Решение № 184 от 14.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Благоевград, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело № 20251200900241 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба с вх.16145/23.10.2025 г., подадена от „ИВЕЛ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 204720645, със седалище и адрес на управление гр.Сандански, ул.“Тодор Каблешков“ № 2, чрез управителя Х.

С. С., насочена против Отказ № 20231007145807-2/17.10.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, Търговски регистър.

В жалбата се твърди, че дружеството е подало заявление № 20231007145807 за обявяване на годишния си финансов отчет за 2022 г., при което обаче е допусната техническа грешка в декларацията по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1 № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Според жалбоподателя, грешката е свързана с неправилно изписване на годината на приетия отчет, като вместо 2022 г., е посочено 2021 г. С оглед на това са му дадени указания за отстраняването й в 3-дневен срок.

Според жалбоподателя, указанията на длъжностното лице по регистрацията са изпратени на 14.10.2025 г., поради което предоставения му срок следва да изтече на 17.10.2025 г. Сочи се, че в последния ден от срока, е поставен обжалвания отказ за вписване.

С оглед на това, към жалбата, по която е образувано настоящето производство, дружеството прилага правилния документ, който е бил необходим, за да се извърши исканото вписване.

От страна на Агенция по вписванията е депозиран отговор, в който се 1 изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност и законосъобразно на постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ.

Обяснява се, че с посоченото заявление е поискано обявяване на годишен финансов отчет по партидата на търговеца, като след извършена проверка, са установени пропуски, поради което са дадени указания за представяне на декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1 № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, относима към ГФО за 2022 г., както и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Сочи се, че указанията не са изпълнени в дадения срок, като в тази насока се обръща внимание, че в заявлението, подадено пред Агенция по вписванията, заявителят е посочил електронен адрес, на който са му изпратени указанията на длъжностното лице. При това се аргументира становище, че уведомяването е станало веднага след произнасяне на регистърния орган.

По така изложените съображения, от съда се иска да приеме, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените му указания, поради което подадената жалба срещу постановеният отказ за вписване, следва да бъде отхвърлена.

Претендира се присъждане на разноски в размер на 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заявени разноски от страна на жалбоподателя.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл.274-279 от ГПК.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице – законният представител на дружеството жалбоподател, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е и процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

В случая се касае за отказ за обявяване на годишен финансов отчет по партидата на търговското дружество жалбоподател.

В тази насока, на първо място следва да се посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, 2 изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, представени ли са доказателства за платена дължимата държавна такса, приложен ли е към него подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, както и изискуемите документи, предвидени в приложимите подзаконови актове, а също така проверява и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно изготвянето на годишния финансов отчет, чието обявяване се иска, както и тези за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна форма ООД са предвидени в чл.137, ал.1, т.3 и ал.3 от ТЗ, чл.138 от ТЗ и чл.139 от ТЗ. Този извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл.62 и чл.62а от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

В чл.62, т.3 и чл.62а, ал.2 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че представеният за обявяване акт е надлежно приет в случаите, в които това е предвидено в закон, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението, възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените документи и само ако констатира, че това е така, може да извърши обявяването.

Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрация, на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт.

За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл.22, ал.5, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.

В случая се установява, че заявителят "Ивел травел" ЕООД е 3 приложил към заявлението, въз основа на което е образувано настоящото регистърно производство, подлежащия на обявяване акт, а именно годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2022 г.

Установяването в регистърното производство на изпълнението на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, за което длъжностното лице следи, се извършва по различен начин в зависимост от това дали търговското дружество се определя като микропредприятие, малко предприятие или средно предприятие или като голямо предприятие съгласно дефиницията на тези понятия, дадена в Закона за счетоводството. В чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата в редакцията й след изменението ДВ, бр.23 от 2020 г., което е в сила от 14.03.2020 г., е предвидено, че когато заявителят е микропредприятие, малко предприятие или средно предприятие по чл.19, ал.1, т.1-3 от Закона за счетоводството, установяването на описаните факти става чрез прилагане към подаденото заявление на декларация от законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по образец съгласно приложение № 3 от Наредбата, а не чрез представяне на доказателства, от които се установява осъществяването на тези факти /необходимостта от представяне на доказателства, от които да се установява, че са спазени установените в закона изисквания за приемането на ГФО, съгласно чл.62а, ал.2, т.3 от Наредбата се изисква само когато търговецът, по партидата на който се иска да се извърши обявяването е от категорията големи предприятия по Закона за счетоводството/.

От съдържанието на образеца на декларацията, която се представя, е видно, че с нея се декларира под страх от наказателна отговорност от заявителя в каква категория предприятие по ЗСч попада търговецът, по чиято партида се иска да бъде обявен представения ГФО, че при определяне на категорията на предприятието са спазени изискванията на чл.20 от Закона за счетоводството, както и че представеният за обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността са приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган по чл.38, ал.1 от Закона за счетоводството.

При прилагане на тази разпоредба трябва да се приеме, че доколкото заявителят твърди, че през 2022 г. "Ивел травел" ЕООД има качеството на микропредприятие по смисъла на това понятие, даден в Закона за счетоводството, за да постанови обявяване по партидата на това дружество в търговския регистър на ГФО за 2022 г., длъжностното лице следва да извърши проверка дали от заявителя са представени два документа, изискуеми съгласно специалните изисквания на Наредбата: 1) подлежащият на обявяване ГФО, който в случая се доказва да е представен и 2) декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата.

С представянето на описаната декларация в регистърното 4 производство заявителят установява както изпълнението на изискванията на закона за приемане на подлежащия на обявяване акт от компетентния за това орган на търговското дружество, но също така и настъпването на конкретните факти, които дават основание търговецът да се квалифицира като определена категория предприятие по Закона за счетоводството, което от своя страна има значение, за да може длъжностното лице да извърши проверка дали представеният за обявяване ГФО отговаря на изискванията за неговото съставяне, регламентирани в Закона за счетоводството, които са различни в зависимост от това дали се касае за малко предприятие, микропредприятие или средно предприятие.

Доколкото съгласно нормативно установеното съдържание на декларацията по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата в нея се включва изявление на заявителя за това, че представения за обявяване ГФО е приет от компетентния орган на търговското дружество, то следва да се заключи, че тя дублира изискуемата съгласно общите правила декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, която в хипотезата на искане за обявяване на акт също съдържа изявление на заявителя за приемане на представени за обявяване актове.

Декларацията по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата е с по-детайлно съдържание от тази по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, което е съобразено със спецификите на проверката, която длъжностното лице извършва, когато представения за обявяване акт е годишен финансов отчет, поради което в регистърното производство по подадено заявление за обявяване на ГФО изискването за заявителя е да представи декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата, а не такава по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

От документите по образуваното регистърно производство е видно, че в него от заявителя не е представена относимата декларация, която се изисква съгласно по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредбата. Представената декларация в случая касае приемане на ГФО за друга отчетен период, а именно за 2021 г., а не за 2022 г., за който се представя ГФО за обявяване.