Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2917 от 29.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6343/2026
Вид
Решение № 2917
Подписан
29.07.2026
В сила
09.09.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110206343 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 12493714 издаден от СДВР на Е. Б. З., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 25,56 /двадесет и пет евро, петдесет и шест цента/ евро на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,. ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува като нищожен, алтернативно постановен при драстични нарушения на процесуалните правила. Аргумент за нищожност на санкционния акт според жалбоподателя е липсата на данни за неговия издател, което не позволява да се провери материалната му компетентност. На следващо място се излагат доводи за неправилно установено фактическа обстановка, като се сочи, че в посочения участък на бул.

„Възкресение“ липсва поставен пътен знак, указващ ограничение на скоростта, както и се оспорва годността на АТСС. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е. Б. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*** № *** правоспособен водач на МПС.

На 16.03.2026г. в 13:04 часа в гр.София, по бул. „Възкресение“, лек автомобил марка 1

„Опел“, модел „Корса“ с регистрационен номер ***, собственост на „***“ ЕООД, с вписан ползвател жалбоподателя Е. З., се движел в посока от бул.“Константин Величков“ към бул.“Вардар“. По същото време на бул. „Възкресение“ в района на блок № 87, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел ARH CAM S1, с номер на устройството 1250b2a.

Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 12.55 до 13.15 часа на 16.03.2026г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от същият последното е работело в стационарен режим, с посока на движение "приближаващ".

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 66 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, при липса на допълнително въведени с нарочен пътен знак В26, ограничения. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя З. в качеството й на вписан ползвател на превозното средство с рег. № *** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 12493714.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 12493714, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 16.03.2026г., Протокол от проверка № 264-СГ-ИСИС/24.06.2025г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя, Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Възкресение“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на 2 чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Не са налице непълноти в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч. Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост. Следа да се посочи, че на изготвената от техническото средство снимка, превозното средство на жалбоподателката е в центъра на кадъра, именно там където се засичат маркерите на лазерния лъч, с което не оставя съмнение, че именно същото се е движило с измерената от АТСС скорост.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д.

2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ). С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.

Най-сетне макар от страна на наказващата администрация да не са представени доказателства за връчване на атакувания електронен фиш, то видно от факта на настоящото производство същият е достигнал до своя адресат- жалбоподателката З., като тя надлежно е реализирала и правото си на жалба. Моментът на връчване би имал значение единствено за допустимостта на жалбата, като в настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да удостовери момента на връчване, то и жалбата е приета за подадена в рамките на преклузивния срок. Нито редът за връчване, нито неговото удостоверяване са свързани със законосъобразността на самия електронен фиш, предвид, на което няма как да бъдат преценявани като основания за отмяна на същия.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ***, същото е собственост на лизингово дружество, а негов вписан ползвател е именно жалбоподателя Е. З., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея.

На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН 3 и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.

На следващо място мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, с инвентарен номер 1250b2a, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ, а така също и Протокол от проверка № 264-СГИСИС/24.06.2025г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени от председателя на ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена от БИМ, то изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на следващо място видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 26.06.2025г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.