Решение № 5142 от 31.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5142 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело № 20221110110747 по описа за 2022 година взе предвид следното:

І. Производството е по ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", гл. ХХV "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от ищеца И. П. У. с ЕГН ********** против ответното юридическо лице ДП „фирма“ с ЕИК ****************** (нататък и: ответника), уточнена с молба, постъпила на 22.03.2022 г. В о. с. з на 12.07.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез добавяне на евентуално основание.

Ищецът твърди, че работел при ответника по Трудов договор № ЧР-ТД 506/ 31.07.2017 г. на длъжност „Ръководител Вътрешен одит“ при последно брутно трудово възнаграждение (БТВ) 2132,15 лв. Ответникът бил предприятие по чл. 37 ЗИНЗС. На 30.11.2021 г. бил сключен договор, с който управлението на ответника било възложено на Нина Димитрова.

Със Заповед № 004-ТД-763/ 06.01.2022 г. на изпълнителния директор, връчена надлежно на ищеца на 07.01.2022 г., трудовото му правоотношение (ТПО) било прекратено, считано от 10.01.2022 г., при посочено основание чл. 328 ал. 2 КТ. Ищецът намира уволнението за незаконно, защото ответникът не е търговско дружество, няма стопанска дейност и е учреден е по закон и защото в договора с изпълнителния директор не е посочен конкретен резултат и не се преследва определена стопанска или производствена програма, както и поради злоупотреба с право. Моли за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 12 793,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 06.01.2022 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба. Признава наличието на ТПО, 1 неговото прекратяване и размера на БТВ. Твърди, че ответникът е търговец по смисъла на ТЗ; извършва стопанска дейност, вписана и в ТР; има пълна финансова самостоятелност съгласно устройствения си правилник и Заповед № ЛС-04-712/ 23.11.2021 г. на министъра на правосъдието, с която е обявена конкурсна процедура за избор на изпълнителен директор. В т. І.3. от поканата били посочени и конкретните цели, за чието реализиране съобразно чл. 4.1. от договора за възлагане бил задължен изпълнителният директор.

Последният отговарял за вреди, а възнаграждението му не било гарантирано. Моли се за отхвърляне на исковете.

По евентуално съединеното основание е депозиран отговор в дадения срок, с който се твърди неговата неоснователност.

ІІ. При съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА:

Между страните не се спори, че: 1) страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на Трудов договор № ЧР-ТД 506/ 31.07.2017 г. като ищеца изпълнявал длъжността „Ръководител Вътрешен одит“; 2) че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 004-ТД-763/ 06.01.2022 г.

По делото не се спори, че заемната от ищеца длъжност „Ръководител Вътрешен одит“, в ответното държавно предприятие, има ръководен характер по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ.

Това е така и тъй като съгласно цитираната разпоредба ръководството на предприятието се състои от лицата, които направляват трудовия процес и това са не само най-висшият началник на предприятието, нито дори само неговите заместници, а, както изрично е посочено, и лицата, които ръководят трудовия процес в отделни поделения. Така КТ уточнява, че ръководството включва не само най-висшия, първи ешелон на предприятието.

Всъщност разпоредбата следва да се разбира съвместно с § 1, т. 5 КТ, според която е релевантно ръководството на трудовия процес "в предприятието, в неговите поделения и низови звена". Т. е. ръководството на предприятието представлява първата от двете групи длъжностни лица по смисъла на КТ. В този смисъл и в теорията се приема, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е относимо към "ръководителите на цехове, производства, филиали, лаборатории, отдели и др. под. " обособени звена (Мръчков, Трудово право, 2006 г., т. 570, стр. 581). В същия смисъл е и съдебната практика (Р.. по д. 944/19 г. ІV ГО – началник отдел; д. 2303/16 г. ІV ГО – ръководство на отделни звена; д. 3105/17 г. ІІІ ГО ВКС – началник на поддръжката).

Безспорно се установява, че на 30.11.2021 г. е сключен Договор за възлагане на управление № 93-00-404/ 30.11.2021 г., на основание чл. 37 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и във вр. с чл. 15, ал.1, т.2, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „фирма“, между Министерство на правосъдието /в качеството му на доверител/ и Нина Стефанова Димитрова, по силата на който, Министерство на правосъдието е възложило на Нина Стефанова Димитрова, а последната е приела да управлява и представлява ДП „фирма“. В чл. 4, т. 2 от договора за управление, е предвидено изричното правомощие на Нина 2

Стефанова Димитрова, да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в предприятието. От момента на сключване на договора за възлагане на управление, който е и най-ранният момент на изпълнение на договора, е започнал да тече 9месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 от КТ, в който работодателят в лицето на новия директор е имал възможност да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, с оглед поставените цели и програма за управление и за ефективно развитие на трудовия процес. В рамките на този срок Нина Стефанова Димитрова, е издала Заповед № 004-ТД-763/ 06.01.2022 г., с която е прекратила трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.

328, ал. 2 от КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието.

Ръководният характер на заеманата от ищеца длъжност, преценяван от гледна точка на разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, сключването на договора за възлагане на управление и прекратяването на трудовото правоотношение между страните в рамките на 9-месечния срок от началото на изпълнение на договора обосновават извод, че уволнението на ищеца е извършено при наличие на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, поради което е законно и не подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. /Решение от 8.01.2008 г. на САС по кас. гр. д. № 890/ 2007 г., 1- ви с-в, Решение № 688 от 19.04.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 1012/ 2001 г., ІІІ г.о., и др./.

Неоснователни са доводите на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като ответникът не е търговско дружество, няма стопанска дейност и е учреден е по закон и защото в договора с изпълнителния директор не е посочен конкретен резултат и не се преследва определена стопанска или производствена програма.

Съобразно действащата нормативна уредба, ДП „фирма“ осъществява и чисто стопанския функции, свързани с осъществяването на търговска дейност, и оттам извличането на печалба. В този смисъл, същото именно защото осъществява такива стопански функции, и преследва поставена от доверителя - Министерство на правосъдието, политика, няма пречка да изпълнява и възложените му по силата на договора за възлагане на управлението задачи.

Нещо повече процесното ДП „фирма“, е вписано като търговец и в ТРРЮЛНЦ с предмет на дейност „изграждане и подобряване на битовите и производствените условия в местата за лишаване от свобода и за оборудването им с охранителни и технически съоръжения, строителство, строителни ремонти, повишаване на медицинското обслужване, културна и спортна дейност, финансиране на изследователска и издателска дейност в областта на затворното дело, стопанска, услугова и търговска дейност, осъществявана в местата за лишаване от свобода, повишаване на обхвата на трудовата заетост на лишените от свобода.

Туроператорска дейност, туристическа агентска дейност, ресторантьорство, хотелиерство, както и други дейности, които подпомагат , съпътстват или допълват основния му предмет на дейност и не са забранени със закон“. Допълнителен аргумент в тази насока, е и обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ се говори за "сключване на договор за управление на предприятие", а в дадената легална дефиниция това понятие в § 1, т. 2 ДР КТ, такова е всяко място- предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, 3 обект, и др. подобни, където се полага наемен труд", което е изрично и нормативно уредено в посочените във фактическата част на акта разпоредби на ЗИНЗС. В този смисъл следва да се посочи, че договор за управление може да бъде сключен, не само за управлението на търговско дружество, държавно предприятие, но и за образувания, които нямат това качество /Решение № 778 от 21.07.1999 г./ по гр.д.№ 987/ 98 г., ІІІ г.о. и др.

Отделно от това следва да се посочи, че с Договора по чл. 328, ал. 2 от КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието при задължение срещу възнаграждение да се постигне в уговорен срок определен стопански резултат на риск на приелото управлението лице. Посочването в договора за управление на бизнес задача с конкретни икономически показатели, които представляващия трябва да постигне, разработването от управляващия на бизнес програма /съгласно договора или други свързани актове или документи/ и обвързването на възнаграждението на управляващия от постигнатите резултати, съответно определянето на гаранция при неизпълнение са част от съдържанието на договора по чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно възприетото в Решение по чл. 290 от ГПК на ВКС-Решение № 481/13.12.2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 168/2011 г., Решение № 249/04.07.2013 г. по гр.д. № 1308/2012 г., Решение № 32/25.02.2014 г. по гр.д. № 4502/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Решение № 215/03.07.2014 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 7007/2013 г., в случаите когато предприятието-работодател следва да е търговец или стопанско предприятие, което има за задача постигането на конкретни стопански резултати. Съгласно последователната съдебна практика, няма пречка да бъде сключен договор за управление на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяване на обществена потребност /Определение № 313/27.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 261/2012 г., ІV г.о., ГК./.

С оглед изложеното и при възприетото от фактическа страна, следва да се приеме, че държавните предприятия по чл. 163 ТЗ са предприятия, които имат за задача постигане на стопански резултат, съответно по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, каквото е и ответното дружество, изведено и съгласно /чл. 164ал.1, т.2 ЗГ/.

Тези предприятия имат статут на предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, Дял 2 от Част ІІ на Закона-Видове търговци. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗИНЗС Държавно предприятие "фирма" осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Наистина, от текста може да се направи извод, че водещите цели на ответното предприятие са управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, а не печалба, но макар и неводещи стопанските резултати и печалбата съществуват, защото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗИНЗС, част от средствата на Държавно предприятие "фирма" се набират, именно в резултат от стопанската дейност и от други дейности, осъществявани в местата за лишаване от 4 свобода.

Допълнителни аргументи в посока за характера на договора за управление, затова, че е такъв по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, и като съобрази изведените въз основа на възложеното с договора данни, съдът намира, че са и следните обстоятелства: Размерът на месечното възнаграждение на Нина Стефанова Димитрова, която е довереник по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а в определен размер – 3000 лева на месец, но съгласно чл. 7, ал. 4 от процесния договор, регламентира, че доверителят не гарантира размера на възнаграждението на довереника и не го компенсира при липса на средства на предприятието. От последното, може да се направи обоснован извод, че изпълнението на възложените дейности и наличието на средства, вкл. и от приходите от стопанската дейност, формират средствата за работна заплата в конкретното предприятие.