДДС върху него, поради което счита, че следва да бъде издаден изпълнителен лист за следните суми: главница 382.22 лв.. ведно със законната лихва от 29.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва – 20.98 лв.; държавна такса – 21.25 лв.; остатък от адвокатско възнаграждение – 76.80 лв.

С Определение №5705/15.11.2025г., постановено по ч.гр.д.№5859/2025г. по описа на Районен съд – Плевен съдът е приел, че в случая нито фактическата, нито правната сложност на делото предполагат уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение, надхвърлящ размера на вземането.

Съдът е изложил, че в случая се касае за вземане на „ВиК“ доставчик от потребител, което според съда е изключително стандартно за дружеството заявител производство, при което доказателствата се намират при самия заявител. Поради горното, съдът е приел, че възражението с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК е основателно, доколкото съдът не е обвързан с посочените от НМРАВ размери. Поради тези съображения, съдът е присъдил по-ниско възнаграждение, при което като ориентир е съобразил определените в чл. 27 ал.1 от НЗПП възнаграждения – от 60 до 150лв., а именно сумата в размер на 100лв., или с ДДС – 120лв., което е приел, че е съответно на принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от ГПК.

2

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното определение, имащо характер на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист, в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

В производството по издаване на изпълнителен лист съдът дължи определяне на дължимите разноски, като определи справедливия размер на възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

Настоящият съдебен състав отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Същото се приема едностранно в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С438/22г.

Съдът разполага с възможност и служебно да следи за всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим, дори да липсва възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съгласно цитираните решения съдът следва да има възможност във всеки случай, в това число и в заповедното производство, служебно да съобрази спецификите на конкретното дело, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса и да присъди разумен размер за направените разноски с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна.

Отчитайки константната практика на ВКС, както и решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., въззивният съд приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца. Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

При определяне на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав отчита, че заповедният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 382.22 лева, представляваща главница за периода от 19.07.2022 г. до 17.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 20.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до 10.09.2025 г., както и направените в производството разноски.

Към заявлението е приложен Рамков Договор за събиране на вземания 3 от 08.07.2022г., сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:

823073638 и адвокатско дружество „Н., У.М.“, в който не е уговорен размер на адвокатското възнаграждение, а се препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.).

Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Съгласно чл.7, ал.2, т. 1, вр. чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в настоящия случай е размерът от 200лв. без ДДС.

Съдът, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, счита за адекватен и справедлив размер на възнаграждението от 120лв. (под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката, който и първоинстанционният съд е определил.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт в обжалваната част следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Настоящото определение не подлежи на обжалване на осн. т.8 от Тълкувателно решение №4/2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения и на осн. чл.275, вр. чл.407, ал.1 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5705/15.11.2025г., постановено по ч.гр.д.№5859/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, имащо характер на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5