Решение № 3858 от 19.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9316/2026
- Вид
- Решение № 3858
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3858 гр. София, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110209316 по описа за 2026 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Й. Ц. Х. от *** е обжалвал електронен фиш, серия К, №12817468 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че в ел. фиш липсва срока, реда и компетентния съд за обжалване, което ограничавало наказаното лице своевременно да упражни правото си на оспорване. Намира, че посоченото място на извършване на нарушението било противоречиво, като не позволявало да се установи точната локация, а неясното описание на мястото на извършване на нарушението според съдебната практика било съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че от снимката от техническото средство се виждали две МПС и не можело по категоричен начин да се установи, кое от тях се е движило с превишена скорост, а липсвали и доказателства за техническата годност на АТСС, което пораждало съмнение за коректното отчитане на скоростта. Отделно от това, в ел. фиш се твърдяло, че е превишена максимално допустимата скорост, въведена с пътен знак В26, но липсвали доказателства за точното местоположение на знака, съответствието му с нормативните изисквания, видимостта от водачите и разстоянието от него до мястото на измерване, което имало съществено значение за законосъобразността на наложената санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Депозирал е молба с вх.№313502/12.10.2026г., в която дава съгласие делото да се 1 разгледа в негово отсъствие, като поддържат жалбата и моли въз основа на изложените съображения ел. фиш да бъде отменен като издаден незаконосъобразно. В допълнение, оспорва годността на АТСС, тъй като бил прилежен към АНП само протокол за първоначална проверка на средството, но не и последваща такава.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от юрк. П. с вх.№312756/09.10.2026г., в които са изложени съображения за законосъобразно издаване на фиша, при спазване на процесуалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от приложените към АНП доказателства, безспорно се установило, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан. Превишената скорост била установена с АТСС, което е от одобрен тип и преминало успешно периодичен технически контрол.
Наложено било предвиденото в санкционната норма наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, прави възражение за прекомерност, ако надвишава минималните размери.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С електронния фиш, Й. Ц. Х. е наказан с глоба, в размер на 25.56 евро/ 49.99 лева, за това, че на 23.04.2026г. в 15:50ч. в обл. София, община Столична на път втори клас, номер II-18 на 41.6 км., посока на движение от ул. “Самоковско шосе“ към бул.
„Климент Охридски“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В26 е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, №1250b3а нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „***” с рег.
№********, движещо се с превишена скорост от 12 км/ч., установена на 92 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% – нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на снимка №1250ВЗА/0069027 и справка от ЦБД за собственост на заснетото МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалвания ел. фиш, приложени към жалбата писмени доказателства и изпратен от СО-ДУАТ с идентични писма вх.№236863/24.07.2026г. и вх.
№240503/29.07.2026г. проект за организация на движението в процесния участък.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, с който е наложено наказание за нарушение на ограниченията на скоростта, установено при използване на преносими автоматизирани технически 2 средства и системи /АТСС/.
Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвП– електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същият е от одобрен образец е със Заповед №8121з-1034/20.08.2025г. на министъра на вътрешните работи, както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.5 от ЗДвП – посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Това означава, че ел. фиш е със задължително съдържание, което не може да бъде допълвано по усмотрение на наказаните лице, както е заявил в жалбата си Х., свързано с начина, срока и компетентния съд за обжалването му. Тези права са визирани в закона – ЗДвП, а всеки трябва да зае закона, особено правоспособните водачи.
Процесната система за контрол на скоростта – ARH CAM S1 отговаря на изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП – АТСС – уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В случая става въпрос за преносима – мобилна система за контрол, установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Същата за процесния ден е зачислена на състав на наряда В. Х., видно от ежедневната форма, който е преминал обучение за използването на същата, според протокол от 11.11.2025г. и съставил в това число протокола за използване на този АТСС на 23.04.2026г. от работата й.
Видно от удостоверение №17.09.5126 на БИМ, преносимата система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до 07.09.2027г., като според протокол №270-СГ-ИСИС/24.06.2025г. е 3 преминала успешно първоначалната проверка. В конкретният случай, тъй като срокът на валидност е една година, няма право значение дали проверката е първоначална или последваща, каквито възражения е направил Х. в молбата си, с изложени съображения по същество и категорично доказва, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 23.04.2026г. е технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.
Видно от протокол за използване на АТСС от 23.04.2026г., същата е позиционирана на път номер II-18 на 41.6 км., посока на движение от ул. “Самоковско шосе“ към бул. „Климент Охридски“ на същата дата, с въведено ограничение от 80 км/ч. и разстояние до знака от 300 м., с посока на задействане – отдалечаващ, стационарен режим, с начало на работа от 13:30 и края до 17:30 часа.
Процесният участък е извън населеното място и според писмата от СО-ДУАТ представлява участък от Софийски околовръстен път, а на проекта за организация на движение, изпратен за пътния участък и на снимката от АНП се вижда поставения и наличен пътен знак В26 – между платната за движение, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч. АТСС е засякла скорост от 95 км/ч., което означава, че след приспадане на толеранса /максимално допустимата грешка/ от 3%, наказуемата скорост е 92 км/ч., каквато е отразена във фиша и следователно, автомобилът се е движил с превишена скорост от 12 км/ч. над максимално допустимата от 80 км/ч., за каквото нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е наложената глобата с електронния фиш.
Що се отнася до съображенията на Х., изразени в жалбата относно точното място на извършване на нарушението и конкретния автомобил, който се е движил с превишена скорост, следва да се има предвид, че АТСС, а това се вижда на снимката към АНП автоматично отчита локацията на записа, което в конкретния случай е път номер II-18 на 41.6 км., включително и посоката на задействане – отдалечаващи. На въпросната снимка се вижда именно това, включително с GPS координати на мястото, което е максимално точно и коректно описание на мястото на извършване на нарушението. Отделно от това, видно на гърба на снимката, които данни отново са разпознати от АТСС е посочена посоката на движение и рег. номер на МПС, което е засечено със скорост на движение от 95 км/ч. В тази връзка, следва да се отбележи, че АТСС засича измежду всички автомобил, само тези, които са с превишена скорост и именно тях заснема, а дали в конкретната извадена снимка се вижда и друг автомобил, не се отнася към съответното нарушение. В допълнение, на снимката, върху която разсъждава жалбоподателя се виждат два отдалечаващи се автомобила, със регистрационни номера *********** и ********, от които МПС с рег.№******** се движи преди другото, т.е. движи се с по-висока скорост. Накрая, следва внимателно Х.а да проследи отбелязването на снимката със стрелки – горната част и лявата, които показват за кой автомобил се отнася засечената скорост и това се отбелязва 4 автоматично от АТСС. При засичане на тези стрелки, ясно и недвусмислено сочи на автомобил с рег.№********. Това, както и данните на гърба на снимката, които отново следва да се подчертае, че са разпознати от АТСС, а не случайно въведени, безспорно и несъмнено доказва, че засечената скорост от 95 км/ч. е на движението на МПС „***” с рег.№********.
Този автомобил е собственост на жалбоподателя, който не го отрича и е видно от справката от ЦБД. Затова, в съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП ел. фиш е връчен на собственика – жалбоподателя на 19.05.2026г., което също не се оспорва от него. Той не посочва лице, което да е управлявало неговия автомобил на 23.04.2026г. на процесното мястото и време, т.е. Х. не оспорва, че именно той е управлявал автомобила си с превишена скорост, засечена/ измерена на 95 км/ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведена с пътен знак В26 в извън населено място – по път номер II-18 на 41.6 км., посока на движение от ул. “Самоковско шосе“ към бул. „Климент Охридски“, което категорично доказва, че той е автор на нарушението като водач на автомобила, които не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение, която да не надвишава максимално допустимата скорост в този пътен участък, въведена с пътен знак – нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Казаното се потвърждава и това, че Х. не е депозирал в 7-дневен срок възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, че автомобилът му на датата на деянието е управляван от друго лице, а не от него.
Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че при отразяване на пътния знак в проекта за организация на движението от СО-ДУАТ, относим към датата на нарушението и неговото заснемане на място, прави процесуално необосновано и абсолютно ненужно да се изследва точното местонахождение на знака, видимостта му от водачите и съответствието му с нормативните изисквания, каквито доводи жалбоподателят е изложил в жалбата си.