Решение № 151 от 02.07.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 150/2025
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Катя Николова Гердова, Мирослав Данаилов Досов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.510 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.343 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Враца, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500150 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№1478/04.03.2025г., подадена от Т. Т. Ч., чрез упълномощения му адвокат Й.
Д., против решение №42/05.02.2025г., постановено по гр.дело №939/2024г.на Районен съд-Бяла Слатина, с което предявеният от жалбоподателя иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2019г., е бил отхвърлен.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че макар първоинстанционният съд да е събрал необходимите доказателства за ангажиране на отговорността на ответника и е възприел правилно фактическата обстановка по делото, той е подходил неправилно при определянето на размера на дължимото обезщетение, приемайки, че то съответства на извънсъдебно платеното от застрахователя-ответник. Поддържа се, че определеното обезщетение е силно занижено и не съответства на претърпените неимуществени вреди, като от районния съд не са взети предвид в пълна степен характера и степента на получените телесни увреждания, дискомфорта, затрудненията и неудобствата, които ищецът е търпял и продължава да търпи, продължителността на лечебно-възстановителния период и негативните промени в качеството на живот на ищеца. Твърди се, че определеното 1 обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, поради което се иска обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло, като се присъдят и сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“-гр.София, е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се и се развиват доводи, че при определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е взел предвид всички доказани вреди и въз основа на събраните доказателства е извършил подробна оценка на характера, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, отчел е правилно продължителността на болничното лечение, възрастта и здравословното състояние на ищеца, както и икономическите условия в страната към 2019г., поради което обезщетението е съобразено с критериите за справедливост и със съдебната практика.
Въззиваемият настоява обжалваното решение да бъде потвърдено и му се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят и не искат събиране на доказателства пред настоящата инстанция.
При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата въззивна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран с иск, предявен от Т. Т. Ч., чрез упълномощения му адвокат Й. Д., против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 17.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г.до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 17.09.20219г. в с.Борован е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на т.а „Скания“ с гръцки регистрационни табели, с №*** и прикачена цистерна с рег.№***, като в резултат на 2 причиненото ПТП е пострадал ищеца Т. Ч.. Твърди се също, че тъй като в издадения протокол за ПТП липсвали данни кой е застрахователя на товарния автомобил, ищецът предявил извън съдебната си претенция за застрахователно обезщетение към ответното сдружение, което с писмо от 24.01.2020г. уведомило ищеца за гръцкия застраховател и за кореспондента му на територията на Република България-ЗД“Евроинс“АД, на последния от които преписката била изпратена по компетентност. Ищецът поддържа, че кореспондентът ЗД“Евроинс“АД е определил и му е изплатил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв., но ищецът счита тази сума за крайно недостатъчна да покрие действително претърпените вреди, които оценява на сумата от 30000 лв. Претендира също, че в резултат на процесното ПТП е получил средна телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; множество охлузвания и кръвонасядания по тялото разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузни рани в областта на корема и дясна предмишница разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни. Поддържа, че във връзка с тези увреждания е бил хоспитализиран, като са му извършени множество изследвания, назначено му е лечение и наблюдение от специалист. Твърди, че и до датата на предявяване на иска все още изпитва замаяност, световъртеж, болки в главата и позиви за повръщане, като тези страдания и неудобства са изцяло свързани в процесното ПТП. Ето защо предявява иск за сумата от 5000 лв., над изплатените от застрахователното дружество също 5000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника СНББАЗ е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Със същия се потвърждава валидността на застраховката „Гражданска отговорност“ сключена в Р Гърция по отношение на т.а марка „ Скания „, с рег.№ ***, с прикачена цистерна с рег.№ ***, към датата на ПТПто, като се потвърждава също, че кореспондентът на гръцкото застрахователно дружество в България е ЗД“Евроинс“АД, който е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв., които изцяло отговарят на критериите по чл.52 ЗЗД.
Ответникът поддържа, че липсват доказателства за механизма на ПТП и оспорва изключителната отговорност на водача на товарния автомобил. Навежда и твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, без да уточнява в какво се изразява съпричиняването. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При така постъпилите искова молба и отговор, с обжалваното решение РСБяла Слатина е отхвърлил предявеният иск, като е приел, че изплатеното от кореспондентното дружество обезщетение покрива изцяло реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП и отговаря на законовите критерии за справедливост.
3
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Оплакванията в жалбата са свързани единствено с това какъв е справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили като резултат от процесното ПТП. Във връзка с тези оплаквания се поддържа, че определеното от застрахователя-кореспондент обезщетение е занижено, тъй като болките и страданията, които ищецът е изпитал са силни по интензитет и са продължили една година, като поради тях ищецът не е можел да ходи на работа, приемал е медикаменти и все още продължава да изпитва болки при промяна в метеорологичните условия.
Така изложените от жалбоподателя-ищец оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото не кореспондират със събраните по делото доказателства, като съображенията за този извод са следните:
На първо място и за прецизност на мотивите следва да се посочи, че коректната правна квалификация на предявения иск е по чл.513, ал.1, вр.с чл.511, ал.3, вр.с чл.511, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.45 от ЗЗД, но доколкото районния съд е разгледал и се е произнесъл по всички релевантни към посочените разпоредби факти и обстоятелства, решението му е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Относимите материално и процесуалноправни разпоредби регламентират възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, когато не са се съгласили с размера на определеното от кореспондента по чл.510 КЗ обезщетение, да реализира правото си на обезщетение за причинените му от застрахования имуществени и неимуществени вреди спрямо Сдружение "НББАЗ", което е единствено процесуално пасивно легитимирано като ответник и се явява надлежна страна в настоящото производство.
Съдът намира, че Сдружение "НББАЗ" в случая е единствено процесуално легитимирано като ответник по предявените искове с оглед наличие на хипотезата на чл.511, ал.3, пр.3-то КЗ, вр.с чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ – застрахователя на виновния водач има кореспондент на територията на Република България, който е определил обезщетение, с което увреденото лице не е съгласно, а и самият ответник не е оспорил пасивната си легитимация.
Съгласно нормата на чл. 511, ал. 3 КЗ, установяваща абсолютна положителна 4 процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или бюрото, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към кореспондента или бюрото писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако кореспондента или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказали са изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда, като съответно се прилага чл. 380.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице, тъй като ищецът е отправил писмена претенция до СНББАЗ с в.№2-5061/05.12.2019г. , тази претенция е била препратена за произнасяне от установения кореспондент ЗД“Евроинс“, като е определил и изплати застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лв. По посочените обстоятелства страните не спорят.
За да се ангажира по горния ред отговорността на Сдружение "НББАЗ" е необходимо установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2. противоправното поведение на виновния водач; 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди;
4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5. към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава различна от Република България към датата на събитието, настъпило в Република България. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Както вече бе посочено, в настоящето производство страните не оспорват наличието на горепосочените предпоставки, а спорят единствено относно справедливия размер на дължимото обезщетение.