Решение № 203 от 10.09.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№124 10.09.2019г. гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд наказателен състав

На двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги

Пепеляшев

ЧЛЕНОВЕ:1.Даниел

Марков

2.Петя Георгиева

Секретаря:

Йовка Иванова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Д.Марков

ВНЧХ дело

№ 610 по описа за 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 85, постановена на 02.05.2019г. по НЧХД №310/2018г., Районен съд, гр.Бургас е признал подсъдимата М. П. К. ***, ЕГН **********, за невинна в това, че на 18.07.2017 г., гр. Бургас, в офиса на ****************“, находящ се в гр. ********, ул. „*********“ № *, офис * е приписала на Р.С.П. престъплението измама с думите „измамница и мошеничка“ , поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.

С присъдата подс.М.К. е призната за невинна в това, че на 18.07.2017 г., гр.Бургас, в офиса на *********************“, находящ се в гр.**********, ул. „*******“ № *, офис * е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.П., в нейно присъствие, а именно: „Вие сте измамница!“, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146 от НК.

Със същата присъда частната тъжителка Р.С.П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на подс.М.К. направените от нея разноски в размер на 1011,10 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.

Бургас сумата от 505 лева, представляваща съдебни разноски.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на частния тъжител, в която се твърди незаконосъобразност и неправилност на присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на тъжителя. Възразява се срещу отказа на БРС да приемане като веществени доказателства материални носители на звукозаписи, за които се твърди, че са от телефонен разговор и от разговор в офис на ***************“ на инкриминираната дата. Иска се тяхното приобщаване от въззивната инстанция. Във въззивната жалба се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Повереникът на тъжителката пред БРС - адв. П., е уведомил БОС с получена на 10.07.2019г. по електронната поща молба за ограничаване на участието му по делото до приключването му пред първа инстанция.

Във второто по делото заседание и след изричното й уведомяване от БОС да организира участието си по делото, тъжителката, позовавайки се на оттеглянето на третия поред повереник, настоява за ново отлагане на делото, за да се запознаят неназовани адвокати с книжата към него и за да представи документи за финансовите си взаимоотношения със свидетели, участвали по нейна инициатива в производството пред БРС. В хода на съдебните прения пред въззивния съд частната тъжителка поддържа искането си за отмяна на присъдата.

С определението, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на тъжителката.

Защитата на подсъдимата намира присъдата за правилна и обоснована. Моли тая да бъде потвърдена , а въззивната жалба оставена без уважение. Подсъдимата също моли обжалваната присъда да биде потвърдена.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното:

През м.април 2017 г. . между свид.Г. Д. Т. и „********, чрез посредничеството на *******************) , представлявано от частния тъжител Р.С.П. (Председател на УС), било подписано споразумение, с което свидетелят да погаси на вноски редуциран дълг от 5902 лв., първата от които възлизала на 3600лв и е следвало да бъде заплатена на дружеството до 05.05.2017 г. Свидетелят Б. М. предоставил на свид.А. Г. сумата от 3600 лв., който от своя страна я превел по банкова сметка ***, за да послужи като първа вноска за погасяване дълга на свидетеля Т.. Сдружението не превело сумата по сметка на „***********. Дружеството кредитора по воденото срещу Т. изпълнително дело от ДСИ при Смолянският районен съд предприел принудително изпълнение и запор на банкова на сметка на длъжника.

На 18.07.2017 г. тримата свидетели Т., М. и Г.посетили офиса на подсъдимата, работеща като ******* в гр.**** за да потърсят правна помощ във връзка с непревеждане на сумата от 3600 лв. от председателя на сдружението към „********. При срещата подсъдимата се запознала с представените й документи и разказа на свидетелите за отношенията им по повод дълга на свид.Т. с представилата се като адвокат частна тъжителка. След като провела телефонни разговори с ДСИ при РС – Смолян и управителя на „*******, подсъдимата позвънила на тъжителката Р.П.. По време на разговора станало ясно, че тъжителката не е адвокат, а медиатор, а сумата от 3600лв. вече била преведена на дружеството, но имало някакъв технически проблем, на което разговора приключил. След кратко тъжителката позвънила на подсъдимата и й казала да не се занимава със свидетелите Т., М. и Г., да не ги мами и да не ги лъже, че може да им помогне. Подсъдимата веднага реагирала с думите: „Аз ли ще ги измамя? Ти си измамница, ако се представяш за адвокат и не им върнеш парите на момчетата.“ Тъжителката заявила , че ще предостави документи за сумата от 3600 лв. само на свидетелите Г. и Т. и подсъдимата й казала, че са в гр. ****** и ще дойдат в офиса на сдружението.

Когато след около половин час тримата свидетели Т., М., Г. и подсъдимата посетили офиса на сдружението, намиращ се в гр. *******, ул. „*********“ № *, заварили там свид. Ж. С., която отказала да им даде информация и документи за превода на процесната сума и уведомила по телефона частната тъжителка, че я чакат хора в офиса, които искат да видят платежното нареждане и документите по случая . Свид.Ж.С. се представила за сътрудник в *********, но не носела личната си карта и позвънила на майка си – свид.С. С., която след около 10 минути донесла личната й карта. По същото време в офиса на сдружението отишла и свидетелката В. А. - адвокат, която имала предварително уговорена среща с тъжителката и попитала къде е г-жа П.. Подсъдимата отговорила, че също я чакат и попитала дали тя е колегата с когото трябва да разговарят по случая и ако познава г-жа П. да й звънне, за да се разберат нормално за връщането на парите. Свид. А. отговорила, че не знае за какво става въпрос и не иска да се занимава и си тръгнала. Подсъдимата също си тръгнала, като казала да й се обадят като се върне тъжителката, за да може веднага да дойде.

След около 30 минути тъжителката пристигнала в офиса със свидетеля адвокат З. К., но свидетелите Т., М. и Г. ги уведомили, че искат разговорът да продължи, когато пристигне техният адвокат -подсъдимата К.. На място пристигнала и подсъдимата и попитала тъжителката къде са парите, преведените по сметката на дружеството. Тъжителката им казала да напуснат, защото нямала работа с тях. Подсъдимата я попитала кога ще върне парите на момчетата. Тонът на разговора между тъжителката и подсъдимата се повишил. Тъжителката заявила, че и подсъдимата ще измами тези момчета, ще им вземе парите и няма да им свърши работа и й поискала пълномощно, че представлява посочените трима свидетели. Подсъдимата обяснила, че може да бъде упълномощена и устно и тримата свидетели я упълномощили, след което отново поискала обяснение от тъжителката къде са парите, какво се случва със сумата от 3600 лв. и ако няма намерение да преведе парите, където е необходимо, да ги върне. Тъжителката отговорила, че на никого не дължи пари, защото е свършила каквото трябва и без уговорен час няма да показва документи и да дава обяснения. Обърнала се към свидетеля Т. с думите: „Ж., това ще е поредният адвокат, който ще те излъже!“, а на подсъдимата казала, да не се занимава с тези момчета, защото ще я излъжат. Разговора между подсъдимата и тъжителката бил възприет като надвикване, но спорния въпрос не бил изясняван, а била уговорена среща в 16,00 ч. същият ден, когато тъжителката казала, че ще покаже документ, с който е наредила сумата от 3600 лв. на „*******. Междувременно тъжителката позвънила на телефон 112, за да съобщи че тримата свидетели не искат да напуснат офиса на сдружението. На повикването, след като си били тръгнали подсъдимата и тримата свидетели, се отзовали двама служители на полицията. Уговорената в 16,00 ч. среща се състояла, но посоченият документ не бил представен и подсъдимата казала на тъжителката, че в този случай единственият вариант да разрешат спора е в съда.

По повод непреведената на „******* сума от 3600лв. свидетелите Т. и Г. са подала жалба срещу председателя на ********- Р.П., по която била образувана на следващия ден - 19.07.2017г., преписка вх.№6501/2017г. по описа на Районна прокуратура - Бургас. На 20.07.2017г. свид.К., като упълномощен представител на същото сдружение, е подал жалба в БРП с твърдения за извършени в офиса на сдружението от свидетелите Т., М. и Г.на 14.07.2017г. и 17.07.2017г. действия, довели до грубо нарушаване на обществения ред . По същата жалба е образувана преписка вх.№6540/17г. по описа на БРП, като впоследствие по молба на адв.К. двете преписки били обединени под номера на първата образувана. С постановление от 09.05.2018г. на Апелативна прокуратура –Бургас са потвърдени постановленията на БОП и БРП, в частите им с които е отказано да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление по чл.325, ал.1, ал.2 от НК и отменени същите постановления в частите им , с които с които е отказано да се образува досъдебно производство за осъществено престъпление по чл.209 от НК или по чл.206 от НК( л.49-л.53,л.244-л.245 от НЧХД№310/18г. на БРС).

Заплащането на сумата от 3600лв. е било коментирано в съдебно заседание на 07.02.2019г. по гр.д.№7259/19г. на БРС по повод постигане на спогодба между ищеца А. Г. и представлявания от частния тъжител ответник – ******* – л.439 от НЧХД№310/18г. на БРС. Видно от пощенското клеймо, в деня на изтичане на законоустановения шестмесечния срок по чл.81,ал.3 от НПК (изм.ДВ,бр.63/2017г.) е депозирана тъжбата, послужила за образуване на воденото наказателно производство, а след определяне на срок за отстраняване на неяснотите в нея и удължаването му, през м.март 2018г. е депозирано допълнението към тъжбата.

Така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Съобразявайки очертания с тъжбата доказателствен предмет, БРС е предприел дължимите усилия и е събрал всички възможни и относими доказателства за правилното решаването на спора. Чрез предвидените в закона способи БРС е приобщил към доказателствената съвкупност относимите писмени доказателства и събраните чрез показанията на свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М., А. Д., Д. В., П.М., Ц. Д., В.А., Ж. С., С.С., З. К., К. Ц. доказателства и подробно ги е анализирал.

Въз основа на събраните доказателства и след техния обстоен анализ първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя и от тази инстанция. Извършвайки собствена оценка на доказателствената съвкупност, настоящият състав намери, че фактите са изведени в резултат на правилна и обоснована интерпретация на наличните доказателства и не се нуждаят от внасяне на съществена корекция, като е необходимо да се допълни следното:

БРС обосновано е отчел наличието на противоречия в гласните доказателствени източници на сочените очевидци на инкриминираните деяния , оформящи две основни групи. Едната от тях включва показанията на свидетелите свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М., (ползвали правната помощ на подсъдимата), а другата – показанията на свидетелите Ж. С., С. С., А. Д., и Д. В..

Първоинстанционният съд много подробно е анализирал показанията на свидетелите Ж. С., ******** в сдружението и майка й – С. С.. Съобразявайки се със заключението на съдебно –психиатричната експертиза за способността на свид. Ж. С. правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях към 18.07.2017 г. и на датата на съдебното заседание, когато е проведен разпитът й, въпреки заболяването си от параноидна форма на шизофрения, съдът е обсъдил самостоятелно и съпоставил показанията й с останалите събрани по делото доказателства.