Решение № 460 от 12.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 435/2022
- Вид
- Решение № 460
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 09.02.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл.116 ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98в · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 460 гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 302607/22.11.2021г. на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, чрез пълномощник срещу Решение № 262406 от 28.10.2021г./ПОПРАВЕНО С Решение № 260050/19.01.2022г/, постановено по гр.дело № 16470/2021г. на Районен съд Варна,14 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Г. В. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв. „Владислав Варненчик“, бл.407, вх.4, ап.44 НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Електроразпределение СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” сумата от 5016.67 /пет хиляди шестнадесет лева и 67 ст./ лева с ДДС, начислена цена за ел.енергия за клиентски № 1100111590, с адрес на потребление гр.Варна, м-ст Боровец, с титуляр Г.С., която сума е начислена от ответното дружество по корекция от 19.10.2020 г. на осн.чл.55 от ПИКЕЕ за периода 06.10.2016 год. - 03.10.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Абоната е уведомен за корекционната процедура. Ако се приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим към настоящата хипотеза, претендира се отхвърляне на иска на основание чл.183 от ЗЗД, 1 доколкото се касае за установено точно количество доставена и потребена от абоната ел.енергия,чието заплащане същия дължи по силата на валидна облигационна връзка между страните за доставка на ел.енеригия.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва с аргументи идентични с посочените в исковата молба. Не излага възражения за погасяване на дължимата сума по давност. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с писмена молба оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. СТ. ЕГН ********** срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 5016.67 /пет хиляди шестнадесет лева и 67 ст./ лева с ДДС, начислена по фактура № 0106358179/21.10.2020г. за периода 06.10.2016 год. - 03.10.2020 г. цена за ел.енергия за клиентски № 1100111590 и абонатен № 0111404047, с адрес на потребление гр.Варна, м-ст Боровец, с титуляр Г.С..
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия с посочения обект на потребление, клиентски и абонатен номер. Извършена е проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Прави възражение, че дори и да е била дължима сумата, същата е погасена по давност.
Оспорва правомощието на ответното дружество да продава ел.енергия, а от там и да получава суми за заплащането й. Оспорва констатациите от изготвения КП,т.к. не е налице законова процедура по съставянето му. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.Твърди, че по делото не е проведено доказване за виновно поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД. Твърди, че монтираното на обекта СТИ е било неизправно такова, като не му е била извършена нито първоначална, нито последваща проверка. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия, като са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно 2 от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект, с адрес на потребление: гр.Варна, м-ст Боровец и с клиентски № 1100111590 и абонатен № 0111404047. Всички издадени от ответното дружество и представени по делото документи са за обект с посочената партида ,съответно клиентски и абонатен номер.
От КП № 5200620/03.10.2020г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното
СТИ, като са записали показанията на тарифи
1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел посочен с три имена и адрес.
Представен по делото е КП № 529/15.10.2020г. –АУ-Е-000029-49281/13.10.2020г. на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 026852.9 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че е установена намеса в тарифната схема на електромера действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.Не е осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
По делото е представено становище от 20.10.2020г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 30.05.2015г. до 15.01.2020г. , като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.
Изготвена е фактура № 0106358179/21.10.2020г. на стойност 5016.67 лева.
3
От констативен протокол № 11177384 се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца на 05.10.2016г.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г.,като метрологичната му годност е шест години. СТИ е монтиран на обекта на ищеца нов - с нулеви показания на всички тарифи. Натрупването в тарифа Т3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на софтуерно препрограмиране на процесора, чрез въвеждане в тарифната схема и на тарифа Т3, която обаче не се визуализира и отчетеното в нея количество ел.енергия не се отчита от инкасатора. Изчисленията по корекцията са аритметично и методологично точни.Приложена е правилната цена на КЕВР за съответните периоди.Отчетеното в регистър Т3 количество ел.енергия е преминало през СТИ и потребено от абоната.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласи доказателства чрез разпит на св.Таня Атанасова Орозов - актосъставител, от които се установява , че при проверката на процесното СТИ и съставяне на КП, посочения в него свидетел е запознат с констатациите вписани в него. Същия е комшия на ищеца и е потърсен , т.к. абоната не е открит на обекта.На втора страница на КП свидетеля е вписал сам имената си, като първия път ги е объркал по лична карта и затова ги е вписал втори път и се е подписал собственоръчно.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ/Общи условия/ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.