Решение № 2000 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2000 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110204051 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***'' срещу Наказателно постановление (НП) № 14-2600001/12.02.2026 г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в действалия към 09.01.2026 г. Правилник за вътрешния трудов ред не предвижда и в дружеството не било въведено сумирано изчисляване на работното време, нямало издадена заповед за въвеждането на такова и в трудовите договори нямало предвиден такъв режим. При липса на въведен режим за сумирано изчисляване на работното време се възразява, че липсва задължение за изготвяне и съхранение на поименни графици по този режим. В разрез с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не било посочено в НП кой конкретен документ не бил представен, на какво нормативно основание същият бил задължителен, в какъв срок следвало да 1 бъде представен и при какви обстоятелства било отказано представянето му.

По делото не било доказано наличието на въведено сумирано изчисляване на работното време, възникване на задължение за конкретен документ, отказ или невъзможност за представянето му и настъпването на вредни последици. Не било доказано наличието на работници без договор, неизплатени възнаграждения, нарушение на продължителността на работното време или засягане на трудовите права. Направено е искане за отмяна на НП или при условията на евентуалност – за приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не е бил представляван от законен или упълномощен представител.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призован, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено е искане за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че в раздел VI, чл. 23, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред от 01.12.2024 г. на дружеството-жалбоподател се предвиждало работодателят да изготвя месечен поименен график, но работодателят не държал на разположение тези графици, които представлявали документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа по смисъла на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Поддържа се, че в законовата разпоредба наистина са споменати поименни графици за периода на сумирано изчисляване на работното време, но само като част от неизчерпателно изброени видовете документи, които са свързани с разпределението на работното време. Подчертано е, че при проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник графикът за месец януари бил празен.

Изготвянето на тези графици не се свеждало единствено за сумирано изчисляване на работното време, а до задължение, което работодателят сам си бил вменил, за да определи как служителите на непълно работно време полагат труд.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2026 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник извършили проверка на склад на Център за изпълнение на поръчки „,,***''”, 2 находящ се в гр. София, кв. ,,***''. Сред служителите бил и свидетелят В. В.

П., изпълняващ длъжността „главен инспектор“. Проверяващите заварили на място служители на дружеството – жалбоподател да полагат труд. От дружеството бил изискан Правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на труда, а именно поименни графици за работа през съответния месец – януари 2026 г.

На проверяващите не бил представен график, находящ се на място.

Впоследствие при проверка в офиса на дирекцията на 13.01.2026 г. на проверяващите не бил представен попълнен график. За проверката бил съставен протокол № ПР2600892/13.01.2026 г.

Свидетелят П., в качеството на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София съгласно Заповед № ЧР-554/29.04.2025 г. и представена длъжностна характеристика, приела, че от представения Правилник за вътрешния трудов ред е налице сумирано изчисляване на работното време с календарен период от 1 месец, като доколкото за месеца на проверката не бил представен график, имащ относимост към разпределението на работното време и организацията на работа, свидетелят съставил АУАН № 14-2600001/13.01.2026 г., в който било прието, че на 09.01.2026 г. в проверения обект дружеството извършило нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. АУАН бил връчен на 13.01.2026 г. срещу подпис на законния представител на дружеството.

В законоустановения срок постъпили възражения от жалбоподател с доводи, сходни на тези в жалбата.

При идентични изводи от фактическа и правна страна на 12.02.2026 г.

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, в изпълнение на правомощията си по Заповед № З-0864/17.10.2022 г. и Заповед № ЧР1260/18.12.2017 г., издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 150,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ. НП било връчено на жалбоподателя на 26.02.2026 г.

В раздел VI от представения с административнонаказателната преписка Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството – жалбоподател, в сила от 01.12.2024 г., било прието, че стандартното пълно работно време на служителите е от 09,00 ч. до 17.30 ч. с половин часова обедна почивка и 123 часова междудневна почивка. За определени служители била предвидена възможност за гъвкав начален час в определен диапазон. В чл. 23, ал. 3 от Правилника било посочено, че работодателят изготвя месечен поименен график, който се държи в обекта, а в ал. 4 – че работното време се отчита с присъствен лист/електронна система. Видно от чл. 27 от Правилника, сумираното работно време като специален режим на полагане на труд било посочено, че следва да се приеме със заповед на работодателя. По делото липсват доказателства за приемането на подобна заповед. От представените материали с административнонаказателната преписка – трудов договор № 055/06.11.2025 г., актуално състояние (л. 20-21) и от попълнените отчетни форми (л. 22-24), се установява, че служителите на дружеството преди проверката са имали договорки за полагането на 7-часов работен ден с два почивни дни. Доколкото отчетната форма за месец януари 2026 г. е непопълнена, липсва представена заповед по смисъла на чл. 27 от Правилника или писмени, респ. гласни доказателства за изменение в писмено обективираното в актовете, изходящи от дружеството, следва да се приеме, че служителите на дружеството към момента на проверката са полагали труд със стандартна работна 7-часова продължителност.

В този смисъл съдът кредитира изцяло представените с административнонаказателната преписка и в открито съдебно заседание от въззиваемата страна доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира тези доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Що се отнася до гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля П., съдът се довери на същите относно датата, времето, механизма на извършената проверка, съставяне и връчване на АУАН предвид подробността и логичността на показанията, явяващи се в синхрон с останалата събрана доказателствена маса. Гласните доказателства обаче не разколебават изводите касателно установения с писмените материали режим на полагане на труд, доколкото видно от показанията на свидетелката, същата е приела, че е налице сумирано изчисляване на работното време, не с оглед някакви нейни преки и непосредствени впечатление за продължителността или разпределението, респ. организирания и положения пред нея труд, а с 4 оглед превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника на дружеството.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Относно възраженията за непълнота в описанието касателно кой конкретен документ не бил представен, на какво нормативно основание същият бил задължителен, в какъв срок следвало да бъде представен и при какви обстоятелства било отказано представянето му, същите са неоснователни. И в двата акта изрично е закрепено, че поведението на жалбоподателя се състои в недържане на разположение в обекта на графици за организация на полагания труд при наличието на сумирано изчисляване на работното време, което задължение не е обвързано със срок за изпълнение.

Отбелязвайки горното, съдът счита, че по делото не се доказа извършване на визираното от наказващия орган нарушение от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ „В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на 5 работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.”. Следователно задължението за държане именно на поименни графици за работа за периода е обвързано с хипотезата на установено сумирано изчисляване на работното време. Несъстоятелно е твърдението на въззиваемата страна за неизчерпателно изброяване в разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ на документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, следващи да са на разположение в обекта, доколкото същите са посочени с оглед на особените хипотези на полаган труд. Позоваването на такава хипотеза е направено както в АУАН, така и в НП, доколкото изрично както актосъставителя, така и административнонаказващия орган се е позовал на извода си за налично сумирано изчисляване на работното време в обекта.

Съгласно чл. 142, ал. 2 и 3 от КТ сумираното работно време се установява от работодателя по специален ред и за определен период. По делото не се доказа дружеството – жалбоподател в качеството му на работодател към проверявания момент да е установило такова или проверяваният момент да е попадал в такъв период. Нещо повече, от събраните гласни доказателства се установява, че проверяващите са стигнали до този извод единствено и изолирано тълкувайки разпоредбата на чл. 23, ал.