Решение № 2358 от 12.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………../12.12.

Година 2017 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав на осми ноември

Година 2017 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир

Вълков секретаря Весела

Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 850 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

Предмет на разглеждане са съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 3 ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 5 в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г. и чл. 59 ал.3 ЗБН.

Производството е образувано по искане на синдика на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу „Х.и х.и.“ ЕООД. Ищецът твърди на 10.11.2014 г. ответникът да е уведомил „К.т.б.“ АД за извършени прихващания на свое задължение по договор за кредит, сключен с банката на 11.02.2011 г., възлизащо към 3.11.2014 г. 388000 лв. – главница по договор за банков кредит, текущи лихви върху редовна главница до 08.10.2014 г.

– 582 лв. и неустойка 0,58 лева, с придобити по договори за цесия вземания съответно по договори за цесия вземания съответно за сумата 28 784,58 щатски долара и начислени лихви по сумата към 02.11.2014 г. в размер на 1116,94 щатски долара, 17262,20 евро и начислени лихви към 02.11.2014 г. в размер на 721,31 евро, 273 030,31 лева и начислените лихви към 02.11.2014 г. в размер на 13 660,75 лв. и 19057,99 евро и начислени лихви към 02.11.2014 г. в размер на 1900,12 евро без да е спазена предвидената от закона форма за действителност на изявлението. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.

В отговор по така предявения иск от името на ответника се излага довод, че предвидената форма е такава за доказване, а не касае действителността на изявлението за прихващане.

При условията на евентуалност се излага се довод, че по силата на така обективираното изявление е настъпило погасяван. Излага довод, че изявлението за прихващане е постъпило след установената начална дата на неплатежоспособност на 10.11.2014 г. счита да представлява форма на събиране на вземания и застъпва теза, че така извършените са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността – иск с правно основание чл. 3, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност.

В отговор по исковата молба се признава, че на 04.11.2014 г. ответникът е придобил оспорените вземания, на която дата и банката е уведомена за прехвърлянията.

Сочи се да е постигнато съгласие с извършените цесии като банката ги е осчетоводила и ответникът изрично е уведомен, че няма задължения по договора за кредит. Застъпва теза, че нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН е относима към разпореждане с имущество на банката, поради което и е неприложима в случая.

При условията на евентуалност ищецът твърди прихващането да е извършено след датата на вписване на решението на Българска народна банка за отнемане на лицензията и след началната дата на неплатежоспособност, поради което се иска да бъде признато за установено, че то е недействително спрямо кредиторите.

В отговор по исковата молба се излага довод, че нормата предполага извършено прихващане от банката спрямо неин кредитор.

При условията на евентуалност също така се твърди, че към датата на придобиване на вземанията, с които е извършено прихващането ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Твърди се, че фактът на поставяне на банката под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове от 20.06.2014 г. еднозначно сочи на невъзможност банката да обслужва своите клиенти. Твърди се и неплатежоспособността на банката да е огласена с оповестения от Българска народна банка на 22.10.2014 г. доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД. При тези обстоятелства счита прихващанията да са недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността като се иска това да бъде прогласено със съдебното решение.

В отговор от името на ответника относимите към този иск възражения се оспорва да е знаел за настъпилата неплатежоспособност към датата на сключване на договорите – на 04.11.2014 г.. Застъпва теза, че едва вписването на решението за отнемане на лиценза, което твърди да е станало на 07.11.2014 г., обосновава нормативно утвърденото предположение за знание, поради което го счита за неприложимо в случая.

В исковата молба е заявено и искане за присъждане на направените в производството разноски от страна на ищеца.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. М. от ЛАК, поддържа исковете. Застъпва теза, че поставянето на банката под особен надзор и оповестените доклади на трите одиторски фирми, публикувани на сайта на БНБ е установено трайното състояние на невъзможност банката да изпълнява функциите си, довело и до решението на БНБ за отнемане на лиценза й. При тези обстоятелства стига до извод, че ответникът е бил с ясното знание за неплатежоспособността на банката.

Доразвива доводите си в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – адв. Я. от САК, оспорва исковете по съображенията, наведени в рамките на размяна на книжата, в която фаза на процеса е заявено и искане за присъждане на разноски. Представя и съображения в писмени бележки. Претендира разноски като е представен и списък.

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с договор за банков кредит с посочена дата на сключване 11.02.2011 г., писмено е съгласувана воля, че „К.т.б.“ АД отпуска на „Х.И Х.И.“ ЕООД банков кредит в размер на 900 000 лева.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност.

На съда служебно е известно, че с решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е установена необходимостта от допълнителен срок за приключване на възложената оценка на активите на КТБ АД и е огласено получено на 10.09.2014 г. предложение от European Privatization & Investment Corporation (EPIC) за участие в рекапитализирането на КТБ АД със заявено намерение за продължаване на разговорите с оглед изясняване и потвърждаване на реалните инвестиционни намерения и потенциални възможности за осигуряване на необходимата ликвидност и оздравяване на банката. Посочено е, че проверката следва да приключи до 31.10.2014 г., след което са необходими още 20 дни за окончателно обсъждане, приемане и реализиране на план за оздравяването на банката, а ако това е невъзможно – за отнемане на нейния лиценз. Огласено е, че към м. септември 2014 г. банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, с което е обосновано и продължаване на наложените ограничения.

По делото не се спори, че към .03.11.2014 г. по сключения между ответника и банката договор за кредит са съществували задължения съответно 388000 лв. – главница, , текущи лихви върху редовна главница до 08.10.2014 г. – 582 лв. и неустойка 0,58 лева.

Няма спор и че на 04.11.2014 г. банката е уведомена от А.С.Д., че по сключен с ответника договор му е прехвърлила свое вземане по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 75658, отчитан по сметка с IBAN ***, както и че към този момент то е възлизало на 28784,58 щатски долара и начислени, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014 г. в размер на 1 116,94 щатски долара и вземането си по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 72702 от 10.10.2011 г., отчитан по сметка с IBAN ***2,20 евро и начислена към 02.11.2014 г., но неосчетоводена по сметката лихва в размер на 721,31 евро. На същата дата в банката е осчетоводено прехвърляне на вземанията.. Видно от договора за цесия ответникът се е задължил да заплати на цедента разсрочено общо сума в размер на 78 000 лв.

Няма спор също така, че на 04.11.2014 г. банката е уведомена от Д.М.Д., че по сключен с ответника договор му е прехвърлил свое вземане по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 63064, отчитан по сметка с IBAN ***, както и че към този момент то е възлизало на 273030,31 лв. и част от вземането си по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 72782 от 10.10.2011 г., отчитан по сметка с IBAN ***7,99 евро и начислена към 02.11.2014 г., но неосчетоводена по сметката лихва в размер на 1900,12 евро. На същата дата от банката е осчетоводено прехвърляне на вземанията. Видно от договора за цесия ответникът се е задължил да плати на цедента разсрочено сума в общ размер от 310 000 лв.

Няма спор, а и от доказателствата се установява, че със изявление, вх. № 11482/10.11.2014 г. ответникът е уведомил „К.т.б.“ АД чрез назначените от УС на БНБ квестори, че с описаните вземания общо в размер на 409573 лв. прихваща задълженията си с нетен остатък 388000 лева.

На съда служебно е известно, че с решение № 27 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е посочено към 11.07.2014 г. към липсва съществена информация за финансовото състояние на идентифицирана група кредитополучатели и/или целевото усвояване на предоставения кредит. Отразено е, че при извършения анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност на отразеното по регистрите на банката към 30.06.2014 г. и отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г. е формирано заключение на одиторските фирми, за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лева. Сочи се с решение № 133 от 21.10.2014 г. да е разпоредено на квесторите осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014 г. Посочено е, че УС на БНБ е уведомен за конкретни планове на консорциум, съставен от EPIC, Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp като е поискана държавна помощ в размер на до 2,3 млрд. лева. С искането е сезиран министърът на финансите, но към датата на решението отговор не е получен.

На 4.11.2014 г. квесторите на КТБ са внесли финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., от които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ -3 745 313 хил.лева, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, според който резултат банката не отговаря на изискванията на регламента. Посочено е също така, че към 31.10.2014 г. са прехвърлени вземания на обща стойност 1183714 хил. лева и основани на това волеизявления за прихващане на стойност 779 055 хил. лева. Посочено е, че с отразяване на уведомленията за цесии и прихващания в счетоводните регистри на банката финансовият резултат би се подобрил само със 161 468 хил. лева в резултат на обезценки, освобождаващи от задължения банката, но собственият капитал остава отрицателна величина. При тези данни е взето решение лицензът за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД да бъде отнет и да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Решението е вписано по партидата на „К.т.б.“ АД на 07.12.2014 г.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г. е посочено, че доколкото особеният надзор предпоставя опасност от неплатежоспособност, а целта на тази мярка е оздравяване на банката, меродавно за състоянието на неплатежоспособност е отнемането на лиценза за осъществяване на банкова дейност, обуславящ и пречка за оздравяването й.