Решение № 1196 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 260157 от 23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6561/2020 г., поправено с Решение № 260693/05.05.2023 г., Софийски градски съд, І-6 състав, е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на С. Р. К. сумата от 25095 лева, от които 25 000 лева обезщетение на нанесени неимуществени вреди и 95 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП осъществено на 22.11.2019 г. в гр. София, ж.к. Симеоново, извършено по непредпазливост от водач на автобус марка „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, който е имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ валидна за периода от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 25 000 лева до претендираните 50 000 лева неимуществени вреди, на основание чл.432 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и в частта на търсената законна лихва върху сумата за периода 07.01.2020 г.-07.07.2020 г.

Съобразно изхода на делото, съдът е разпределил разноските между 1 страните.

Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над 10 000 лв. до присъдената сума от 25 000 лв., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Д. Х. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно представено на л.45 от въззивното дело. Въззивникът поддържа, че в обжалваната си част решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като първоинстанционният съд е кредитирал избирателно събрания доказателствен материал, не е взел предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно ги интерпретирал. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Твърди още, че размерът на признатите за действителни вреди е необосновано завишен.

Поддържа още, че в първоинстанционното производство се доказало категорично, че твърдението на ищцата за фрактура на прешлен не отговаря на обективната истина. Поддържа се, че присъденото обезщетение е и в разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика. Развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция на ищцата за сумата от 15 000 лв., съответно намали завишения размер на обезщетението. Претендират се разноски и пред двете инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение и определянето им съобразно изхода от спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищцата С. Р. К. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, приложено към първоинстанционното дело л.26.

Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, в която връзка излага подробни съображения по съществото на спора.

2

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират се разноските. При евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските на въззивника.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата С. Р. К. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, приложено към първоинстанционното дело л.26, предявява насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил акцесорния иск за дължима лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.01.2020 г. до 08.07.2020 г. Поддържа се, че в петитума на исковата молба ищцата е претендирала законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на доброволната покана, отправена от пострадалото лице до ответното дружество, с оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ, а именно-07.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че с приложената молба е доказана и датата, на която е сезирано ответното дружество-молба вх.№ 99/07.01.2020 г.

Въззивницата-ищца счита, че съдът неправилно е присъдил законна лихва от датата на исковата молба. Поддържа се, че в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че законна лихва за забава се дължи считано от датата на предявяване на иска 08.07.2022 г., а исковата молба е заведена на 08.07.2020 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за акцесорна лихва и вместо него постанови друго, с което да присъди законната лихва от 07.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорва изцяло като неоснователна.

С оглед постъпилите въззивни жалби, решението и в частта, с която са уважени претенцията за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. и претенцията за имуществени вреди в размер на 95 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 25 000 лева до претендираните 50 000 лева неимуществени вреди и в частта с която е отхвърлен акцесорния иск за 3 лихва върху главницата от 95 лв. за периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2020 г., е влязло в сила като необжалвано.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник оспорва насрещната въззивна жалба на ищцата, поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. Р. К. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 95 лв., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 22.11.2019 г. около 12,30 часа, автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, се движил по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от кв. “Бистрица“ към ул. „Околовръстен път“. Достигайки до района на № 326 на бул.

„Симеоновско шосе“, поради недостатъчен контрол върху превозното средство, реализира удар между предната част на автобуса и задната част на л.а.м. „Форд“ с рег. № ********, при което лек автомобил „Форд“ е отскочил напред и се е осъществил удар между предната му част и задната част на спрелия пред него автомобил „Шкода“ с рег. № ********, управляван от ищцата С. К.. При този удар отзад, в следствие на преносната инерционна сила, главата на пострадалата ищца първоначално е политнала назад, след 4 което е последвало рязко наклоняване на главата напред, осъществявайки по този начин „камшичен удар“. Между страните е прието за безспорно, че към датата на произшествието-22.11.2019 г. автобус „Мерцедес Конекто“ с рег.№ ********, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/23/119002873176, валидна от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г.

Непосредствено след произшествието ищцата е постъпила за болнично лечение в Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Света Анна“ АД-София, където пролежала пет дни до 27.11.2019 г. и е проведено консервативно лечение.

В пряка причинна връзка от така реализираното пътно-транспортно произшествие, ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия в теменната област на главата-оток на меките тъкани, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Мозъчното сътресение и множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки, са реализирали временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травми са причинили на ищцата болки и страдания. Вещото лице е дало заключение на база изследваната медицинска документация, включително компютърна томография от 22.11.2019 г. на шиен сегмент на гръбначния стълб, че ищцата не е получила счупване на пети шиен прешлен. Този извод на вещото лице е потвърден и с приетото по делото повторно заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П. Г., което заключение е допуснато във връзка с оспорения от ищцата извод на първоначалната СМЕ.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установява още, че при мозъчно сътресение, възстановителният период е в границите на 3-5 седмици.

Установява се, че получената от ищцата травма-множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки, е настъпила на фона на предшестващи изразени дегенеративни промени в шийния сегмент на ищцата, които до момента на инцидента са протичали безсимптомно.

Инцидентът е изиграл ролята на катализатор с изява на болков синдром, с оглед на което за в бъдеще може да се очаква ускоряване на процеса на дегенерация в отдела. Обичайният възстановителен период при тази травма е 5 около шест месеца.

От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че при така установения механизъм на настъпване на произшествието и предвид обстоятелството, че основният удар е в задната част на автомобила, управляван от ищцата, обезопасителният колан няма действие.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на дъщерята на ищцата-А. М. С.. Свидетелката установява, че след произшествието майка й пролежала в болница, след изписването й около две седмици ищцата останала в дома на дъщеря си, която полагала грижи за нея, а след това се прибрала в дома си, където основно грижите били поети от съпруга й. Най-много нужда от чужда помощ, ищцата имала през първия месец основно за тоалет и обикновени битови нужди-пазаруване, готвене, помощ при преобличане. Шест месеца ищцата носела шйина яка, даже се опитвала да спи с нея, сваляла я само, когато се къпе. На работа ищцата се върнала след три месеца. Към нормалния живот ищцата се върнала след около шест месеца.

При така установената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за уважаване на исковата претенция, приел е неоснователност на възражението за принос от страна на ищцата. Отчитайки вида и характера на травмите, естеството на проведеното лечение, вида на препоръчаните мерки, продължителността на болката, дълго обездвижване с твърда шийна яка, съпътстващите това състояние дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството че ищцата е пострадала в пред пенсионен период, в който се е формирал размера на бъдещата пенсия, а неполагането на труд, независимо от причината би се отразило негативно на тази перспектива, а и предвид старите травматични увреждания, здравето не би могло да бъде напълно възстановено, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение възлиза на сумата от 25 000 лв.