Решение № 90 от 18.03.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/18.03.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 579/2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П.Д.Д. ***, ЕГН

**********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 21-0240-000073/29.10.2021 г., издадена от началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег. № СВ8158НМ. Основното възражение в жалбата е, че неправилно е определен адресатът на принудителната административна мярка. Твърди се, че собственикът на МПС е юридическо лице, а не посоченото в заповедта физическо лице – жалбоподател по настоящото дело. Твърди се също, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП предвид наличието на писмен договор за предоставяне на временно и възмездно ползване на процесния автомобил на лице, което е правоспособен водач.

Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началникът на РУ

– Балчик, изразява становище за нейната неоснователност в писмено становище по делото. Твърди, че ПАМ е наложена за това, че МПС е предоставено за управление на лице, което не притежава СУМПС, като в обстоятелствената част на заповедта подробно е описано срещу кого е издадена, кой е собственик на автомобила, датата и мястото на извършване на нарушението и за какъв срок е наложена принудителната административна мярка.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.

Със заповед № 21-0240-000073/29.10.2021 г. началникът на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич е наложил на жалбоподателя П.Д.Д. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № XXXX и 2 броя табели с рег.№ XXXX. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. ”а” от ЗДвП за това, че на 28.10.2021г. в 15,00 часа, в гр.Балчик, по ул. ”Панорамен път” в посока от комплекс „Чарити“ към кв.

„Изток“, жалбоподателят като управител на “XXXX” ООД, с ЕИК *********, чиято собственост е лек автомобил “Форд Мондео” с рег.№ XXXX, е допуснал МПС да бъде управлявано от Р.М.Р. от гр.Добрич, който не притежава свидетелство за управление на МПС, от която и да е категория, т.е. е неправоспособен водач. В заповедта е посочено, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, който забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 15.11.2021 г. съгласно приложената към акта разписка.

От данните по административната преписка е видно, че на същата дата срещу Р.М.Р. е съставен АУАН № 261 за това, че на 28.10.2021г. около 15, 00 часа в гр.Балчик, по ул.”Панорамен път” в посока от комплекс „Чарити“ към кв. „Изток“, управлява лек автомобил Форд Мондео с рег.№ XXXX, собственост на “XXXX” ООД, без да е правоспособен водач. При извършената проверка в АИС АНД е установено, че Риза не притежава свидетелство за управление на МПС, от която и да е категория. Прието е, че водачът е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са иззети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели СВ8158НМ.

По делото е приложена справка картон на водача Р.М.Р., в която е отбелязано, че лицето не притежава СУМПС.

Видно от приложеното по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № *********, част ІІ, собственик на лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № XXXX се явява “XXXX” ООД, гр.Добрич. От данните в търговския регистър става ясно, че към момента на установяване на нарушението и издаване на обжалваната заповед съдружник в дружеството и негов управител е жалбоподателят П.Д.Д..

Не се спори по делото, че със заповед №

357з-815/19.04.2017 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Съгласно приложено копие от договор за временно отдаване под наем на лек автомобил от 27.10.2021 г. дружеството е предоставило на Р.М.Р. лек автомобил автомобил “Форд Мондео” с рег.№ XXXX. В договора е посочено, че наемателят притежава свидетелство за управление на МПС № D1NL02501529462904VW72248NB20 от 30.10.2020 г. По делото е представено заверено копие от това свидетелство на английски език без превод на български език.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните му правомощия съгласно приложената по делото упълномощителна заповед, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б.”а” на чл. 171 от ЗДвП (редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 01.03.2018 г.).

В конкретния случай ПАМ е наложена за това, че на 28.10.2021 г., около 15, 00 часа, жалбоподателят като управител на “XXXX” ООД, чиято собственост е лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № XXXX, е допуснал МПС да бъде управлявано от Р.М.Р., който е неправоспособен водач.

Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо те са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС.

С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва от превозното средство съобразно неговото предназначение. С нея по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което именно собственикът е адресат на акта, с който се прилага ПАМ. Самата норма на чл. 171, т. 2а, б. ”а”, предл. второ от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач.

В случая още при проверката е установено, че автомобилът, управляван от неправоспособното лице, не е собственост на жалбоподателя, а на „XXXX” ООД. Следователно неправилно ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя и само на това основание тя се явява незаконосъобразна по същество. Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят е съдружник и управител на “XXXX” ООД, тъй като търговското дружество е самостоятелен правен субект и именно то следва да бъде адресат на процесната ПАМ. Липсва законов текст за прилагане на административната мярка спрямо съдружник или управител на ООД в това им качество. Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като аналогията и/или разширителното тълкуване са недопустими в областта на държавната принуда.

Така, прилагайки ПАМ спрямо лице, което не е собственик на автомобила, управляван от неправоспособен водач, административният орган се е намесил неправомерно в правната сфера на жалбоподателя, поради което упражнената от него административна принуда се явява недопустима и противоречаща на целта на закона.

По тези съображения оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна и следва да се отмени, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.

С оглед на изхода по делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 510, 00 лева, представляващи платена държавна такса от 10 лева и платено адвокатско възнаграждение от 500 лева, които следва да бъдат поети от ОД на МВР – Добрич съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П.Д.Д. ***, с ЕГН **********, заповед за прилагане на ПАМ № 21-0240-000073/29.10.2021 г., издадена от началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № XXXX и 2 броя табели с рег. № XXXX.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на

П.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 510, 00 лева, сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Административен съдия: