Решение № 65 от 26.04.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201514 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. Д.Х. - САК, с посочен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. 66, вх. Б, ап.

18, против Наказателно постановление № 05-63/23.12.2020 г., издадено от Директор на *** – Бургас, с което на основание чл. 212, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 44 ЗЗ.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че дружеството е стопанисвало открит щанд – „кьоск“ в *** – Бургас, който не може да се окачестви като „козметичен салон“ по смисъла на закона, поради което и спрямо него не са приложими разпоредбите на Наредба № 15/21.08.1987 г.

Допълва се, че поради тази причина жалбоподателят не е имал задължение да обособява самостоятелно помещение, което да отговаря на изискванията, дадени в предписание с изх.

№ ДЗК-347/18.11.2019 г. Счита се, че щом дадените предписания за незаконосъобразни и нецелесъобразни, то и неправилно е бил съставен АУАН и издадено НП за неизпълнението им. На следващо място се застъпва, че наложеното наказание е явно несправедливо.

Развиват се съображения в тази насока, като се достига до извод, че въпреки, че нарушението е първо, санкцията необосновано е в размер, надхвърлящ многократно минималния. Пледира се за отмяна на НП, а под евентуалност – за неговото изменение.

Претендира се присъждането на разноски.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява пълномощник, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.Счита, че от събраните доказателства безспорно се доказва извършването на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на предписание на орган за здравен контрол, а санкцията е определена в законовия минимум, поради което и санкционният акт се явява законосъобразен.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от известието за доставяне (л. 51) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 11.02.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на клеймото 18.02.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.11.2019 г. жалбоподателят, чрез управителя Изабела И., депозирал в ***-Бургас уведомление за откриване на обект с обществено предназначение – „салон за маникюр – кьоск“, находящ се в МОЛ-Галерия, ниво „0“. Във връзка с уведомлението била извършена проверка на място от св. Мария И. – ст. инспектор в ***-Бургас, която констатирала, че обектът е разположен в открита обща част (коридор), а не в самостоятелно помещение, оборудвано за целта в съответствие с нормативните изисквания; водоснабдяването на обекта не е свързано с централното водоснабдяване и отводнителната система на мивката не е включена в централната канализация на търговския комплекс. В тази връзка на 18.11.2019г. св. И. издала предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ДЗК-347/18.11.2019 г., (л. 17), с което предписала на дружествотожалбоподател в срок до 31.03.2019 г. да отстрани констатираните нередовности.

Предписанието било връчено на 19.11.2019 г. На 10.03.2020 г. дружеството депозирало заявление (л. 18), с което поискало срокът за изпълнение на предписанието да бъде удължен.

С писмо от 17.03.2020 г. (л. 19), връчено на 11.05.2020 г., срокът бил продължен с два месеца – до 30.05.2020 г. На 10.06.2020 г. св. И. извършила проверка на място като констатирала, че въпреки удължения срок, жалбоподателят не е изпълнил нищо от предписанието. За проверката бил съставен констативен протокол (л. 22). На 18.06.2020 г. до управителя на дружеството била изпратена покана (л. 23) за явяване в ***-Бургас и съставяне на АУАН във връзка с неизпълнение на предписанията. Поканата била изпратена по пощата, но не била връчена (л. 24). На 15.07.20 г. по пощата била изпратена нова покана до управителя за явяване в ***-Бургас за съставяне на акт (л. 28), която отново не била връчена на адресата (л. 29). При това положение на 14.09.2020 г. в отсъствие на 2 представител на дружеството св. И. съставила срещу жалбоподателя АУАН (л. 31), в който описала горните факти и ги квалифицирала като нарушение на чл. 44 ЗЗ. Актът бил изпратен за връчване по пощата, но отново не бил връчен на представител на дружеството (л. 35). За да успее да връчи акта св. И. потърсила съдействие от Директора на ОДМВРПерник, като с писмо от 30.09.2020 г. поискала АУАН да бъде връчен на управителя, чрез органите на полицията. На 19.10.2020 г. актът бил надлежно връчен на управителя И., която го подписала и получила препис от него без да направи възражения. На 26.10.2020 г. в ***Бургас постъпили писмени възражения (л. 40-41), с които дружеството възразило срещу законосъобразността на съставения АУАН, излагайки съображения аналогични с тези в процесната жалба.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, на 23.12.2020 г. пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени, не дал вяра на изложеното във възражението и издал обжалваното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят също не оспорва фактическите констатации, но счита, че въпреки това отговорността му е била неправилно ангажирана.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.

Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от 3 откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-***, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-***, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”. /”Коментар на АПК”, К.Лазаров, Ем.Къндева, Ал.Еленков, *** 2007г., ЦОА ”Кр.Цончев”, стр.170 - стр.181/.

4

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на *** да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на срока за изпълнение на дадените предписания. Изрично в горния смисъл е и константата практика на касационната инстанция по сходни казуси, например Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок, е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган „ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове