Решение № 39 от 25.10.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. К., 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДеЯ. Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.) като разгледа докладваното от ДеЯ. Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600128 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 6/21.05.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 365/2021 год., К.йският районен съд е признал А.. Я.. К. от гр.К. за виновен в това, че на 29.01.2021 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство – автомобил марка „Ф. П.” с рег.№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно -2.01 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца , както и на наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия А.Я. К. и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 20 месеца, както и му е възложил направените по делото разноски.

1

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс.А.К. – адв.Г.Б. от АК – К., в която се твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като били игнорирани доказателства, оборващи обвинението. Твърди се още в жалбата, че са били нарушени правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които целяли да се изключи произволното формиране на вътрешното убеждение. Защитникът на подсъдимия К. моли да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата си, като развива подробни съображения относно неправилното кредитиране от първоинстанционния съд на показанията на свидетелите – полицейски служители, които намира за изключително противоречиви и неясни. При последната си дума подсъдимият А.К. твърди, че е невинен, тъй като не бил управлявал автомобила, и моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна. Счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се потвърждава в пълна степен от събраните по делото доказателства, като главният факт на доказване – управлявал ли е подсъдимия МПС след употреба на алкохол, е установен по несъмнен начин по делото. Твърди, че съществуващите противоречия в показанията на полицейските служители са отстранени при проведените от въззивния съд разпити на същите и при извършената очна ставка между тях. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана за това страна и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и сочени от страните доказателства, като при проведеното от въззивния съд съдебно следствие са събрани гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – разпит на свидетели и извършена очна ставка между такива. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Я. К. е роден на *.0*.19** год. в гр.Х., с постоЯ.ен адрес в гр.К. и с настоящ такъв в с.Г., общ.Й.. Има завършено средно образование, не е женен, работи, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият А.. Я.. К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобити категории за правоуправление „С, В, АМ, ТКТ“, като имал издадено свидетелство за управление на МПС с № 283998016, валидно до 10.06.2024 год.

На 29.01.2021год. свидетелите Р.К. и В.Т. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - К.. След 16.30 часа те се движели с патрулен автомобил по ул. „Б.“ в центъра на гр.К., когато забелязали по същата улица пред тях да извършва неправилна маневра водач на лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ * **** ** - без подаване на сигнал с ъ с светлинен пътепоказател извършил маневра „завиване наляво“ към паркинга до Държавен театър „Димитър Димов“, при наличие на непрекъсната осева линия /пътна маркировка М-1/ и пресичайки лентата за насрещно движение. Виждайки това, полицейските служители К. и Т. подали светлинен сигнал, за да спрат този автомобил и да вземат отношение по нарушението, като го последвали. Лекият автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ * **** ** навлязъл в паркинга до театъра, спрял на паркомясто, а патрулният автомобил с водач – св.Т., го последвал, движейки се непосредствено след него, като спрял зад лекия автомобил „Ф. П.“. От шофьорскато място на същия автомобил слязъл подсъдимият К., който бил сам в превозното 3 средство. Свидетелят Т. поискал документите му за проверка. При установяване на самоличността на водача К., полицейските служители К. и Т. усетили мирис на алкохол, поради което предприели действия по изпробването му с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол.

При проверката уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в количество 2.34 на хиляда. За допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на подсъдимия А.К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 319269/ 29.01.2021 год., който подсъдимият подписал без възражения. На подсъдимия били издадени талон за изпращане на медицинско изследване и вземане на кръвна проба в СПО при МБАЛ„Д-р Ат.Дафовски“ АД – гр.К., както и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки . След тестването с техническо средства за употреба на алкохол на водача А.К., при полицейските служители и подсъдимия дошла свидетелката М. Т.. Тя провела разговор с подсъдимия К., като го упрекнала за преместването на автомобила, както и разговаряла и със свидетелите Т. и К. , като ги питала дали може да премести лекия автомобил от паркинга. Подсъдимият К. бил отведен от двамата полицейски служители в СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД К., където последният дал кръв за химичен анализ.

Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз – 16/29.01.2021 год., издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от МВР, подс.А.К. бил задържан за срок до 24 часа.

Със Заповед № 21-1300-000060/29.01.2021 год. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при сектор „ПП” при ОД на МВР – К., на основание чл.171 т.1 б.„б” от ЗДвП е отнето временно свидетелството за правоуправление на подс.К., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. А със Заповед № 21-1300-000059/29.01.2021 год. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при сектор „ПП” при ОД на МВР – К., на основание чл.171 т.2а б.„б” от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

От писменото заключение на вещото лице по извършеното на досъдебното производство химическото изследване на кръвната проба, взета от 4 подсъдимия А.К., се установява, че в същата се съдържат 2.01 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен начин от обясненията на подс.К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които е кредитирал отчасти; от гласните доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.К. и В.Т., на които съдът е дал вяра изцяло, и показанията на св.М. Т., дадени пред първоинстанционния съд, които същия е кредитирал отчасти; от писменото заключение на вещото лице С. М. по извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза Протокол за химическо или химико - токсилогично изследване № 10/ 01.02.2021 год., както и от разясненията на същото, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд при защитата на заключението; както и от писмените доказателства, събрани и приобщени от първоинстанционният съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред: Акт за установяване на административно нарушение серия серия GA № 319269/ 29.01.2021 год., Талон за изследване № 079277, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 29.01.2021 год., Справка за нарушител/ водач , издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – К. за подс.К., Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз – 16/29.01.2021 год., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000059/29.01.2021 год., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000060/29.01.2021 год., Справка за съдимост на подс.А.К. с рег.№ 118/02.02.2021 год., издадена от РС - К., характеристична справка на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и имотно състоЯ.ие на подс.К., и др.

При така установената по безспорен начин и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 29.01.2021 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. П.” с рег.

№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1 .2 на хиляда, а именно - 2.01 на хиляда, установено по надлежния ред , до какъвто правилен, 5 обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, излагайки съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтарЯ.и в тяхната цялост.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите К. и Т., като обосновано е счел същите за логични, последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени от останалите доказателства по делото, вкл. и от съставения АУАН, подписан от подс.К. без каквито и да е възражения, показанията на техническото средство, издадения талон за изследване и др. Действително, между показанията на посочените двама свидетели, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са съществували някои противоречия, касаещи посоката на движение на патрулния автомобил непосредствено преди извършване на нарушението на правилата за движение от водача на лек автомобил „Ф. П.“ при пресичане на непрекъсната осева линия и навлизане в паркинга до театъра, и дали основание на защитника на подсъдимия да претендира цялостна недостоверност на показанията на тези свидетели. Тези противоречия, обаче, са отстранени при разпита на посочените свидетели в хода на второинстанционното съдебно следствие и при проведената от въззивния съд очна ставка между тях. Освен това, както правилно е приел и първоинстанционния съд, свидетелите К. и Т. са непосредствени очевидци на осъщественото деЯ.ие именно от подс.К., като по отношение на главния факт на доказване по делото, а именно - управлението на МПС от подсъдимия К., и то след употреба на алкохол , в показанията на тези свидетели няма никакви разминавания и/или противоречия, които да дадат основание за съмнение в тяхната достоверност.