Решение № 2332 от 04.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100509059 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20003881/06.01.2021 г. по гр. д. № 7394/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 30 състав, е осъдил „О.м.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. **** да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** сумата от 1930,97 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно ползване на части от собствен на ищеца имот, находящ се в гр. София, СОрайон „Лозенец“, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, с идентификатор ***, целият с площ от 1917 кв. м., през периода от 01.02.2014 г. до 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 05.02.2019 г. до изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 1930,97 лв. до сумата от 3124 лв. и за времето от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., предявен като частичен иск за сумата от 11000 лв., като неоснователен.

Осъдено е „О.м.“ АД да заплати на Ж. Н. Д. сумата от 1097,20 лв. – направени от ищеца разноски, осъден е Ж. Н. Д. да заплати на „О.м.“ АД сумата от 402,70 лв. – направени от ответника разноски.

В срока по чл. 259, ал. ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 25016245/29.01.2021 г. от ответника по делото „О.м.“ АД срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 1930,97 лв. и разноски в размер на 1097,20 лв., с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а именно, че ответникът е получил разрешение за строеж № Б-218/29.11.2004 г. на главния инженер на ДАГ да извърши 1 строително-монтажни работи съгласно одобрени на 29.11.2004 г. проекти за „Разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис сигнатура Сф-01-А 32/6“, презаверени впоследствие със Заповед № РД-09-501207/16.11.2009 г. на главния инженер на ДАГ, с протокол обр. 2 на 20.12.2004 г. е открита строителната площадка за обекта, след изграждане на обекта, на 14.02.2006 г. е изготвен и подписан Протокол - акт 16 за установяване годността на ползване на строежа и е издадено Разрешение за ползване № СТ-12-125/21.02.2006 г. за обекта. Видно от посочените документи, изградените разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения не засягат имота на ищеца, а са изградени в съответствие със законовите изисквания до границата на имота на ищеца съгласно предвижданията на действащата към момента на построяването улична регулация, както и са съобразени изцяло с влязлата в сила кадастрална карта за Район „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“, което е потвърдено от съдебно-техническата експертиза. След като са издадени всички строителни разрешения и книжа, то следва да се приеме, че отношенията със собствениците на имоти, които са засегнати (ако има такива) са били уредени. Представените две влезли в сила съдебни решения – решение от 27.01.2016 г. по гр. д. № 13016/2013 г. по описа на СРС, 45 състав и решение от 16.09.2019 г. по гр. д. № 78624/2018 г. по описа на СРС, 27 състав доказват, че ищецът вече е обезщетен по реда на чл. 59 ЗЗД от Столична община за това, че последната неправомерно е ползвала същите части от процесния имот през същия период, поради което не може да се претендира повторно плащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД поради липса на правен интерес, поради което делото е следвало да бъде прекратено. От друга страна се поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД – обогатяване на ответника за сметка на ищеца и обедняване на ищеца, липса на основание за обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия - ищецът не е представил доказателства, че ответникът е придобил имуществена облага или полза на сметка на ищеца; че във връзка с право на прокарване/изграждане на газопроводи се е прекратило или ограничило правото на собственост или правото на ползване на ищеца върху имота (или част от него); че ищецът е изгубил имуществени блага и техният размер; в конкретния случай ищецът разполага и с друг път на защита на правата си – възможност да му бъде изплатено еднократно обезщетение по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ. Не е ясно и за кои идеални части от имота на ищеца се отнася исковата сума и дали те действително са годни за отдаване под наем. Съдът не е изложил мотиви и защо е приел, че в собствените на ищеца 110 кв. м., които са отредени за улична регулация, попадат разпределителните газопроводи и газопроводни отклонения на ответника и че за тези 110 кв. м. не е проведена отчуждителна процедура, каквито доказателства липсват по делото. Сочи се, че наличието на проведена отчуждителна процедура е без значение за предмета на делото. Освен това, в последното съдебно заседание цената на общия иск е намалена от 11000 лв. на 3124 лв., а не както съдът е записал в решението – че е намален частичният иск до този размер. Неправилно районният съд не е разгледал и своевременно направеното възражение на ответника за погасяване на вземането по давност, доколкото обектите са въведени в експлоатация през 2006 г. и петгодишният давностен срок е изтекъл към 2 момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. №25081687/13.05.2021 г. от ищеца Ж. Н. Д., с доводи за неоснователност на жалбата на ответника и искане същата да бъде оставена без уважение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице неоснователно обогатяване от страна на „О.м.“ АД, а ищецът не е разполагал с друга правна възможност за защита доколкото чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ е неприложим в случая, тъй като липсват данни в процесния период да е налице влязъл в сила ПУП, с който да е определено местоположението на сервитута в имота на ищеца. Съдът правилно е приел, че в процесния период от 01.02.2014 г. до 21.11.2017 г. част от имота на ищеца с площ от 110 кв. м. попада в уличната регулация, за която не е проведена отчуждителна процедура, които включват 31 кв. м. – прилежаща площ, необходима като сервитут за ползване и поддръжка на изградените от ответника газопровод и шахта. Напълно незаконосъобразно ответникът е изградил газопровод в имота на ищеца, като е лишил собственика от възможността да ползва собствените си 31 кв. м., съответно от възможността да ги отдаде под наем. Цитира се съдебна практика, че обстоятелството дали ползващият получава добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите и на гражданските плодове, получени вместо собственика (чл. 93 ЗС), а обезщетение за неоснователно обогатяване на собственика за сметка на неоснователно обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Правилно съдът е определил и размера на обезщетението за периода от 01.02.2014 г. до 21.11.2017 г. в размер на пазарния наем на 31 кв. м., който ищецът би получил за процесния период. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена и въззивна жалба вх. № 25013952/27.01.2021 г. от ищеца Ж. Н. Д. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г. и за сумата над 1930,97 лв. до сумата от 3124 лв., с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Съдът правилно е приел, че собственикът на процесния имот с идентификатор *** е бил лишен от възможността да получава граждански плодове от него за времето от 01.02.2014 г. до 21.11.2017 г. при действието на предходния кадастрален план на Столична община. Съдът неправилно е приел обаче, че след 21.11.2017 г. при вече действащата кадастрална карта на СО-район „Лозенец“, одобрена със Заповед № РД-18-739Б/21.11.2017 г на ИД на АГКК, газопроводът не попада в този имот и не го засяга, следователно не се дължи обезщетение за ползване на част от имота, като в тази връзка СРС не е обсъдил факта, че след приемане на КК и КР на 21.11.2017 г. по отношение на отнетите 110 кв. м. не е проведена отчуждителна процедура, ответникът е продължил да ползва незаконосъобразно 31 кв. м. от имота на ищеца за прокарване на газопроводно съоръжение, което е без правно основание.

Вследствие на ползването ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в 3 обжалваната част и за уважаване на иска в пълен размер.

Въззиваемата страна – „О.м.“ АД взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК вх. № 25016675/12.07.2021 г. , като излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на ищеца по мотиви, идентични на изложените във въззивната жалба на ответника. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част и за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа страна:

На етапа на въззивното производство е безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът Ж. Н. Д. е собственик на ПИ с идентификатор:

*** с площ от 1917 кв. м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г., находящ се в гр. София, район „Лозенец“, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, представляващ по предходен план парцел VII-1189,1198, в кв. 121, целият с площ от 1952 кв. м., при съседи: ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, който имот е образуван от обединяването на два имота – ПИ № 1189 и ПИ № 1198, като същото се подкрепя и от приетите писмени доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том LLXXXIII, дело № 26790/1994 г. от 02.12.1994 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том LLXXXII, дело № 26559/1994 г. от 30.11.1994 г.

Не е спорно, че през 2006 г. от ответника е изградена газоразпределителна мрежа по бул.

„Симеоновско шосе“ пред УПИ VII-1189 и 1198, като в тази връзка по делото са приети Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-218/29.11.2004 г. на главния инженер на Дирекция „Архитектура и градоустройство“ (ДАГ), гр. София, по силата на което на „София газ“ ЕАД (праводател на ответника „О.м.“ АД) е разрешено да извърши строително-монтажни работи съгласно одобрени на 29.11.2004 г. от ДАГ - СО проекти за „Разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис сигнатура Сф-01-А 32/6, Район Витоша, „Лозенец“ и „Студентски““, издадено на основание чл. 148, ал. 4, чл. 152, ал. 1 и 2, вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУТ, което разрешение за строеж е презаверено със Заповед № РД-09-50-1207/16.11.2009 г. на главния инженер на ДАГ, с Протокол обр. 2 на 20.12.2004 г. е открита строителна площадка за обекта, като след изграждане на обекта на 14.02.2006 г. е изготвен и подписан Протокол – Акт 16 за установяване годността за ползване на строежа „Газификация на гр. София“ и е издадено Разрешение за ползване № СТ-12-125/21.02.2006 г. за обекта на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 ЗУТ от началника на ДНСК.

С писмо вх. № ОМ-КУ-ОМ-587/28.08.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че без разрешение е поставил в имота му по време на ремонтни дейности на „Симеоновско шосе“ свое съоръжение като част от изградената газоразпределителна мрежа.

С отговор от 23.10.2017 г. „О.м.“ АД е заявило, че газоразпределителната мрежа е 4 изградена през 2006 г. и преминава по стария тротоар (преди извършването на ремонта на бул. „Симеоновско шосе“) и не навлиза в имота на ищеца.