Решение № 95 от 23.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Ямбол, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20242330200291 по описа за 2024 година Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-08140000260/05.12.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ-Стралджа при ОДМВР- Ямбол, с което на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Стралджа е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основА.е Наредба 1з-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата и допълнението към нея се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседА.е жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя, като се претендират и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност или алтернативно ако се потвърди наказателното постановление се искат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /НП е връчено на 19.03.2024 г., а жалбата е подадена на 21.03.2024 г./, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основА.я за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че на 14.09.2023 г. в 10,00 ч. на ул.

Г.С. *** в гр. Стралджа, жалбоподателят е управлявал МПС „Форд Фокус 1.8 ДИ“ с ДК № У 7506 АН, негова собственост, което е било със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност от 15.12.2021 г. и не е регистрирано по надлежния ред. Справката била извършена през Дежурен ОДЧ при РУ-Стралджа. Свид. Р.

И.-служител на РУ-Стралджа съставил акт за така констатираното, като била сезирана ЯРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр.ал.1 от НК. С постановление за отказ да се образува ДП от 13.11.2023 г. прокурорът счел, че липсва състав на престъпление, поради което изпратил преписката на началника на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Ямбол за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Административнонаказващият орган приел, че е налице състав на нарушение, поради което издал процесното НП.

По делото са приложени три броя уведомления за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от база данни на Гаранционен фонд, служебно е била прекратила регистрацията на МПС-то от 15.12.2021 г. при уведомление от ГФ без ГО и възстановена на 14.09.2023 г. след представена валидна ГО.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрА.те гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показА.ята на свид. И.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка през ОДЧ при РУ-Стралджа, при която е получил информация, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация. Изяснява се и причината за дерегистрацията, а именно липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

ПоказА.ята на свидетеля се подкрепят от събрА.те писмени доказателства по делото, поради което се ценят като достоверни.

Безспорно се явява и обстоятелството, че към 14.09.2023 г. В 10.00 ч. регистрацията на управлявА.я от жалбоподателя автомобил е била прекратена, като това е видно от справката от базата данни на ИЦ към ГФ, видно от която на 15.12.2021 г. регистрацията е била прекратена на основА.е чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а на 14.09.2023 г същата е била възстановена. Безспорно се доказва и че трите уведомления до собственика на превозното средство са били изпратени, 2 но липсват доказателства да са били получени от него, като в доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид.

В конкретния случай в базата данни на ИЦ при ГФ е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основА.е липса на застраховка гражданска отговорност, респ. на основА.е чл. 143, ал.10 от ЗДвП. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл.

143, ал.10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз „и“ – „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от административнонаказващия орган, а съгласно постъпилия отговор от ОД-МВР-София не са предприемА. действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация. Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.

На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за уведомяване на собственика следва да се приеме, че е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл.7, ал.1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнА.е за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяването на регистрацията.

По тези съображения съдът приема, че административно наказващият орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Доказано по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с което 3 процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.

Така мотивиран, съдът приема, че от обективна страна не е изпълнено включеното в състава на нарушението изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за прекратената регистрация. Тази непълнота в процедурата представлява неин съществен порок и е основА.е за отмяна на наказателното постановление поради несъставомерност на деянието.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява неправилно, поради което и следва да бъде отменено само на това основА.е.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседА.е с разпит само на един свидетел, без да са били назначавА. експертизи или да са били разпитвА. повече свидетели. Поради това и възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възражения, а именно - до размер от 500 лв.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Ямбол, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Мотивиран от горното ЯРС,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0814-0000260/05.12.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ-Стралджа при ОДМВР- Ямбол, с което на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Стралджа, ул. Пеньо Кабаков 8, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основА.е чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основА.е Наредба 1з-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР-Ямбол да заплати на Ж. Д. Ж., с посочена по-горе 4 самоличност сумата в размер на 500 лв., за процесуално представителство, както и сумата от 1.40 лв., представляваща направени разноски в производството пред ЯРС.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението до стрА.те за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5