Определение № 591 от 08.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500656 по описа за 2022 година

В исковата си молба против М.Й. и В. П. ищците – съпрузите Н. Г. и К.

Г., твърдят , че по силата на сделка от 1997 година са придобили собственост върху дворно място с построени в него къща на 83 кв. м. и плевня на 23 кв. м.

Този имот към момента на сключване на сделката , представлявал парцел ХІІІ-796 в кв.47 по плана на с. Д. от 1978 година.

Освен тези две сгради в дворното место , притежавали и гараж на 28 кв. м. и селскостопанска сграда на 41 кв.м. ,като строителството им било извършено от тях още реди придобИ.ето на имота.

Към момента имота бил с идентификатор *** с площ 477 кв. м.

С влязло в сила решение на РС В. по гр.д.№546 по описа за 2018 година бил уважен предявен от двете ответници иск , като било прието по отношение на ищците ,че М. Й. и В. П. са собственици на ½ идеална част от описания имот.

Молят да бъде допусната делба при права ½ ид. ч за ищците и ½ за ответниците.

В допълнителна молба ищците изрично са посочили ,че сградите в имота са тяхна изключителна собственост, като се иска делба само на поземления имот.

В писмения си отговор ответниците не оспорват наличието на съсобственост , като твърдят , че 1/2 идеална част от имота са придобили по 1 сделка с продавач бащата на М. Й.. Имота бил придобит при условията на имуществена общност и след смъртта на наследодателя им В.Й. – съответно съпруг и баща на ответниците техните права са в размер на 3/8 ид.чот имота за М. Й. и 1/8 идеална част за В. П..

Правата им били признати със съдебно решение. Другата ½ идеална част от имота принадлежала на брата на прехвърлителя по сделката , с която е придобит имота – А.М.. Имота се владеел общо от ответницата по сделката Й. и съпруга и, съответно от А.М..

Оспорват твърдението ,че в имота има изградени само две сгради./Тввърденията в исковата молба ,че в имота има четири сгради ,всички изключителна собственост на ищците/.

В отговора се твърди ,че сградите са пет.Сградата с идентификатор *** с площ 84 кв.м била жилищна сграда , като не оспорват сообствеността на ищците върху нея;сградата с идентификатор *** ,представлявала селскостопанска срада с площ 24 кв.м./ в исковата молба се твърди ,че от 22 кв.м./,също изключителна собственост на ищците По отношение на сградата с идентификатор

***,представляваща гараж на 28 кв.м. оспорват твърденията в исковата молба ,като твърдят ,че и върху тази сграда има съсобственост , съответна на правата в дворното място.

Селскостопнаската сграда от 41 кв.м. била изключителна собственост на ответниците , изградена от М. Й. и съпруга и.

Сочат , че в имота има пета сграда с идентификатор *** с площ от 12 кв.м. , върху която също имало съсобственост.

Обосновават теза ,че делбата на ПИ е недопустима , поради наличие на хоризонтална етажна собственост.

Във връзка с отговора на исковата молба ищците са посочили допълнително ,че жилищната сграда от 12 кв.м. ,не е самостоятелна такава , а представлява баня , инкорпорирана в жилищната сграда от 84 кв.м.

Гаражът бил изключителна собственост на ищците , тъй като бил построен от праводателя им А.М. и владян от него със знанието и съгласието на праводателя на ответниците И.М. в продължение на 26-27 години.

Същите доводи , тоест позоваване на придобивна давност , се излагат и 2 по отношение на селскостопанската сграда от 41 кв.м.

Становището на ответниците изразено в писмения отговор е претърпяло частична промяна ,като в първото заседание са посочили ,че оспорват изключителната собственост на ищците по отношение на всички сгради в имота.

С решение на РС В. от 15.07.2021 година ,постановено по гр.д.№480 по описа за 2020 година е отхвърлен иска за делба .

Така постановеното решение е обжалвано от Н. Г. и К. Г..

Намират решението за порочно, като необосновано в резултат на процесуални нарушения и погрешно приложение на материалния закон.

Молят да бъде отменено и допусната делба на имота.

Първоинстанционният съд приел, че ищците и ответниците се явяват съсобственици не само на поземленият имот, чиято делба е поискана, но и на всички постройки, които са изградени в него по силата на чл. 92 и 97 от ЗС.

Съдът на практика приел,че е недопустимо да се иска делба само на терена, при наличие на съсобствени постройки в него.

Постройките в поземления имот предмет на иска за делба били собственост само на ищците .

Но дори да се допусне, че изводът на съда за наличие на съсобственост между ищците и ответниците и по отношение на постройките в дворното място, възникнала по силата на чл. 92 от ЗС, е правилен, постановеното решение, с което се приема, че делбата на поземления имот е недопустима също било погрешно. Не се касаело „етажна собственост" по смисъла на чл.

38 от ЗС, при която теренът се явява обща част и не подлежи на делба.

Въпросът- дали е допустима делбата на съсобствен поземлен имот, който е застроен със сгради, които могат да бъдат обект на собственост и принадлежат на различни лица, бил разрешен още с Пост. № 2/04.05.1982 год. по гр.д.№ 9/1981 г. на Пленума н ВС.

В хипотеза, в която сградите в съсобствения поземлен имот са съсобствени, делбата само на терена, без сградите в поземления имот е допустима.

Поради несъобразяването с приетото в това Постановление на Пленума на ВСР, решението било порочно като противоречащо на материалния 3 закон.

В първоинстанционното решение се приемало, че всички сгради в поземленият имот предмет на делбата са съсобствени между страните, защото са строени от праводателите на ищците - А.М. и З.М., или от самите ищци, върху съсобствен терен, без учредено право на строеж от другия съсобственик- И.М. или от неговите наследници по закон / ответниците /.

Решението от първата фаза на делбата в частта, с която се приема, че сградите в дворното място са съсобствени, не се ползвало със сила на пресъдено нещо, тъй като те не са предмет на иска за делба, нито може да се отрази на допустимостта на делбата на поземления имот, според жалбоподателя. Приетото обаче било порочно

Съдът приел, че ищците не са доказали, че са еднолични собственици на жилищната сграда и плевнята находящи се в поземления имот предмет на иска за делба въз основа на сделката за покупко -продажба с Нот. Акт № 19 /11.12. 1997 год. тъй като не били доказали, че праводателят им по тази сделка - А.М. / баща на ищцата Н. Г. / е бил индивидуален собственик на тези сгради , които са строени от него без учредено право на строеж в съсобствен парцел с брат му - И.М., от което следвало, че собствеността възниква за всички съсобственици по силата на чл. 92 от ЗС. Ищците ,според първоинстанционния съд, следвало да релевират възражение, че са придобили ½ ид.ч. част от същите сгради по оригинерен начин - с давностно владение, което те не са направили и следователно не са доказали по адекватен начин че са еднолични собственици на въпросните две сгради.

По отношение на гаража и навеса -/ които не са били предмет на сделката с Нот. акт N919/1997 г./ за които ищците са заявили, че са станали собственици по оригинерен начин и са събрани по делото писмени и гласни доказателства- доказващи твърдението им- липсвало всякакво обсъждане отстрана на съда.

С отговора , ответниците признали че ищците са собственици на жилищната сграда и плевнята в поземления имот предмет на иска за делба , като са подържали,че имат права върху гаража и навеса по силата на приращение по чл. 92 от ЗС.

След подаване на отговора в открито съдебно заседание /второ по ред/ било направено оспорване на изключителните права на ищците върху всички 4 сгради

Считат ,че тези действия са в нарушение на чл. 143/3/ и чл. 147т.1 от ГПК - което е недопустимо щом не е направено своевременно.

Съображенията на съда , предизвикани от това оспорване били незаконосъобразни, като противоречащи, както на диспозитивното, така и на служебното начало по чл. 6 /2/ и 7/1/ от ГПК , както и на други процесуалноправни норми.

Така направеното оспорване, без ответниците да заявяват, че оспорват правата на собственост на праводателя на ищците в сделката по нот. акт № 19/1997 год. , не означавало, че за ищците възниква задължение да доказват, че праводателят им, или те самите са придобили собствеността по първичен /оригинерен/ начин.

Направения от съда доклад не съдържал произнасяне с изричен диспозитив по всеки един от въпросите по чл. 146 ал.1 и 2 и най- вече - щом като е възприел посоченото изявление на адв. Ч. в с.з. от 30.03-2021 год. като изменение на първоначалните изявления и становище на ответниците в отговора им по чл. 131 от ГПК ,съдът следвало да промени доклада си, като укаже на ищеца за кои от твърдените факти не сочи доказателства, съгл. чл.

146 /2/ от ГПК.

Относно правото на собственост на ищците върху гаража и навеса придобито на оригинерно основание, се подържат доводите , изложени в писмената защита пред първоинстанционния съд.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.

С решение от 21.11.2021 година, постановено по В гр.д.№ 631 по описа за 2021 година на Пазарджишки окръжен съд е отменено решението на РС В. и допусната съдебна делба между Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., уп. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ***, от една страна и М. И.

Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № и В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ***А, от друга страна ,на следния съсобствен недвижим имот - дворно място, находящо се в с Д., община Р., ул. „ С. К. „ N° 2, с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. , община Р.., при права –За Н. А. Г. , ЕГН **********, с 5 постоянен адрес в с. Д. , община Р., *** и К. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № общо ½ ид.ч. и за М. И. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул.

„Кр П. „ № 1 и В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , уп. „Г. Б. „ № 27А, общо ½ идеална част.

Проведено е касационно производство по жалба на ответниците по предявения иск.

С определение по гр.д.№ 487 по описа за 2022 година на ВКС е допуснато касационно обжалване, поради вероятната недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба.

Върховния касационен съд е отбелязал в решението си , че исковата молба, с която се инициира съдебната делба, следва да отговаря на определени законови изисквания. Ищецът следва да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, а когато произтича от наследяване - да посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. Недвижимите имоти, чиято делба с е иска, следва да бъдат описани по тяхното местонахождение, вид, граници и площ според актуалния им териториално - устройствен статут.

Допускането до делба на поземлен имот без построените в него сгради е възможно само в определени хипотези. Когато ищецът желае подялба само на поземления имот, като твърди, че всички сгради в последния са негова индивидуална собственост (какъвто е настоящият казус), същият е длъжен на основание чл. 127, ал, 1, т. 4 ГПК да изложи в исковата молба подробно какви сгради са налице в имота и на какво конкретно придобивно основание е станал собственик на всяка една от тях, като ангажира и съответните доказателства. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценка допустимостта на делбата само на поземления имот и неизлагането и м води до нередовност на исковата молба.

Касационната инстанция е счела ,че исковата молба не е съобразена с изискванията на ГПК. Конкретно, в нея липсват изложени съображения на к а к в о основание Н. Г. и К. Г. са станали собственици на гаража и селскостопанската сграда с площ от 41 кв. м, като наведените по-късно от тях доводи з а придобИ.е по давност са били оставени без обсъждане от първоинстанционния съд, като преклудирани. Освен това е налице явно 6 несъответствие между твърденията на ищците за налични в процесния имот с идентификатор четири сгради, и представената с исковата молба скица, от която е видно, че сградите са пет.