Решение № 260302 от 26.03.2021, Районен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260302 гр.Русе, 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд ІV граждански състав в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : Виржиния Караджова при секретаря Красимира

Стоянова в присъствието на прокурора ………................................ като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 2033 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, чл.342 ал.1 вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 23.12.2016 r. между дружеството и ответника било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по план "Нон Стоп 30.99/24.99 Коледа 16", със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв./25,82 лева без ДДС/.Потребителят не изпълнил договорните си задължения да им заплати уговорената цена за отчетен период 15.04.-14.07.2018 г. в общ размер на 188,48 лв., включваща дължими абонаментни такси и използвани услуги.

В тази връзка и съгласно Раздел ІV т.4 от Допълнителното споразумение, мобилният оператор начислил на клиента неустойка от 95,95 лв., равняваща се на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № **********/15.09.2018г.

Твърдят, че на

23.12.2016 г. и по повод горепосоченото споразумение, касаещо предпочетен номер +359*********, дружеството, като лизингодател, сключили с ответника договор, с който му предоставили за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 EEdge 32GB Black с обща лизингова цена от 1 232,57 лв., платима на 23 лизингови вноски всяка в размер на 53,59 лв.Сочат, че съгласно контракта, ответникът трябвало да им престира още сума от 421,46 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.04.- 14.09.2018 r., а именно:

- 53,59 лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.-14.05.2018 г., начислена във фактура № **********/15.05.2018 г.;

- 53,59 лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.05.-14.06.2018 г., начислена във фактура № **********/15.06.2018 г.;

- 53,59 лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.06.-14.07.2018 г., начислена във фактура № **********/15.07.2018 г.;

- 46,33 лв.- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.07.-14.08.2018 г., начислена във фактура № **********/15.08.2018 г.;

- 214,36 лв.-сбор от 4 лизингови вноски, начислени заедно, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.08.-14.09.2018 г., включени във фактура № **********/15.09.2018 г.

Считат, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, съгласно чл.2 от контракта. Твърдят, че към настоящия момент въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, лизингополучателят не им е върнал предоставеното устройство.

Вследствие на неизпълнението по горепосочения договор с предпочетен номер +359*********, ответникът им дължи още сума в размер на 46,61 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.Вземането било начислено във фактура № **********/15.09.2018 г.

Твърдят, че горепосочените задължения за предпочетен номер +359********* са индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура №

**********/15.05.2018 г. за отчетен период 15.04.-14.05.2018 г., със срок за плащане- 30.05.2018 г., издадена за сумата от 149,57 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:

- 95,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги;

- 53,59 лв. лизингова вноска в пълен размер.

2. фактура №

**********/15.06.2018 г., за отчетен период 15.05.-14.06.2018 г., с падеж-30.06.2018 г., издадена за сумата от 121,11 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:

- 67,52 лв. абонаментна такса и използвани услуги;

- 53,59 лв. лизингова вноска в пълен размер.

3.фактура №

**********/15.07.2018 г. за отчетен период 15.06.-14.07.2018 г., със срок за плащане-30.07.2018 г. издадена за сумата от 78,57 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва:

- 24,98 лв. абонаментна такса;

- 53,59 лв. лизингова вноска в пълен размер.

4.фактура №

**********/15.08.2018r. за отчетен период 15.07.-14.08.2018 г., с падеж-30.08.2018 г. издадена за сумата от 46,33 лв., представляваща остатък от лизингова вноска.

5.фактура №

**********/15.09.2018 r. за отчетен период 15.08.-14.09.2018 г., със срок за плащане-30.09.2018 г. издадена за сумата от 356,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка по раздел ІV т.4 от Допълнителното споразумение сума за мобилно устройство, а по пера, както следва:

- 95,95 лв. неустойка;

- 214,36 лв. лизингови вноски, начислени накуп.

-46,61 лв. сума за мобилно устройство съгласно уговореното по раздел ІV т.5 от Допълнителното споразумение.

Твърдят, че на

04.09.2017 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца, по план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/. Ответникът не изпълнил задълженията си по контракта в общ размер 70,31 лв., включващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.04.-24.07.2018 г. В тази връзка и съгласно т.11 б.“а“ от договора, мобилният оператор начислил на потребителя неустойка в размер на 19,80 лв., равна на три месечни абонаментни такси, включена във фактура № **********/25.09.2018 г.Горепосочените задължения за предпочетен номер +359********* са индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура №

**********/25.05.2018 г. за отчетен период 25.04.-24.05.2018г., със срок за плащане - 09.06.2018 г., издадена за сумата от 9,65 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

2.фактура № **********/25.06.2018 г., за отчетен период 25.05.-24.06.2018 г., с падеж-10.07.2018 г., издадена за сумата от 35,68 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.

3. фактура №

**********/25.07.2018 г. за отчетен период 25.06.-24.07.2018 г., със срок за плащане-09.08.2018 г. издадена за сумата от 24,98 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

4. Фактура

N27278567547/25.09.2018r. за отчетен период 25.07.-24.08.2018r., с падеж-10.10.2018 г., издадена за сумата от 19.80 лв., представляваща договорна неустойка.

Твърдят, че въз основа на подадено от дружеството заявление, било образувано ч.гр.дело № 7538/2019 г. по описа на РРС, като в тяхна полза срещу ответника била издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 842,61 лв., със законна лихва от 12.12.2019 г. и разноски за производството, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 7538/2019 г. по описа на РРС, представляваща вземания по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, Договор за лизинг, двата от 23.12.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 04.09.2017 г., със законна лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът Д.И.С. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва предявените искове.Наведени са доводи, че при сключване на процесните договори са допуснати нарушения на чл.143 от ЗЗП.Сочи, че ответникът не е бил запознат с Общите условия, действали към момента на сключване на процесните договори.Претендира отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело №

7538/ 2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д.И.С. за 842,61 лв.-главница по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпоченет номер и Договор за лизинг от 23.12.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 04.09.2017 г., със законната лихва върху нея от 12.12.2019 г. и 385 лв.-разноски за производството.В искането на кредитора е посочено, че търсената сума е формирана от неплатени абонаментни такси, цени на използвани услуги, лизингови вноски, нееустойки и суми за мобилно устройство.Заповедта била връчен на длъжника в хипотеза на чл.47 ал.5 от ГПК.На 05.05.2020 г. на дружеството било връчено указание да заявят претенците си по общия исков ред.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 03.06.2020 г.

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на на 23.12.2016 r. между дружеството и ответника било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 11.10.14 г. с предпочетен номер +359********* (л.12-л.158), за срок от 24 месеца до 23.12.2018 г. по план "Нон Стоп 30.99/24.99 Коледа 16", със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв./25,82 лева без ДДС/.Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били връчени Общите условия на оператора(л.11).

На 04.09.2017 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца до 04.09.2019 г., по план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/.Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били връчени Общите условия на оператора(л.18).

Последните са представени по настоящото дело (л.100-л.106).Съгласно чл.26 от тях, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането към доставчика се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издаван такъв счетоводен документ.Неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.

По делото няма спор, че мобилният оператор е бил изправна страна по облигационните връзки.Ищецът е приложил издадените на клиента фактури, касаещи процесния период.Ответната страна не оспорва, че не е заплатила цената на предоставените й мобилни услуги в размери така, както е заявено по исковата молба.

Разпечатката съдържа 60 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8912ca70-5f56-4878-a9dc-3d35d34edf13