Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3396 от 06.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21924/2022
Вид
Решение № 3396
Подписан
06.03.2023
В сила
06.03.2023
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. С., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110121924 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „Н. и И. А. Д..

Ищецът твърди, че в периода между 13.09.2019г. до 27.12.2019г. на основание сключен договор за търговска продажба от 06.06.2019г. „Д. е предала на „Н. стоки /автомобилни гуми/ при условията на разсрочено плащане, за което са издадени фактури. Във връзка с така сключения договор, на 13.09.2019г. е издал фактура на обща стойност 28 154,06 лв., състояща се от данъчна основа в размер на 23 461,72 лв. и ДДС в размер на 4692,34 лв., от която е останала неплатена сумата от 371,96 лв., с падеж 30.11.2019г. Описаните във фактурата стоки били предадени на 13.09.2019г. с приемо-предавателен протокол. На 04.10.2019г. издал фактура на стойност 1344,72 лв., от които данъчна основа - 1120,60 лв. и ДДС в размер на 224,12 лв., с падеж 19.10.2019г. Стоките, за които е издадена фактурата, били предадени с приемо-предавателен протокол от 04.10.2019г. На 16.10.2019г. издал фактура на обща стойност 2661,19 лв., включваща данъчна основа в размер на 2217,66 лв. и ДДС в размер на 443,53 лв., с падеж 31.10.2019г., от които незаплатена останала сумата от 881,70 лв. Стоките били предадени на купувача с приемо- предавателен протокол от 16.10.2019г. На 27.12.2019г. издал фактура на обща стойност 614,52 лв., включваща данъчна основа от 512,10 лв. и ДДС в размер на 102,42 лв. с падеж на 11.01.2020г. Стоките, за които е издадена фактурата, били предадени на купувача с приемо-предавателен протокол от 27.12.2019г.

Ищецът посочва, че в чл. 6.1. от Договора за търговска продажба е уговорена неустойка за забавено плащане на цената в размер на 0,065% за дължимата сума за всеки ден от забавата, но не повече от 50% от размер на дълга за периода, считано от датата на падежа, посочен във всяка от фактурите, до 20.04.2022г., поради което претендира и заплащането на неустойка в размер на 100 лева, както следва: по Фактура № 0000734551/13.09.2019г. 1 неустойка в размер на 25,00 лева за периода от 30.11.2019г. до 20.04.2022г.; по Фактура № 0000735317/04.10.2019 г. - неустойка в размер на 25,00 лева за периода от 19.10.2019г. до 20.04.2022г.; по Фактура № 0000736336/16.10.2019 г. - неустойка в размер на 25,00 лева за периода от 31.10.2019г. до 20.04.2022г.; по Фактура № 6000208984/27.12.2019 г. - неустойка в размер на 25,00 лева за периода от 11.01.2020г. до 20.04.2022г.

С оглед на това, моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при условията на содилна отговорност следните суми: сумата от 3212,90 лева - неплатени задължения във връзка с покупко-продажба на стоки /автомобилни гуми/, въз основа на Договор за продажба от 06.06.2019г., която сума включва следните задължения: сумата от 371,96 лв., представляваща частично неплатена стойност на фактура № 0000734551/13.09.2019г.; сумата от 1344,72 лв., представляваща изцяло неплатена стойност на фактура № 0000735317/04.10.2019г.; 881,70 лева, представляваща частично неплатена стойност на фактура № 0000736336/16.10.2019г. и сумата от 614,52 лева, представляваща изцяло неплатена стойност на фактура № 6000208984/27.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 100 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по посочените по-горе фактури.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно: ответниците не са подали отговор на исковата молба, не се явяват в първото по делото заседание, без да са направили искане за гледане на делото в тяхно отсъствие. Поради това, и с оглед направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.

В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от съобщенията, приложени на л. 57 и л. 58 от делото, и двамата ответници са получили надлежно ИМ и приложенията към нея, както и разпореждане на съда от 19.05.2022г., в което са им били разяснени нормите на чл. 40 ГПК, чл. 41 ГПК и чл. 238, ал. 1 ГПК.

Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства.

Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.

Ищецът е реализирал и претендира разноски по настоящото дело, които възлизат на 2

132,52 лева - държавна такса. По делото не са сторени разноски за адвокатско възнаграждение и такива не се претендират.

Ищецът претендира и му се следват и разноските, свързани с обезпечение на предявения иск. Видно от материалите по делото, тези разноски са в размер на 5,00 лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.

Общите разноски, направените по настоящото дело, които следва да бъдат присъдени на ищеца, са в размер на 137,52 лева.

Претендираните разноски в размер на 120 лева – такса по изпълнително дело № 1049/2022г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, не следва да се присъждат в настоящото производство, тъй като същите касаят изпълнително дело, по което следва да се претендират и съберат.

Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н. с ЕИК ., с адрес на управление: гр. С., район „К. и И. А. Д. ЕГН **********, с адрес: село К., община П., обл. П., ул. „Ц., да заплатят солидарно на „Д. с ЕИК ., с адрес на управление: гр. Б., пл. „Г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 3212,90 лева /три хиляди двеста и дванадесет лева и 90 стотинки/, представляваща неплатени задължения във връзка с покупко-продажба на стоки /автомобилни гуми/, въз основа на Договор за продажба от 06.06.2019г., която сума включва следните задължения: сумата от 371,96 лв., представляваща частично неплатена стойност на фактура № 0000734551/13.09.2019г.; сумата от 1344,72 лв., представляваща изцяло неплатена стойност на фактура № 0000735317/04.10.2019г.; 881,70 лева, представляваща частично неплатена стойност на фактура № 0000736336/16.10.2019г. и сумата от 614,52 лева, представляваща изцяло неплатена стойност на фактура № 6000208984/27.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по посочените по-горе фактури.

ОСЪЖДА „Н. с ЕИК . с адрес на управление: гр. С., район „К. и И. А. Д. ЕГН ********** с адрес: село К., община П., обл. П., ул. „Ц., да заплатят солидарно на „Д. с ЕИК . с адрес на управление: гр. Б., пл. „Г. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 137,52 лева /сто тридесет и седем лева и 52 стотинки/ – разноски, сторени от ищеца в производството пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответниците, с указания, че в едномесечен срок от връчването може да поискат неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4